Решение № 69 от 11.05.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. С., 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора Р. П. М. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600128 по описа за 2023 година СОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е сезиран с въззивна жалба срещу присъда № 22 от 22.11.2022 г., постановена по н.о.х.д.

№ 223/2022 г. по описа на РС-Б., по силата на която съдът е признал подсъдимите, както следва:

Признал е подсъдимия М. Т. Т. роден на 03.12.1987 година в гр.С., Е., С. обл., с постоянен адрес гр.Е., С. обл., бул. “М. И.“ №77, българин, български гражданин, със средно - специално образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, на 06.02.2021 г. след 18.30 часа в гр. Е. обл.С., в стая на къща на ул.“Х. Я.“№46, в съучастие като съизвършител със З. И. С. от с.Л., общ.Е. и З. Р. Д. от гр.Е., е извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол П. И. П. от с.Л., общ.Е., като употребил за това сила, както следва:

- в съучастие като съизвършител със З. Р. Д., който извършил полово сношение с П. И. П., като употребил заедно със З. И. С. сила - натискал с ръце по гърба и кръста П. И. П., за да лежи на леглото ,извършил полово сношение /проникнал с пениса си в аналното му отверстие/ и действие на полово удовлетворение - фелацио /орален секс - проникнал с пениса си в устната му кухина/ с лице от същия пол - П. И. П. от с.Л., общ.Е., в съучастие като съизвършител със З. И. С. от с.Л., общ.Е., който употребил за това сила натискал с ръце по раменете и гърба П. И. П., за да лежи на леглото, поради 1 което и на основание чл.157, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието с 1/3 - от 3/три/ години „лишаване от свобода” на 2 /две/ години „лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание от 2 /две/ години „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Признал е подсъдимия З. Р. Д., роден на 28.05.1983г. в гр. Г. О., с постоянен и настоящ адрес гр.Е., С. обл., ул. “Н. В..“ № 2, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, монтьор в РК „Е.“ - „Е. М.“ АД, с. М., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 06.02.2021 г. след 18.30 часа в гр. Е. обл.С., в стая на къща на ул.“Х. Я.“№46, е извършил полово сношение /проникнал с пениса си в аналното му отверстие/ с лице от същия пол - П. И. П. от с. Л., общ. Е., в съучастие като съизвършител с М. Т. Т. от гр.Е. и З. И. С. от с.Л., общ.Е., които употребили за това сила - натискали с ръце пострадалия П. И. П. по раменете, гърба и кръста, за да лежи на леглото, поради което и на основание чл.157, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието с 1/3 - от 3 /три/ години „лишаване от свобода” на 2 /две/ години „лишаване от свобода”, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание от 2 /две/ години „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Признал е подсъдимия З. И. С., роден на 01.04.2000г в гр.Е., С. обл., с постоянен адрес с.Л., общ.Е., ул.“С. п..“ №1, българин, български гражданин, със средно-специално образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, на 06.02.2021 г. след 18.30 часа в гр. Е. обл.С., в стая на къща на ул.“Х. Я.“.№46, в съучастие като съизвършител с М.

Т. Т. и със З. Р. Д. и двамата от гр.Е., които извършили полово сношение и действие на полово удовлетворение с лице от същия пол - П. И. П. от с.Л., общ.Е., като употребил за това сила, а именно:

-като съизвършител със З. Р. Д., който извършил полово сношение с П.

И. П., като употребил заедно с М. Т. Т. сила - натискал с ръце по гърба в обл.та на раменете П. И. П., за да лежи на леглото;

- в съучастие като съизвършител с М. Т. Т., който извършил полово сношение и действие на полово удовлетворение с П. И. П., като употребил за това сила - натискал с ръце по раменете и гърба пострадалия П. И. П., за да лежи на леглото, поради което и на основание чл.157, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2 от НК във вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието с 1/3 - от 2/две/ години „лишаване от свобода” на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода”, като на основание 2 чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства, като е постановил същите да бъдат съхранявани по делото до изтичане на предвидения срок, след което да бъдат унищожени като вещи без стойност.

