Решение № 5523 от 30.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5523 гр. София, 30.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100507490 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7492/12.05.2023 г., постановено по гр.д. № 32649/22 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав, е отхвърлен предявения от ЗАД БУСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД, ЕИК 0000694286, срещу ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177, осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 11 029,72 лева платено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди по МПС по щета № 470419202040651, ведно със законната лихва от 16.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1387,90 лева - лихва за забава за периода от 20.03.2021 г. до 15.06.2022 г., както и искането за присъждане на разноски по делото. Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното 1 решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 11 029,72 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за възстановяване на претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 28.08.2020 г. Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник; 3 ) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, т.е. да установи фактите и обстоятелства, съставляващи механизма на реализация на твърдяното ПТП; 2) съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя –ответник.; 3) действително застрахователно правоотношение между 2 увреденото лице и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на вида на водача на превозното средство, застраховано при ищеца.

От събрания доказателствен материал се установява, че към датата на ПТП увреденият л.а. „Шкода Кодиак“ с per. № ******** бил имуществено застрахован в ЗАД „Булстрад ВИТ” по силата на застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 5С*** и срок на валидност 15.12.2019г. - 04.12.2023г., сключена със собственика „АЛД Аутомотив“ ЕООД.

Гражданската отговорност водача за управлявания л.а. „Фолксваген Пасат“ с pег. № ******** била застрахована при ответника „ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ” АД по силата на застрахователна полица №BG/23/l20002129793 със срок на валидност 01.08.2020г. 31.07.2021г.

По заявление на водача в ЗАД „Булстрад ВИГ” е заведена щета № 470419202040651 (референтен № 50-01600- 11656/20), извършен е оглед и опис на причинените щети.

Размерът на застрахователното обезщетение е определен от застрахователя въз основа на представени от застрахованото лице разходооправдателни документи за стойността на вложените нови части, труд и материали за възстановяване на увреденото МПС. С доклад на застрахователя е одобрена за изплащане сумата от 11004,72 лева и с платежно нареждане от 18.01.2021 г. същата е преведена по сметка на застрахования собственик „АЛД Аутомотив“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД.

Механизмът на процесното ПТП, осъществило се на 28.08.2020 г. около 11:03 часа, се установява от приобщения по делото протокол за ПТП и свидетелските показания на Т.Т. и заключението по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, доколкото е в синхрон с доказателствената съвкупност. Водачът на застрахованото при ответника МПС не следва да отговоря за причинените вреди, тъй като поведението му не е нито противоправно, нито виновно.

Вината в гражданското право се свързва с неполагането на дължимата грижа според конкретните обстоятелства, т.е. следва винаги да се прави съпоставка с едно абстрактно понятие, а именно грижата на добрия стопанин. Вината съществува в границата, до която следва да се положи дължимата грижа, защото ако въпреки положената грижа настъпят вреди, то е налице случайно събитие. В процесния случай е установено пълно и главно, че трето неучастващо в ПТП-то МПС е навлязло и спряло в средата на кръстовището, без да съобрази движещия се - л.а. „Фолксваген Пасат“, който за да избегне директен удар предприема спасителна маневра, която води до загубването на контрола на превозното средство, респективно причиняването на твърдените от ищеца вреди. Водачът на застрахования при ответника автомобил не е бил длъжен да предвиди, че друго МПС ще 3 навлезе в кръстовището, без пропусне движещия се на път с предимство л.а., т.е. че ще предприе поведение директно в нарушение на ЗДвП. Следователно въпреки, че е положил дължимата грижа, а именно в процесния случай това означава да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство – чл. 47 ЗДвП, са настъпили процесните вреди, които не са в пряка причинно- следствена връзка с неговото поведение. Предприетата маневра от водача на л.а.

„Фолксваген Пасат“ не е плод на волева дейност, а чисто инстинктивна реакция, тъй като от свидетелските показания се установява, че времето за реакция е било сведено до нула.

Следователно претърпените вреди се дължат единствено на виновното и противоправно поведение на третото неучастващо в настоящия процес лице, което е навлязло и спряло в средата на кръстовището, без да съобрази движещия се с предимство лек автомобил и което лице е напуснало нерегламентирано мястото на ПТП-то.

Настоящият съдебен състав приема за установено, че в условията на пълно и главно доказване не се установиха предпоставките на правопораждащият фактически състав на спорното материално право, поради което искът следва да бъде изцяло отхвърлен На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7492/12.05.2023 г., постановено по гр.д. № 32649/22 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД БУСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД, ЕИК 0000694286, да заплати на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177, сумата от 100 лева, представляваща сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Решението е окончателно, арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4