Определение № 422 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Пазарджик, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500028 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд рег.№3380 от 24.11.2025г. постановено по гр.д.№20255220102557 по описа на същия съд за 2025г. с което е оставена без уважение молба вх.№ 29656 от 30.10.2025г. на адв. А. А. А. от АК-Пазарджик, със служебен адрес гр.Пазарджик, ул.“Златица“ №3, за изменение на решение №1248 от 16.10.2025г. по грд.

№2557 от 2025г. в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№33726 от 03.12.2025г. подадена от адвокат А.

А. А. от АК-Пазарджик, се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано и несъобразено със спецификите на приключилото исково производство, като моли да се отмени изцяло и да му бъде присъден адвокатски хонорар по делото на основание чл.36 ал.2 от ЗА в размер на 900лв, а не както е присъдил първоинстанционния съд адвокатски хонорар от 600лв Твърди, че в развилото се производство пред първата инстанция са разгледани три на брой иска и че присъдения от районния съд размер на адвокатското възнаграждение е в нарушение на нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като по този начин се стимулира недобросъвестното поведение на ответното дружество и принципно може да 1 доведе до излишно натоварване на работата на съда. по у, като ще изложа и мотивите си за това. Жалбоподателят смята, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева не отразява спецификите на настоящото производство, брой искове, материален интерес, професионалната отговорност, която адвоката носи съобразно този материален интерес, стопанския риск на адвоката и ориентировъчните размери на НРАВ за адвокатско възнаграждение. Поддържа, че в производство са предявени три иска-установяване на нищожност на Договор №4859395 с материален интерес 1020.48лв лева; установяване на нищожност на Договор №4884608 с материален интерес - 276.50 лева и установяване на нищожност на Договор №5020858 с материален интерес от 914.49 лева И се съгласно ориентировъчните размери на НРАВ съобразно всеки иск би следвало по всеки иск да се определи възнаграждение в съответния размер: За 1.Договор №4859395 – адвокатски хонорар - 402.04 лева; за 2.Договор с №4884608 адвокатски хонорар от 400 лева и за 3.Договор №5020858 – адвокатски хонорар от - 400 лева. Счита, че такова възнаграждение би се формирало при 3/три/ на брой дела при настоящото обективно съединяване на искови претенции, осъществени в едно съдебно производство, тъй като счита, че съдът трябва да бъде максимално разтоварен, а и етиката на адвоката изисква същият да урежда своята работа по възможно най-професионален начин, като се отразяват нуждите на клиента, адвоката и съда. Претендира увеличение на възнаграждението на 900 лева, доколкото не счита, че спецификите на дело обуславят 1200 лева възнаграждение. Поддържа, че общият размер на адвокатското възнаграждение би следвало да се определи ориентировъчно в размер на 900 лева, което можело да изглежда високо, но при заплащане на дължимия данък, осигуровки и разходи, това възнаграждение намалявало драстично. Акцентира, че нормативно признатите разходи на адвоката са в размер на 40%, в които влизат неговите разходи за офис, консумативи, повишаване на квалификация и други. и върху намалената с 40% сума се начислява около 30% осигуровки — тоест върху 540 лева се дължат 160.92 лева осигуровки и 37.90 лева данъци. Заключва, че от 900 лева адвоката получава 701.18 лева, преди разходите, а след разходи е 341.18 лева. Твърди, че това е ориентировъчната реална печалба на адвоката, с която той трябва да удовлетвори своите нужди и тези на семейството Посочва, че юридическият труд е скъпоструващ във всички развити европейски държави и това е с 2 причина — цени се труда на юриста. Смята, че намаляването на цената на юридическия труд води до всеобщо ниско ниво на правната култура на практикуващите, защото ще се стремят в количество, вместо качество.

Поддържа, че настоящото производство е инициирано с идеята, че качественото правораздаване трябва да е ефективно и редуцирано откъм кухи дела, само за да може адвоката да получи онова за което работи. Допълва, че при присъдено възнаграждение в размер на 600 лева реалната сума, която адвоката ще получи е около 467.45 лева (107.28 лева осигуровки + 25.27 лева данък) нормативно признати разходи („НПР”) и 227.45 лева след НПР. И че това е сумата, която адвокатът ще получи за високо квалифициран юридически труд. Смята, че присъденото възнаграждение е демотивиращо и че съдът не е преценил при какви условия работят адвокатите и е присъдил възнаграждение, което не отговаря на стандартите на юридическата професия предвид и на факта, че адвокатите заплащат за всяко свое възнаграждение отчисления към държавата. Моли при произнасянето, съдът да отчете специфичните условия, в които адвокатите работят: поеманите разходи за консумативи, носения търговски риск и не разполагат с редовно и предвидимо възнаграждение, независимо от изхода на делото, резултатите или ефективността на нашата работа. Посочва, че тези фактори са детайлно анализирани в заключението на генералния адвокат А. М. С., представено на 13 юни 2024 г. по съединени дела C-146/23 и С-374/2З. Коментира, че по съединени дела C-146/23 и С-З74/2З на СЕС Окръжен административен съд, Вилнюс, Република Литва е отправил запитване до СЕС дали не е налице дискриминационно третиране на възнагражденията на адвокатите и на съдиите, тъй като препоръчителният размер на хонорара за адвокатски услуги възлиза на 179,90 евро на час, докато брутното възнаграждение на един окръжен съдия на час е около 20 евро. Като в заключението си генералният адвокат А. М. С., ясно посочил, че „...Съпоставянето на съдийските възнаграждения с размера на адвокатските възнаграждения за правни консултации или процесуално представителство на държавата също е неудачно, дори когато със закон се определя таблицата на тези възнаграждения. И че макар равнището на заплащане на съдиите да не може да бъде напълно откъснато от заплащането на частния сектор в сходни области, съдебната функция има характер на публична служба, а не на търговско начинание. Тя предполага съзнателен избор на кариера в 3 публичната сфера в замяна по-специално на несменяемост и стабилна материална обезпеченост. Макар че в някои случаи това може да доведе до пониско равнище на заплащане от получаваното от адвокатите на частна практика, съдиите не са изложени на търговски рискове. не плащат режийни разноски, не подлежат на облагане и не носят осигурителна тежест (б.а. 38% в Република България) и по принцип получават възнаграждение, независимо от изхода на делата. от резултатите или ефективността на своята работа. Добавя се, че докато съдиите получават възнаграждение на редовни и предвидими интервали. срокът, в който клиентите изплащат адвокатските възнаграждения, може да бъде едновременно дълъг и непредвидим.”.

