Акт № 118 от 29.10.2026, Районен съд - Девин
- Съд
- Районен съд - Девин
- Дело
- 252/2026
- Подписан
- 29.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Девин, 29.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20265410100252 по описа за 2026 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, чл.
143, т. 19, чл. 11, ал. 10 от ЗПК.
В исковата молба ищцата твърди, на 22.08.2023г. между „К.“ ЕАД и ищцата Г. М. Ш. е сключен договор за потребителски кредит № 282* по силата на който „К.“ ЕАД е поел задължението да предостави на ищцата - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 5 200,00 лева, а тя се е задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: срок на кредита - 24 месеца; годишен лихвен процент - 15,70 %; годишен процент на разходите - 16,88 %; такса за поръчител - 4 381,81 лева и общ размер на плащанията (вкл. такса за поръчител) - 10 502,31 лева. Твърди, че към основния договор за потребителски кредит, е сключен допълнителен договор за поръчителство, обезпечаващ процесния договор за кредит, по който на ищцата е начислена допълнителна такса за възнаграждение на поръчителя. Въпросната допълнителна такса е дължима, по силата на чл. 4, ал. 1 от процесния договор за кредит (без да е включена в приложение № 1 на същия) на юридическо лице - поръчител, предварително избрано и одобрено от „К.“ ЕАД. Твърди, че при договорите на ответника, юридическото лице - поръчител е „А. Т.“ ЕООД, с 1
ЕИК *********, чийто едноличен собственик на капитала е ответното дружество - „К.” ЕАД, видно от справка от Търговския регистър. Видно от Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, дължимото възнаграждение на поръчителя е в размер на 4 381,81 лева, т. е. само по този акцесорен договор задължението на ищцата е почти 100% от отпуснатия заем, като следва да се има предвид, че въпросното възнаграждение не е включено, нито в годишния процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит, нито в погасителния план към него. Счита, че въпреки сключването на допълнителния договор за предоставяне за поръчителство е задължителна предпоставка за сключването на договора за потребителски кредит, разходите които доверителят му следва да направи във връзка с поръчителството, не са упоменати никъде в процесния договор за кредит.
Счита, че процесният Договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че Договорът за потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи.
Поради това моли, съдът да прогласи или пълната недействителност на Договора за потребителски кредит или евентуално да прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него. Твърди се, че между страните са сключени договори, които обаче са засегнати от радикален порок, влечащ тяхната недействителност. Ищецът излага фактически твърдения, запълващи състава на съответното основание за нищожност, поради което претендира прогласяването им за нищожни и излага съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността/нищожността на Договор за потребителски кредит № 282* от 22.08.2023 г., сключен между ищеца Г. М. Ш., с ЕГН ********** и ответното дружество - „К.“ ЕАД, с ЕИК **********, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условия на евентуалност и ако приеме, че процесният Договор за потребителски заем е действителен, моли съда да прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно - на клаузата, регламентирана в чл. 4 от процесния договор за предоставяне на обезпечение като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща ЗПК.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство 22.08.2023 г., сключен между ищцата Г. М. Ш., с ЕГН ********** и ответното дружество - „А. Т.” ЕООД, с 2
ЕИК *********, поради накърняване на добрите нрави и заобикалянето на задължителните изисквания на ЗПК, а в условие на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 8, ал. 1 във връзка с Приложение № 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, че доверителят ми дължи възнаграждение на „А. Т.” ЕООД с ЕИК ********* в размер на 4 381,81 лева. Претендира за направените в настоящото производство съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори по исковата молба от ответниците: „А. Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД. Ответниците оспорват исковете. Поддържат, че договорите са напълно валидни, породили са целения правен ефект и липсват релевираните от ищеца пороци и излагат подробни съображения.
В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С молба - становище от ищцата, чрез процесуалните й представители – адв. С. Н. и адв.
М. Л. молят съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани.
Претендира разноски.
В о. с. з. ответните дружества „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД не изпращат представители и не взимат становище.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че на 22.08.2023 г. между „К.“ ЕАД и ищцата Г. М. Ш. е сключен договор за потребителски кредит № 282*/22.08.2023г. по силата на по силата който „К.“ ЕАД е предоставил кредит на ищцата в размер на 5200.00 лева и страните са се договорили за срок на кредита – 24 месеца; фиксиран годишен лихвен процент на кредита – 15,70 %; ГПР – 16,88%, с общ размер на всички плащания - 6120.50 лева.
Не се спори, че на 22.08.2023 г. между „К.“ ЕАД и ищцата Г. М. Ш. е сключен договор за предоставяне на поръчителство с падеж – 10.09.2025г.; срок – 24 вноски; и възнаграждение на поръчителя в общ размер – 4381.81 лева.
Съдът намира, че предявените искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
22 ЗПК, чл. 143, т. 19, чл. 11, ал. 10 от ЗПК са основателни и доказани, по 3 следните съображения:
Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.
Процесните договори за заем и поръчителство са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника- потребител да върне предоставената парична сума. Процесните договори по правната си същност по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчиняват на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. За да бъдат валидно сключени договорите за потребителски кредит и поръчителство е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.
Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на договорите на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22, във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора за 4 потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, тъй като договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК. В договора е визиран годишен процент на разходите /ГПР/, като абсолютна процентна стойност - 16,88 % и ГЛП – 15,70 %. Нарушени са разпоредбите на чл. 19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.
В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). В договора са посочени абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР, но не е посочена методиката на формиране годишния процент на разходите, от където не е ясно по какъв начин е формиран ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, а следва да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, а в случая това не е сторено, което е нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от 5 сключването му, поради което договорът е недействителен. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, става ясно как е формиран ГПР от 16,88 %, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент.
Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Договор за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП.
Договора за предоставяне на поръчителство от 22.08.2023г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, поради неспазване на чл.19, ал.4, от ЗПК и чл.143 oт ЗЗП. В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението, предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Разпечатката съдържа 33 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8a37db0-443f-4d78-9ee9-4537aa252a67