Определение № 1312 от 30.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1312 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 13 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова като разгледа докладваното от Александра Йорданова Частно наказателно дело № 20261100201951 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на А. Б. М. срещу постановление от 09.02.2026г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство 103 /2024г. по описа на ГДНП-МВР, пр.пр. 9847/ 2023г по описа на СГП, водено за престъпление по чл.282, ал.1 НК.

В жалбата са изложени просторни доводи за неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт.В обобщен вид жалбоподателката твърди, че е станала жертва на измама, като е осъдена да плати несъществуващ дълг, в резултат на което е проведена незаконна публична продан на нейно недвижимо имущество в полза на привиден кредитор и нелегитимен купувач в нарушение на законовите разпоредби. Изложени са доводи за осъществени документни престъпления в хода на висящ граждански процес срещу собствеността й, свързани с изчезване на релевантни документи.Изложени са твърдения за извършени незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ А.П., адв. Виолов,адв.Г., различни прокурори и съдии във връзка с водените с участието на жалбоподателката различни производства.

За да се произнесе, СГС съобрази изложеното в жалбата, постановлението на СГП, взе предвид и материалите по ДП № ЗМ 10372024г.1 по описа на ГДНП-МВР, пр.пр. 984772023г. по описа на СГП, при което констатира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимиран субект, предвид наличието на правен интерес от обжалване постановлението на СГП, в 1 законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 28.05.2024г. и се води за това че: в гр. София, през 2015 г. длъжностно лице - ЧСИ нарушило служебните си задължения с цел да набави за себе си или другиго облага и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици - престъпление по чл.

282, ал. 1 от НК.

Повода за образуване на ДП е подаден сигнал от А. М., по който е образувана прокурорска преписка № 9847/2023 г. по описа на СГП, като е възложена предварителна проверка в ГДБОП-МВР.

С постановление на СГП от 27.11.2023 г. /т.1, л. 9-13/ по цитираната прокурорска преписка 9847/2023г. но описа на СГП е отказано образуването на досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НПК, поради липса на данни за извършено престъпление. Постановлението е обжалвано от А. М. пред Апелативна прокуратура - София (АП-София), която прокуратура с постановление от 09.02.2024 г. оставя жалбата на М. без уважение и потвърждава постановлението на СГП за отказ за образуване на ДП.

Постановеното на АП-София е обжалвано от М. пред Софийски градски съд (СГС), където е образувано частно наказателно дело № 20241100201874.

Със свое Определение № 1526/21.05.2024 г. Софийски градски съд отменя постановлението на СГП от 27.11.2023 г. и на АП-София от 09.02.2024г. и връща делото на СГП с указания да се образува досъдебно производство.

В изпълнение на указанията на СГС е образувано настоящото досъдебно производство по пр.пр. № 9847/2023 г. на СГП, което е възложено за разследване в ГДНП, въпреки че предварителната проверка по случая е водена от ГДБОП-МВР. Досъдебното производство е заведено в ГДНП под номер 3286 ЗМ 103/2024 г.

Така с постановление от 17.10.2024г. на СГП наказателното производството по настоящото ДП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.

1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

Посочения прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство е обжалван от свидетелката А. М., като видно от приложеното по ДП Определение № 1624/23.05.2025г. на СГС по н.ч.д. № 1663/2025 г. на 2

СГС, постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство е отменено, поради допуснато процесуално нарушение намерило отражение в постановлението за образуване на ДП, респективно и в акта за прекратяването му. Съда изтъква, че процесуалното нарушение се изразява в това, че описаната фактология, за която е образувано ДП, а именно: че ДП е образувано за това че „през декември 2022 г, в гр. София, е използван платежен документ без съгласието на титуляра “ не съответствала на правната квалификация дадена от прокуратурата за длъжностно престъпление по чл.

282, ал. 1 от НК, поради което СГС отменя акта за прекратяване на наказателното производство на СГП. Определението на СГС е обжалвано от А. М., като с Определение № 630/30.06.2025г. на Софийски Апелативен съд по в.н.ч.д.№777/2025г. по описа на съда е оставил жалбата на А. М. без разглеждане .