В тежест на подсъдимите Т., Д. и С. са възложени направените от частния обвинител П. И. П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 266,66 лева по отношение на всеки от тях.

С присъдата съдът е възложил направените по делото разноски в условията на разделност, като всеки от осъдените подсъдими следва да заплати сумата от 1186,10 лева, представляваща съответната полагаща му се част от направените разноски в досъдебното производство, платими в полза на Републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР - С., както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на РС-Б..

Присъдата е атакувана от частния обвинител П. И. П. чрез повереника му адв. Г. Д. с твърдения за нейната неправилност и необоснованост. В действителност, оплакването против присъдата е за явна несправедливост на наложеното наказание под формата на обоснованото му занижаване, като е отправено искане за отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 НК, като се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо и не съответства на обществената опасност на деянието и на целите, визирани в чл. 36 НК.

С писмено становище пред въззивния съд повереникът на частното обвинение поддържа оплакванията си против присъдата, както и направеното искане за отмяна на института на условно осъждане.

Към така изразената позиция категорично се присъединява представителят на СОП, който в съдебно заседание изразява становище в подкрепа на оплакването за явна несправедливост, предмет на жалбата.

Прокурорът пледира в полза на това, че присъдата е постановена в съответствие с доказателствата, с процесуалния и материалния закон. Не би могло да се приеме обаче като справедливо наложеното с присъдата наказание. Същото не съответства на обществената опасност на престъплението и неговите извършители.Съгласно разпоредбата на чл.66 НК, приложението на условното осъждане –отлагането на изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е поставено от законодателя в зависимост от наличието на две групи предпоставки- обективни- да е наложено наказание в размер до 3 години и лицето преди това да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и субективни- да не е наложително изтърпяването на наказанието реално за поправянето и превъзпитанието на дееца. В настоящия случай представителят на прокуратурата застъпва и обосновава становището, че не 3 са налични субективните предпоставки, произтичащи от индивидуалната превенция и по отношение на тримата осъдени подсъдими.Първостепенният съд неправилно е счел, че с условно осъждане биха се постигнали целите по чл.36 НК. Той не е съобразил, че в случая с осъщественото от тримата подсъдими са накърнени обществени отношения, охраняващи половата неприкосновеност на личността, налице е усложнена престъпна дейност, осъществена в съучастие между три лица, при извършване и на двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 157,ал.1 НК- извършване на действия за полово удовлетворение и полово сношение, при употреба на най- тежката форма на принуда- сила спрямо жертвата на престъплението.

Така определеното наказание е несъответно както на целите на специалната, така и на генералната превенция. В съответствие с изложеното по- горе предлага на съда да измени присъдата, като отмени приложението на чл.66, ал.1 НК и по отношение на тримата осъдени лица. Да бъде ефективно изтърпяно наказанието при първоначален общ режим.

Защитниците на подсъдимите – адв. А. и адв. Любенов възразяват на тази позиция. В своята пледоария поставят под съмнение и оспорват настъпването на вредоносен резултат под формата на драстично засягане на половата неприкосновеност, от гледище на субективните възприятия на пострадалото лице. Пледират за потвърждаване на постановената присъда на РС Б..

Към това становище се присъединяват изцяло подсъдимите в личната си защита.

В последната си дума всеки един от тях изразява съжаление за стореното и моли съда да потвърди присъдата, като остави искането за отмяна на приложението на чл.66,ал.1 НК без уважение.

Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания и съобрази становището на СОП и на останалите страни, след като на осн.чл.314,ал.1 НПК осъществи цялостен самостоятелен контрол по отношение на обжалваната присъда, в съответствие с доказателствата и приложимия закон прие за установено следното:

Първият съд- РС Б. е постановил правилна и законосъобразна присъда.

