Решение № 2770 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2770 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Светлана Г. К. като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100500373 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 17373/28.09.2025 г., постановено по гр.д. № 21210/2024 г. на СРС, ГО, 171 състав, е признато за установено в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Г. И. Г., ЕГН **********, искове, че ответницата Г. И. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата 2610,23 лв., представляваща цената на доставената и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр.

София, ж.к. ****, в периода май 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната лихва от 06. 02. 2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 308,85 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. 26.01.2024 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ - сумата 61, 82 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода май 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6971/2024 г. по описа на СРС, 171 с-в. С решението е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Г. И. Г., ЕГН **********, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Г. И. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 11,15 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода 1

16.07.2021 г. – 26.01.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6971/2024 г. по описа на СРС, 171 с-в.

Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Г. И. Г.. Поддържа се, че по делото не били представени категорични писмени доказателства, че именно ответницата е собственик на процесния недвижим имот, като липсвал нотариален акт или договор за покупко – продажба. Твърди, че само собственикът или вещния ползвател е материално-правно легитимиран да отговаря за начислените суми за топлинна енергия, като ответницата не е потребител на топлинна енергия. Сочи се, че Методиката за разпределяне на топлинна енергия била отменена с влязло в сила решение на ВАС, което води и до недоказаност на претенцията. Твърди се, че ответникът не бил поставен в забава, поради което и лихва не се дължи.

Сочи се, че няма основание и за присъждане на сумите за дялово разпределение, доколкото липсвали доказателства тази сума да се дължи от потребителите. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдените сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да я остави без уважение и да потвърди постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендира разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано е по искова 2 молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Г. И. Г. за признаване за установено, че Г. И. Г. дължи на ищеца следните суми: на основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата 2610,23 лв., представляваща цената на доставената и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр.

София, ж.к. ****, в периода май 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната лихва от 06. 02. 2024 г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 308, 85 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 26.01.2024 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ - сумата 61, 82 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода май 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната лихва от 06. 02. 2024 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 11,15 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 26.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6971/2024 г. по описа на СРС, 171 с-в.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138/17.01.1994 г. по описа на І нотариус при СРС, с който дарителите И.Г. и Ц.

Г. са дарили на ответницата /тяхна дъщеря/ процесния недвижим имот, като дарителите са запазили за себе си до края на живота си вещното право на ползване върху имота. По делото липсват доказателства вещното право на ползване да се е погасило -чрез смърт на носителите на вещното право или по друг начин, поради което и въззивният съд приема, че И.Г. и Ц. Г. са били вещни ползватели на имота през исковия период. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Потребител на топлинна енергия би могъл да бъде алтернативно както собственикът, така и носителят на вещно право на ползване на имота. Когато обаче е налице учредено вещно право на ползване на лице и няма подадена декларация от собственика за откриване на партида на негово име, следва да се приеме, че потребител на топлинна енергия е вещният ползвател, доколкото същият разполага с правомощието да ползва имота. Ето защо и доколкото няма данни ответницата да е сключвала договор за доставка на топлинна енергия с топлопреносното предприятие, същата не следва следва да отговаря за задълженията за потребена топлинна енергия за имота, с оглед на което и предявените искове се явяват изцяло неоснователно.

С оглед несъвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции , първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове да бъдат отхвърлени.

3

По разноските:

С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в полза на ищеца са присъдени 1063,87 лв. – направени разноски в заповедното и в исковото производство. На процесуалния представител на въззивника адв. Н. Д. К., л. № 1000104910, САК, следва да се присъди допълнително сума в размер от 97,5 евро. за осъществена безплатна адвокатска защита в първоинстанционното производство /за заповедното производство не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение с оглед присъденото такова по исковото дело/. За въззивното производство на процесуалния представител на въззивника адв. Н.

Д. К., л. № 1000104910, САК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 100 евро. Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК д.т. в размер от 30,48 евро по сметка на Софийски градски съд.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 17373/28.09.2025 г., постановено по гр.д. № 21210/2024 г. на СРС, ГО, 171 състав, в частта, в която е признато за установено в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Г. И. Г., ЕГН **********, искове, че ответницата Г. И. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата от 2610,23 лв., представляваща цената на доставената и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, в периода май 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната лихва от 06. 02. 2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 308,85 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 26.01.2024 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата от 61, 82 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода май 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6971/2024 г. по описа на СРС, 171 с-в., както и в частта, в която Г. И. Г., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, сума в размер от 1063,87 лв. – направени разноски в заповедното и в исковото производство, и вместо това постановява:

4

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:

831609046, срещу Г. И. Г., ЕГН **********, искове за признаване за установено, че ответницата Г. И. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ – сумата от 2610,23 лв., представляваща цената на доставената и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, в периода май 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната лихва от 06. 02. 2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 308,85 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 26.01.2024 г.; 3/. на основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ - сумата от 61, 82 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода май 2021 г. – април 2023 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6971/2024 г. по описа на СРС, 171 с-в

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, да заплати на основание чл..38,ал.2 ЗА ГПК на адв. Н. Д. К., л. № 1000104910, САК, допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер от 97,5 евро, както и адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер от 100 евро.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, да заплати на основание 78,ал.6 ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер от 30,48 евро.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззивника - „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5