Така предвид постановеното от СГС в Определение № 1624/23.05.25г. на 15.08.2025г. в ГДНП материалите по ДП отново постъпват в ГДНП, ведно с Постановление на СГП от 15.08.2025г. съдържащо писмени указания на наблюдаващия прокурор.

С постановлението на СГП от 15.08.2025г. освен че е коригирана явната фактическа грешка допусната по отношение на описаната фактология несъответстваща на правната квалификация за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК, са дадени и писмени указания от наблюдаващия прокурор, а именно: да се разпита отново свидетелката А. М. като и се даде възможност в хронологичен порядък да изложи всичко което желае във връзка с депозирано от нея сведение от 07.08.2025г., след което делото да се приключи при съблюдаване на разпоредбите на чл. 235 от НПК.

С постановление от 09.02.2026г. по досъдебно производство № ЗМ 10372024г.1 по описа на ГДНП-МВР, пр.пр. 984772023г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл.282, ал.1 НК, прокурора на основание чл.243, ал.1,т.1 вр. чл.24, ал.1, т.6 и чл.199 НПК е прекратил наказателното производство.

Това постановление е предмет на настоящото производство.

От фактическа страна в обжалваното постановление е прието, че свидетелката А. М. заедно с нейна приятелка И.Г.Ж.,с ЕГН ********** - /Ж. е починала на 27.01.2020 г./ през 2016 г. закупуват апартамент в гр. София с цел 3 препродажба, като за целта Юлия Ж. ипотекирала вилата си, в кв. Симеоново за получаване на кредит. В последствие А. М. подписала запис на заповед, в полза на И. Ж., която е в размер на 130 100 евро. Записа на заповед е нотариално заверен. Апартамента, който закупили с цел препродажба е продаден, като парите от продажбата остават при Ж., а по- късно Ж. предявява претенции и за сумата по записната заповед, подписана от А. М. в нейна полза. Двете започват да водят съдебни дела, като в крайна сметка Ж. успява да спечели, за което е запорирана ½ част от апартамент, находящ се на ул.

****, в гр. София, съсобственост на св. А. М. и бившия й съпруг св. М.М..

Апартамента е закупен по време на брака им. А. М. е осъдена на три инстанции, за сумата от 130 100 евро от И. Ж.. Въз основа на това решение е образувано изпълнително производство № 20158490400711 при ЧСИ А.П., peг. № 849 и тази 1/2 част от апартамента, която е собственост на А. М. е обявена за публична продан. При публичната продан, въпросната ½ е закупена от св. В.В., по това време работещ, като стажант в кантората на адв.

В. Г.. Адв. Г. е била наета от бившия съпруг на А. М. -М.М. да го защитава при разделяне на имуществото им, след развода. Същата е била наясно с делата, запора и обявлението за публична продан на половината апартамент на ул.

„Лидице“.

Разпитан като свидетел М.М. твърди, че преди продажбата на въпросната 1/2 част от жилището, адв. Г. се е свързала с него и му е предложила той да участва в търга и да я купи. Той отказал, тъй като се водели много дела, работел извън България, а и не искал отново да плаща част от жилище, което бил платил по време на брака им със св. А. М..

След придобиването на частта от жилището, св. В. продава закупената идеална част на дружеството „Рентал Хаус и Яхт“ ООД, ЕИК: 206055361 собственост на съпруга на адв. Г. - И.Г., ЕГН **********. В жилището започват ремонтни дейности, а М.М. твърди, че ключа за входната врата на апартамента е сменен и той няма достъп до същия. Разбрал, че в жилището се правят ремонтни дейности от А. М., от съсед от блока, а и получил писмо от ДНСК, че двамата собственика трябва да осигурят достъп до апартамента за проверка на документи касаещи извършвани СМР. За същото в ДНСК била сигнализирала А. М.. От бившата си съпруга разбрал, че има приложено пълномощно, с което упълномощава адв. Г. и В.В. да го представляват пред ЧСИ А.П.. Св. М.М. твърди, че не е подписвал такова пълномощно.