При преценка на доказателствата е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал отговорността на тримата подсъдими за престъплението, за което са предадени на съд, осъществено в съучастие под формата на съизвършителство помежду им.

Вярно е заключението на РС Б., че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства в хода на досъдебното производство , а последните са процесуално годни, събрани по реда и съответни на изискванията на НПК- чл. 372,ал.4 НПК.

Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира и споделя фактическите изводи на първия съд, като съответни на доказателствата и 4 правилата на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК, като особен вид производство, в отклонение на общия исков ред:

Св. П. И. П. живее в с.Л., общ.Е.. На 06.02.2021 г. около 18:00 часа пристигнал с превоз на свой познат в гр. Е., изтеглил пари от банкомат и изплатил свои парични задължения. След това се обадил по телефона на своя познат - свид. И. С. С. по прякор „Ц.“ и го попитал дали ще го закара до с.Л..

Свид.С. му отказал, тъй като бил на работа, но го посъветвал да се обади на поде.М. Т. Т., с когото св.П. се познавал, за да пренощува евентуално при него. Св. П. П. нямал телефонния номер на поде.М. Т., но знаел къде се намира квартирата му - втория етаж от пристройка на къща на ул. „Х. Я.“ №46, в близост до автогарата, където отишъл. Там освен поде.Т. заварил и поде.З. Р. Д. /големия З./, с когото се запознал и разбрал, че също живее там.

Поде.Т. се съгласил св.П. да остане да нощува при тях, след което двамата решили да пият по нещо, събрали пари и св. П. П. отишъл и закупил двулитрово шише с бира, която двамата /поде. Т. и св.П./ започнали да пият.

В квартирата дошъл и поде.З. И. С. /малкия З./ - племенник на поде. Т., който също живеел там. Докато поде.Т., поде. С. и св.П. се черпели е бира, поде.З. Р.

Д. сиял. По някое време на вечерта св. П. П. отишъл до тоалетната, като бил последван от подс.Т.. Докато св.П. се облекчавал по малка нужда поде. Т. започнал да го пляска по задните части през анцунга, е който бил обут, като дори дръпнал анцунга и боксерките му надолу към коленете. Продължил да го удря с ръка по задните части, правейки му намеци за секс, като го карал да лапа половия му член. Св. П. отказал, като поведението на подс.Т. го притеснило и изплашило, дръпнал се и си вдигнал слипа и долнището на анцунга. Върнал се в стаята, а подс.Т. го последвал. В това време поде.З. Р. Д. се събудил и заявил на св.П., че се е възбудил и че ще го „оправя“, след което поискал от него да му направи „свирка“.Св.П. му отказал и заявил, че си ляга, тъй като му се спяло. Седнал на голямото легло в стаята, като тогава към него се приближили подс.Т. и поде. З. С., които го натиснали върху леглото на дясната му страна, после извъртяли тялото му, така че той се озовал по корем върху леглото. Подс.Т. свалил долнището на анцунга и боксерките на св.П. докато поде. С. го затискал с ръцете си в обл.та на раменете и гърба, непозволявайки му да мърда и да се стане от леглото. Поде. Т. се намирал от другата страна на св.П. и _ също го натискал по гърба и кръста, за да не може да стане и да избяга. Тогава® в тази позиция, в която св.П. не можел да се измъкне от упражнявания физически натиск от подсъдимите Т. и С., поде. Д. проникнал с половия си член в аналното отверстие на св.П., като на няколко пъти вадел члена си и отново го вкарвал в ануса му, от които движения последният изпитал силни болки. Подс.Д. се отдръпнал настрана, като подс.Т. пуснал св.П., застанал зад него и вкарал половия си член в ануса на пострадалия, като през това време поде. С. продължавал да го натиска, за да не може да стане от леглото. След като подс.Т. приключил с половото сношение, се преместил пред пред лицето на св.П. и на два пъти вкарал половия си член в устата му. През цялото време поде. С. натискал е ръце св.П.