Жалбоподателят се позовава и на практика на ВКС, формирана след постановяване на решението по дело С-4З8/22 г. на С ЕС, съгласно която въпреки НМРАВ (сега НВАР) да няма обвързващ характер, същата наредба следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение. включително при служебното определяне на възнаграждението-Определение №638/18.03.2024 г. по ч.т.д. №757/2023 г. на ВКС, т.о.. Определение №474/28.02 2024 г. по ч.т.д.№ 961/2023 г. на ВКС. 1 т.о., Определение №3863 от 07.08.2024г. по ч.гр.д. № 4772/2023г. на ВКС, 4 г.о.. Като следващ правен довод жалбоподателят изтъква, че постановяване на ниски разходи облагодетелства ответното дружество. Смята, че намаляването на адвокатското възнаграждение въпреки шестте на брой иска, индикира за ответното дружество, че рискът става по-обоснован да продължат със своята практика да кредитират чрез незаконни практики, които да капитализират многократно над предоставените суми. И че ниските разходи от делото увеличават приходния баланс за дружеството и това е изцяло в тяхна полза. Смята, че по този начин ответното дружество ще спре да кредитира, а съдебните производства ще спрат, когато дружеството губи повече от съдебните производства, отколкото печели чрез нелоялните си практики и че функция на изпълнителната власт е да разрешава такива съществени проблеми с нелоялните търговци, но че на практика това е оставено изцяло в сферата на съда да решава всеки един казус индивидуално, но че това не следва да е основание да се намаляват разноските на дружеството, което следва да понесе разноските за адвокатско възнаграждение в горепосочения размер. Като в противен случай то ще се облагодетелства за сметка на адвоката, поел риска от водене на делото безплатно за материално затруднено 4 л и ц е . На следващо място се поддържа, че иницииране на съдебни производства „на парче“ е противно на жалбоподателя, и че правосъдието трябва да бъде ефективно и адвокатите носят отговорността да инициират производства, които да отговарят на нуждите на клиента, на адвоката и на съда. И че тези нужди са насочени към максимално бързо приключване на спора чрез правилните процесуални действия. Смята, че етиката и професионализмът изискват от адвоката да действа в най-добър интерес за всички страни приоритетно. Заключава, че демотивиращите възнаграждения за адвокатите да инициират едно-единствено производство е възможно да доведе до увеличение на обема на работа съда, като ще се понижи и неговата ефективност в разрешаване на спорове и ще резултира в забавено правосъдие.

Като последен довод се изтъква, че нормата на чл. 36. ал.2. изр. второ. предл. първо от Закона за адвокатурата, предвижда размерът на възнаграждението на адвоката следва да е в справедлив размер. И че при предоставяне на „безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. адвокатът поема по-голям риск от обичайното, тъй като едва при резултативен изход на делото ще получи възнаграждение за положения труд — т.е. носи по-висок стопански риск. И доколкото размерът трябва да бъде определен от съда, който в случая трябва да направи преценка колко струва този труд -нещо което е нетипично за съда от появата на решение по дело С-4З8/22 на СЕС, т.е. според жалбоподателя съдът конклудентно влиза по неволя в ролята на пазарен участник и определя пазарните цени на услугите на адвоката. Смята, че липсата на адекватно решение на този проблем от страна на законодателя над година и половина поставя съда в неудобната позиция да определя пазара на адвокатските услуги, какъвто не е замисълът на дело С-4З8/22, и носи известно изкривяване на свободния пазар. В жалбата е направен паралел между труда на адвоката и труда на маникюристката като свободни професии, която получавала между 50-80лв на час и че в случая трудът по процесното дело надвишава 5-6 часа, и е направен извода, че трудът на адвокат е поевтин от този на маникюристката. Признава се, че макар делото да не се отличава с фактическа сложност, неговата правна сложност в никакъв случай не може да бъде определена като ниска. И че Воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения — сложна, защото изисква познаване както 5 на националното, така и на европейското законодателство. И че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не помаловажна от тази на съдията. Моли да се отмените обжалваното определение и се имени решението в частта за разноските като му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева или в условията на евентуалност да му се присъди адвокатско възнаграждение по справедливост.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна „Ф. БЪЛГАРИЯ“EО ОД , EИК202513690, с вх.№35430 от 19.12.2025г. чрез юрисконсулт М. З. в който частната жалба на адв. А. се квалифицира като неоснователна по същество.