Решение № 111 от 06.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Варна, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20223001000733 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК.

С Решение № 347/12.08.2022 год., постановено по т.д.№ 883/2021 год.

ВОС е ОСЪДИЛ „ХРАБРОВО УИНД 1” ЕООД, ЕИК 201456838, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, м.Траката №4-112, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, СУМАТА от 344 261.97 лева, представляваща платена без основание цена за произведена от ответното дружество ел.енергия от

ВЕИ, съставляваща разлика между преференциалната цена за количествата електрическа енергия, произведени през месеците октомври, ноември и декември 2015г., ноември и декември 2016г., септември и октомври на 2017г. , след достигане на нетното специфично производство /НСПЕ/ за съответната централа и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 23.03.20г. до окончателното плащане, на осн.чл.55, предложение първо от ЗЗД, като е ОТХВЪРЛИЛ иска 1 за разликата над уважената част в размер на 344 261.97 лева до претендираните общо 613 363.72 лева, ведно със законните лихви върху нея от завеждане на иска до окончателното изплащане.

По делото е постъпила въззивна жалба от „ХРАБРОВО УИНД 1” ЕООД срещу осъдителната част на съдебното решение, вкл. и в частта за началния момент на присъдената законна лихва. Въззивната жалба е обоснована с доводи за недопустимост, евентуално – неправилност на постановения съдебен акт. Претендира се спиране на съдебното производство на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК поради висящност на адм.дело № 4609/2022 год. по описа на ВАС във връзка с обжалването на Решение № Ц18/18.06.2021 год. на КЕВР.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД.

Производството по делото е образувано и по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД срещу решението в отхвърлителната му част. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна „ХРАБРОВО УИНД 1” ЕООД.

Третото лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД не е изразило становище във въззивното производство.

По делото е постъпила и частна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД срещу Определение № 1575/24.10.2022 год., с което съдът е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските, като е намалил присъдените разноски в полза на страната до размер на 47 286, 63 лева.

В отговора си насрещната страна „ХРАБРОВО УИНД 1” ЕООД моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По твърденията за недопустимост на обжалвания съдебен акт:

Производството пред ВОС е образувано по искова молба, подадена от 2

„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище гр.Варна, срещу „ХРАБРОВО У И Н Д 1” ООД, със седалище гр.Варна, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 613 363, 72 лева, представляваща недължимо платена цена за ел.енергия, съставляваща разлика между преференциална цена за количествата електрическа енергия, произведени през месеците октомври, ноември, декември на 2015г., ноември и декември на 2016г., съответно септември и октомври на 2017г. след достигане на нетно специфично производство за съответната година, и цената за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия, а ответникът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект- ВяЕЦ с обща инсталирана мощност от 3,075 кW. Излага, че между страните е сключен договор за изкупуване на ел.енергия, по силата на който ищецът изкупува цялото количество произведена и доставена от ответника чрез ВЕИ ел.енергия. Твърди, че за месеците октомври, ноември, декември на 2015г., ноември и декември на 2016г., съответно септември и октомври на 2017г, ищецът заплатил произведената ел.енергия след достигане на нетното специфично производство /НСП/ по преференциална цена вместо по цена на излишък като разликата формира исковата сума.

Плащането на преференциална цена за доставената ел.енергия след достигане на НСП противоречи на законовата уредба, уреждаща процесните обществените отношения /чл. 31, ал.5 ЗЕВИ/, вкл. и на административни актове на КЕВР и конкретно – решение Ц – 30/29.11.2017 год. на КЕВР.

Платеното в повече подлежи на връщане като изначално недължимо.

Доводите за недопустимост на постановения по делото съдебен акт са обосновани с липсата на правен интерес за ищеца, тъй като с Решение № 12663/14.10.2020г. по адм.д. №3610/19 г. на ВАС е оставено в сила решение № 7498/11.12.18г. по адм.д. № 13914/17 г. на АССГ, с което е отменено решение № Ц-[1]30 от 29.11.17 г. на КЕВР, който факт следва да бъде съобразен по силата на чл.235, ал.3 ГПК. Отмяната на административния акт обуславя липсата на основание на предявения иск.

3

Въззивното възражение е неоснователно.

Предявената претенция е с правно основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД / в този смисъл и Решение № 106/13.10.2021 год. по ВТД № 360/2021 год. по описа на АС – Варна/. Изложените в обстоятелствената част факти, обстоятелства и твърдения сочат, че процесните суми са дадени от ищеца на ответника при начална липса на договорно и законово основание . Твърди се, че още към момента на осъществено плащане, липсва основание за преминаване на блага в патримониума на ответника и същата е обоснована с приложимостта на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ и решение Ц – 30/29.11.2017 год. на КЕВР.

