Решение № 7771 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7771 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20231100514210 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Е. О. Б., в качеството й на наследник на О. А.А., чрез адв. В. С. – особен представител, уточнена с молба с вх. № 349183/05.12.2023 г., срещу решение № 17095/22.10.2023 г., постановено по гр.дело № 52383/2021 г. по описа на СРС, 58-и състав, с което са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД осъдителни искове – за задължения във връзка с топлоснабдяване на жилищен имот с абонатен номер 165739 сумите: 3081,46 лв. – стойност на доставената от дружеството топлинна енергия в периода 01.05.2017 г. г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 08.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 732,63 лв. за забава в периода от 15.09.2018 г. до 31.01.2021 г. относно задължението за топлинна енергия, 19, 35 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 08.09.2021 г. до изплащане на вземането; лихва в размер на 5,02 – върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за забава в периода 15.09.2018 г. до 31.08.2021 г., както и сумата 1074,03 лв. – съдебни разноски.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част. Намира, че по делото не били представени фактури за изполвана от наследодателя на ответника стоки – топла вода и отопление. Поради тази причина с Протокол от 24.08.2022 г. за извършване на услугата топлинен счетоводител 1 не се доказва нищо във вреда на наследницата – ответник. Оспорва съобщение към фактура № 0096646444 от 31.07.2018 г., тъй като бил за друг различен период, който не се посочвал в исковата молба, включително и за другите периоди поради факта, че името на титуляра на задълженото лице не е посочен и поради тази причина счита че е неотносимо като доказателство. Цитираните в исковата молба правни норми от Закона за енергетиката и Общите условили противоречат на Конституцията.Ищецът имал лиценз за доставка за доставка на стоката си само в абонатната станция, а не в конкретните имоти на собствениците. Оспорват се Общите условия, тъй като нямали характер нито на договор, нито имат белезите на административен акт и съответно от тях не би могло да се породят права и задължения. Моли се да се отмени решение в цялост като предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е депозирала писмен бланкетен отговор. В нея се поддържа, че същата е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представения по делото нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство № 067, том II, рег. № 3178, дело № 224 от 2020г. се установява, че на 08.10.2020 г. наследодателят /О. А.А./ на ответника Е. О. Б. е придобил правото на собственост върху процесния апартамент № 13, находящ се в гр. ****. Последното обстоятелство не се оспорва от ответника в нито един етап от развитието на производството по делото.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че наследодателят /О. А.А./ на ответника Е. О. Б., в е придобил правото на собственост на 2 топлоснабдения имот – апартамент апартамент № 13, находящ се в гр. ****, през процесния период бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Е. О. Б., като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия.

Само за пълнота, настоящата инстанция посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ, в конкретния случай, в срок до 45 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. С оглед на което, е неоснователно възражението, че от общите ОУ не би могло да възникне валидно облигационно отношение.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

По отношение оспорванията на фактурите и протокол от 24.08.2022 г. от ОС на ЕС, съдът намира че тези възражения се правят за първи път във въззивното производство, тъй като не е подаден отговор на исковата молба от особения представител в срока по чл. 131 ГПК. Поддържаните във въззивната жалба възражения са преклудирани, поради което не следва да бъдат обсъждани от настоящия съд.

Съгласно чл. 70, ал.2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. потребителите на топлинна енергия са длъжни да осигуряват достъп до отчет за измерване на топлоснабдяването в сградата. На потребителите неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата. Клиентът, който не е осигурил достъп, има право по чл. 70, ал. 5 от Наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на изразнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка, но по делото не се установява нито наследодателят, нито ответникът да са се възползвали от това свое право. В случая представените от

„Техем Сървисис“ ЕООД документи,

3 удостоверяващи неосигурен достъп за отчет, не се оспорени пред първата инстанция, Въз основа на заключенията на СТЕ и писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактури и др. по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.

На основание чл. 202 ГПК съдът кредитира неоспореното заключение на СТЕ и приема за установено, че е доставена топлинна енергия в процесния период и установения размер.

Съгласно заключението на ССчЕ задълженията на абоната за горния процесен период възлизали на обща стойност 3081, 46 лева. При проверката си вещото лице установило, че никаква част от задължения на абоната за исковия период не била погасена.

Въз основа на заключението по СТЕ, съдът приема за установено, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпредЕ. от ФДР при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Във въззивната жалба не се излагат конкретни съображения относно дължимостта на лихвате за забава, предтендирани от ищеца, както и относно претендираните суми за услуга дялово разпределение и лихви върху нея. Поради ограничения характер на въззивното производство, съдът няма задължение да релевира изводи на СРС по въпросите за дължимостта на суми за лихви за забава и за услуга дялово разпределение и лихви за забава върху нея, а препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В обобщение на изложеното, решението следва да се потвърди изцяло, включително по присъдените в него разноски в полза на ищеца.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.

Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Сторил е такива в размер на сумата 200 лева за депозит за особен представител на ответника, като на основание чл.

78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лева. Настоящият състав на 4 съда намира, че такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът не е депозирал отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал.

1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.

ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата точка представляваната от особения представител страна не е освободена от заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и разноските на съответната страна. В случая дължимата за въззивното производство държавна такса възлиза в размер на сумата 76,76 лева, които, с оглед изхода на делото следва да бъдат понесени от ответника В.Б.Р..

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 17095/22.10.2023 г., постановено по гр.дело № 52383/2021 г. по описа на СРС, 58-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. О. Б., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 200 лева – разноски във въззивното производство за депозит за особен представител.

ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, Е. О. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата 76,76 лева – държавна такса за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕОО

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________