4

От събраните по ДП писмени доказателства и свидетелски показания е установено, че процесното пълномощното от 15.05.2017г. не касае и не засяга правата на жалбоподателката А. М. по воденото спрямо нея изпълнително производство по изп. дело № 20157110400711/2015 г. по описа на ЧСИ А.П..

Пълномощното касае единствено процесуалното представителство на нейния бивш съпруг св. М.М..

От показанията на свидетеля М.М., така и от показанията на свидетеля В.В., става ясно, че М. е упълномощил адв. В. Г., в която кантора по това време е работил В. като адвокатски сътрудник, да го представлява по цитираното изпълнително дело, предвид, че М. е собственик на ½ идеална част от имоти, които придобил заедно с бившата си съпруга А. М. по време на брака им. Нещо повече, самия М. заявява, че е упълномощил адв. Г. да го представлява по изпълнителното дело, бил е държан в течение в хода на изпълнителното производство, бил е информиран и за публичната продан на общия им с А. М. (с по ½ идеални части) апартамент №21, находящ се в гр.

София, на ул. ****.

Относно посочения имот св. М. заявява, че по отношение на посочените идеални части от апартамента на ул. ****, собственост на бившата му съпруга М., е бил изрично информиран от адв. Г. за обявяването на частта на М. на публична продан, като е бил и запитан от адв. Г. дали желае да участва в публичната продан на тези ½ идеални части от апартамент №21, собственост на А., като М. изрично отказал да участва.

М. заявява категорично, че няма претенции по отношение на това, че адв. Г. и св. В. го представлявали по изпълнителното производство. Заявява, че това е било неговото изрично желание, тъй като той е потърсил адв. Г. и й съобщил за воденото изпълнително дело, като поискал от нея да го представлява, по отношение на неговата част от имотите, след което е отишъл в кантората й и я е упълномощил за това. В тази връзка заявява, че по изпълнителното производство е бил представлявани от адв. Г. и нейния сътрудник и няма претенции спрямо това.

Относно истинността на пълномощното от 15.05.2017 г., което М. отрича да е подписвал, са изтъкнати съображения не само в разпита на св. М., но и в Определение № 1526/21.05.2024 г. на СГС, където е споменато, че не е изготвена съдебно - графическа експертиза на процесното пълномощно. В 5 хода на разследването по настоящето досъдебно производство изрично е установено чрез изискване на справки от СДВР, че във връзка с истинността на това пълномощно е водено досъдебно производство в 04 РУ- СДВР под ДП с № 15309/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 10690/2023 г. по описа на СРП. Същото е било образувано за това, че на 15.05.2017 г., в гр. София, бил съставен неистински частен документ - Пълномощно, на които бил придаден вид, че графа упълномощител изхожда от М.Й. М. и след тази дата били употребени пред служител в кантората на ЧСИ А.П., peг. № 849, находяща се на ул. ****, за да се докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение - престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.

Обстоятелството за образуването на такова ДП, с такъв предмет е потвърдено и от СРП от където са приобщени заверени копия на материали изпратени от СРП съдържащи се по воденото ДП в 04 РУ-СДВР. Сред приобщените материали по така воденото ДП наблюдавано от СРП, касаещо пълномощното от 15.05.2017г. се установява, че е изготвена СГЕ на процесното пълномощно, на която заверено копие е приобщена по настоящото производство. Видно от заключението на същата подписа в пълномощно не е положен от М.М.. Въпреки това, волята на М., както по- горе се спомена не е нарушена, тъй като той е искал и е бил защитаван от адв. Г., респективно нейния сътрудник адв. В.. За това свидетелстват както свидетелските показания на св. М., така и свидетелските показания на адв. В., в това число и от представените от В. екранни снимки от водена кореспонденция по приложението „Вайбър“ между адв. В. и св. М.М.. От приобщените екранни снимки представляващи комуникация между В. и М. по „вайбър“ категорично следва да бъдат кредитирани показанията и на двамата, относно това че М.М. е бил информиран за хода на изпълнителното производство, такава е била неговата волята и е бил наясно, че е представляван по воденото изпълнително производство пред ЧСИ А.П. именно от адв. Г. и от нейния сътрудник св. В..