Следователно

- наличието на надлежен и действащ акт на регулаторния орган в изложения от ищеца смисъл не е свързано с допустимостта на претенцията, а с нейната основателност. Въпрос по съществото на спора е налице ли е договорно, нормативно и/или административно основание за осъщественото от ищеца плащане, респ. следва ли престираните суми да се върнат като недължимо платени.

Изцяло неоснователни са доводите на въззивника „ХРАБРОВО УИНД 1” ЕООД, че в нарушение на диспозитивното начало, съдът е извел липсата на основание за осъщественото плащане от прякото приложение на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ без ищецът да се позовава на същото. Обстоятелствената част на исковата молба включва изрично позоваване на относимата законова разпоредба чрез издадени във връзка с приложението й актове на КЕВР, Решение № Ж-536/03.10.2019 год. на КЕВР и Споразумение от 13.12.2019 год. Отделно от изложеното, за приложимия закон по спора съдът следи служебно, още повече, че нормата на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ има императивен характер.

Решението не е недопустимо и поради нарушение на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. По наличие на предпоставките за спиране на производството настоящият съд се е произнесъл с Определение № 863/23.12.2022 год., постановено по реда на чл. 267 ГПК.

По доводите за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му от предубеден съдия:

Не са налице нито абсолютните, нито относителните основания за отвод на съдията – докладчик Д.Писарова , регламентирани в чл. 22, ал. 1 4

ГПК. Основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 1 -т. 5 ГПК не се установяват и не се твърдят. Липсват и данни, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК . Участието на съдията и като докладчик в развило се обезпечително производство по същия спор не обуславя наличие на предубеденост, Този извод се налага от характера на обезпечителното производство, което няма самостоятелно значение и не предполага формиране на изводи по съществото на спора / Определение № 328 от 4.08.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2391/2016 г., III г. о., ГК/. Преценката за вероятна основателност на обезпечаваната претенция има само формален характер. Трайна е практиката, че доказването на вероятната основателност в обезпечителната фаза се различава от доказването в исковото производство. Разликата е както в допустимите доказателствени средства, така и във вида и предмета на доказване. В съответствие с т.5 на ТР № 6/2014 по тълк. дело № 6/2013 год. ва ОСГТК на ВКС преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства. Вида на доказването е свързано с вероятната, а не сигурната основателност на претенцията, поради което има характера на непълно доказване. По изложените причини не следва да се приема, че допускайки обезпечението, докладчикът е предрешил изхода на бъдещия спор и е предубен да го разгледа.

Не на последно място, в хипотезата на чл. 389, ал.1 ГПК компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечение е съдът, пред който делото е висящо. Соченото законово правило изключва произнасянето на съда в обезпечителното производство да бъде възприемано като акт на предубеденост, обуславящ отвод.

По съществото на спора

Между страните не е налице спор относно фактите по делото, установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва: 1/ Ответникът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала (ВяЕЦ) с обща инсталирана мощност от 3 075 kW, която е въведена в експлоатация; 2/ Същата е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД на основание Договор за присъединяване 3/ Страните 5 са сключили Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник 4/ Не е налице спор и относно количеството на произведената и доставена електроенергия за процесния период 5/ Не се спори, че цялото количество електрическа енергия след достигане на НСП /нетното специфично производство/ за процесния период е заплатена от ответното дружество по преферциална цена в размер на 122,50 лева/MWh без ДДС.

Отношенията във връзка производството и изкупуване на ел.енергия от възобновяеми източници имат договорен, облигационен характер.

Същевременно, същите се регулират от законовите норми на ЗЕ и ЗЕВИ, в редакция към процесния период. В чл.16, ал.1 от раздел V на договора за изкупуване на ел.енергия е предвидено, че цената за продажба на ел.енергия е преференциална и се определя от ДКЕВР в съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ. В чл.17, ал.2 е допълнено, че промяната на „базисната цена“ води до автоматично приложение между страните без да се налага сключването на анекс. Цената на изкупуване на произведената ел.енергия като съществен елемент на договорната връзка не подлежи на свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган, в рамките на неговите правомощия и по предвидения в закона ред.

Процесният договор е сключен при действието на Закона за енергията от възобновяеми източници (в сила от 3.05.2011 г.). Цените са определени с Решение № Ц-19 от 28.06.2013г. на ДКЕВР и възлизат на 122,50 лв/МВтч за ВтЕЦ за обекти с инсталирана мощност над 1 МВт., отменено с Решение № 15664/22.11.2014 год. по адм.дело № 10218/2013 год. на ВАС.

С изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., е предвидено, че общественият доставчик/крайните снабдители изкупуват произведената енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите по чл.24, т.3 определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена за излишък на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи производството по т.1. С измененията в закона се ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, като се 6 въвежда праг ("нетно специфично производство" или НСП). Понятието „НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона е предвидено задължение за КЕВР да приеме решение, с което да определи „НСП“ на ел.енергия за отделните видове централи.