Определение № 3742 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3742 гр. Варна, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. С.а

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501507 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023 против Разпореждане № 1896 / 15.06.2026 г. на РС Провадия по ч.гр.д. № 502/2026 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 85621/10.06.2026 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Х. Д. Т. с ЕГН **********, адрес *******, за заплащане на следните суми по договор за потребителски кредит № ******* г., както следва: за разликата над уважената част главница от 2605,89 евро до претендираната 4053,73 евро; договорна лихва в размер на 919,86 евро за периода от 05.10.2025 г. до 27.04.2026 г. вкл.; мораторна лихва в размер на 62,70 евро за периода от 05.10.2025 г. до 28.05.2026 г., както и до пълния размер на претендираните разноски.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно с твърдения, че в случая застраховката не следва да бъде включена в ГПР поради доброволния характер на избраните от потребителя застрахователни услуги и поради заплащане на премиите от потребителя чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс, а не с лични средства. Сумата за застрахователната премия бива отпусната под формата на кредит от банката, поради което не представлява разход по кредита, а главница. В чл.7 от договора ясно е описан размерът на отпуснатия финансов ресурс и е направено разграничение, че той включва както сума отпусната за общо ползване, така и сума за заплащане на застрахователни услуги.

За да се произнесе по същество на жалбата, съдът констатира следното:

Производството по ч.гр.д. № 502/2026 г. на Районен съд Провадия, е образувано по заявление на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Х. Д. Т., за следните суми, дължими събразно извлечение от счетоводните книги на 1 банката по договор за потребителски кредит № ******* г., а именно: Главница в размер на 4053,73 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 10.06.2026 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 919,86 евро за периода от 05.10.2025 г. до 27.04.2026 г. вкл.; мораторна лихва в размер на 62,70 евро за периода от 05.10.2025 г. до 28.05.2026 г.

С Разпореждане 1896 / 15.06.2026 г. заявлението е прието за основателно в частта за главницата и законната лихва върху нея и е отхвърлено в останалата част по съображения от чл.23 от ЗКП.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна страна и удостоверява възникналите задължения досежно главницата, договорните лихви и обезщетението за забава. Същото обективира минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са издължени, общият размер на просрочената сума, общият размер на непогасената част, в това число главници, договорни лихви, обезщетение за забава.

Въззивният съд констатира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл.411, ал.1, т.2 от ГПК /искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави/ за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК досежно възнаградителната лихва и обезщетението за забава.

След извършен анализ на съдържанието договора за кредит, въззивната инстанция приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна длъжникът, като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

С оглед изложеното съдът дължи преценка дали процесният договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва той да съдържа, в частност за правилно посочен ГПР.

Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-9 от Закона за потребителския кредит, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, условия за издължаване на кредита. В договора се съдържа погасителен план с разбивка на всяка една вноска.

По отношение дали е посочен вярно ГПР, отразяващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, както и съществува ли нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит, въззивният съд съобрази, че съгласно §1, т.1 от цитирания нормативен акт „общи разходи“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на 2 кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Следователно, за да се извърши преценка дали застрахователната премия по застраховката на финансов риск по чл.383 от КЗ следва да се включи в ГПР, е необходимо да са налице доказателства, дали застраховката е била избрана от потребителя като част от пакетно предложение на кредитора или е била задължително условие за отпускането на кредита.

В чл.19 от договора за кредит изрично е посочено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение същият може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор. Същото удостоверително изявление фигурира и в Стандартния европейски формуляр. При това положение при липса представени доказателства за противното, не може да се обоснове извод за задължителен характер на застраховката.

Преценени от формална страна извлечението от сметка и описаните по – горе документи не могат да обусловят към настоящия етап на едностранното производство извод за грешно отразен ГПР. В заповедното производство липсва възможност да се докажат в пълна степен релевантните факти от преддоговорния процес и действителния размер на ГПР, за което обичайно са необходими специални знания. Установяването на това дали ГПР е посочен правилно или кредиторът е „скрил“ договорни лихви под формата на застрахователна премия може да се извърши след събирането на допълнителни доказателства като съдебно счетоводна и/или съдебно компютърна/техническа експертиза.

Изложеното обуславя извод, че договорът за кредит не може да бъде категорично определен за недействителен, което да влече след себе си приложение на правилото на чл.23 от Закона за потребителския кредит, като потребителят да върне само чистата стойност на кредита, но не лихви или други разходи по кредита.

Предсрочната изискуемост на кредита е обявена с изявление получено на 27.04.2026г., поради което съдът намира, че заявлението по чл.417 от ГПК в коментираните му части се явява основателно и подлежи на уважаване, като първоинстанционния акт следва да бъде отменен в обжалваната част.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на заявителя следва да бъде присъден пълния размер на сторените разноски в заповедното производство или още 56,43 лв., държавна такса и 17,81 лв., юрисконсултско възнаграждение. За въззивна инстанция не са поискани разноски.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1896/15.06.2026 г. на РС - Провадия по ч.гр.д. № 502/2026 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлено 3 заявление с вх. № 85621/10.06.2026 г. от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Х.

Д. Т. с ЕГН **********, адрес *******, за заплащане на следните суми по договор за потребителски кредит № ******* г., както следва: за разликата над уважената част главница от 2605,89 евро до претендираната 4053,73 евро; договорна лихва в размер на 919,86 евро за периода от 05.10.2025 г. до 27.04.2026 г. вкл.; мораторна лихва в размер на 62,70 евро за периода от 05.10.2025 г. до 28.05.2026 г., както и до пълния размер на претендираните разноски И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 срещу длъжника Х. Д. Т. с ЕГН **********, адрес *******, за заплащане на следните суми по договор за потребителски кредит № ******* г., както следва: за разликата над уважената част главница от 2605,89 евро до претендираната 4053,73 евро; договорна лихва в размер на 919,86 евро за периода от 05.10.2025 г. до 27.04.2026 г. вкл.; мораторна лихва в размер на 62,70 евро за периода от 05.10.2025 г. до 28.05.2026 г., както и за сумата от 56,43 лв., държавна такса и 17,81 лв., юрисконсултско възнаграждение.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на основание чл.418, ал.1 от ГПК.

ВРЪЩА на Районен съд – Провадия, ч. гр. дело № 502/2026 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и за извършване на надлежно отбелязване върху документа и заповедта.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4