Решение № 5016 от 02.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5016 гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20231100508757 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.435, ал.2, т.6 вр. с чл.433, т.8 ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх.№03401/24.02.2023 година, подадена от П. Н., чрез адв. Г.Д., срещу постановление от 03.02.2023 година, обективиращо отказ на ЧСИ рег.№791 на КЧСИ, по изп.д.№201479104001381 за прекратяване на делото, на основание чл.433, т.8 ГПК.

В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен и това е така, тъй като взискателят за период от повече от две години, не е поискал извършване на изпълнително действие по делото, поради което делото е прекратено по силата на закона. Сочи, че периодът на бездействие на взискателя е от 01.04.2017г. до 01.01.2021 година, поради което е налице перемиране на производството.

Моли жалбата да се уважи и атакуваният акт да бъде отменен.Претендира разноските по делото.

По делото е депозирано възражение по жалбата от страна на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с което не се оспорва допустимостта на жалбата, но се оспорва нейната основателност. Твърди, че се в посочения от длъжника период не е налице бездействие на взискателя, за да бъде приложена нормата на чл.433, т.8 ГПК, защото по това време са налице извършване от взискателя процесуални действия.

Моли жалбата да се отхвърли. Претендира разноските по делото.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

1

Изпълнително дело №201479104001381 по описа на ЧСИ рег.№ 791 на КЧСИ е образувано въз основа на молба от страна на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД под вх.№22113/08.12.2014г. с приложен към нея изп.лист. В молбата взискателя е възложил на ЧСИ да проучи изцяло имущественото състояние на длъжника, да извършва справки, да набавя документи, книжа и да определя начина на изпълнение, на основание чл.18 ЗЧСИ.

На същата дата е образувано изпълнителното дело и с акта за образуване на делото ЧСИ е разпоредил да се наложат запори върху банковите сметки на длъжника и настоящ жалбоподател в посочените банки.

На 30.01.2015г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а запорните съобщения от предходния акт са изпратени до банките на 02.02.2015г.

На 01.02.2016г. по делото постъпва молба от взискателя, с която моли ЧСИ да извърши справка за длъжника в НАП с оглед наложения запор върху трудовото възнаграждение и искане за насрочване на опис на движимите вещи на длъжника, като това последно искане е уважено с акт на ЧСИ от 02.02.2016г., чрез насрочване на описа.

На 25.04.2016г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, връчена на длъжника на 26.05.2016г.

На 30.05.2016г. насроченият опис на движимите вещи на длъжника е отложен от ЧСИ, по причини, посочени в протокола – неявяване на представител на взискателя.

На 07.03.2017г. по делото е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и запор върху трудовото му възнаграждение, уважена с акт на ЧСИ от 20.03.2017г. На тази дата са изпратени запорни съобщения до банка.

На 05.03.2019г., взискателят отново моли ЧСИ да направи справка в НАП, с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение и да насрочи опис на движимите вещи на длъжника, които искания са уважени от ЧСИ с акт от 13.03.2019г.

Насроченият за 05.11.2019г. опис на движимите вещи на длъжника е отложен, поради невръчване на книжата на длъжника.

На 16.12.2020г. взискателят отново подава молба до ЧСИ за извършване на справка в РБСС за банковите сметки на длъжника, негови сейфове и искане за налагане на запор върху откритите такива; справка в НОИ на действащите трудови договори на длъжника и искане за запор върху трудовото му възнаграждение и искане за опис и оценка на движимите му вещи, които искания са уважени с акт на ЧСИ от 16.12.2020г.

Аналогична молба е подадена и на 15.09.2022г., като междувременно ЧСИ е извършвал проверка на имущественото състояние на длъжника.

На 01.12.2022година е изпратено до Службата по вписвания искане за вписване на възбрана върху имот на длъжника- ½ идеална част от актива.

На 03.02.2023година длъжникът подава молба до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, т.8 ГПК.

2

На същата дата ЧСИ отказва да прекрати делото.

Отказът е връчен на адв. Г.Д. на 09.02.2023 година.

Въз основа на това съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като подадена от надлежна страна, същата се явява процесуално допустима.

По основателността на жалбата.

Твърдението на жалбоподателя е, че за периода от 01.04.2017г. до 01.01.2021 година взискателят е бездействал и поради това делото се явява прекратено по силата на закона, основание за което дава нормата на чл.433, т.8 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на закона при бездействие на взискателя, изразяващо се в липса на искане за предприемане на изпълнителни действия, продължило две и повече години. В този случай прекратяване на делото настъпва по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител има само декларативно действие. В този смисъл са и мотивите по т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай от доказателствата по делото- приложеното изпълнително дело не се установява, че са посочения период от време взискателят е бездействал, за да понесе санкционните последици от това си бездействие- прекратяване на делото.

За периода от подаване на молбата от 07.03.2017г. до 2021 година, периодично, преди изтичане на двугодишния период взискателят е подавал молба до ЧСИ за налагане на запори, като същевременно е искал и насрочване на описи и оценка на движимите веши на длъжника.

Съобразно преждецитираното ТР насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица са все действия, които не допускат прилагане на института на перемпцията, а в този посочен от длъжника период именно такива действия са искани от взискател- най-вече запори, които са периодично налагани от ЧСИ.

Ето защо жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати делото, на основание чл.433, т.8 ГПК се явява неоснователна и водим от това съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№03401/24.02.2023 година, подадена от П. Н., чрез адв. Г.Д., срещу постановление от 03.02.2023 година, обективиращо отказ на ЧСИ рег.№791 на КЧСИ, по изп.д.№201479104001381 за прекратяване на делото, на основание чл.433, т.8 ГПК.

3

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4