Решение № 991 от 16.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110100542 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба от В. Т., родена на ****. в У., лично и на осн. чл.8, т.2 ЗЗДН в качеството й на майка и процесуален субституент на децата Е. Т., родено на ****. в У. и Л.

Т., роден на ****. в Турция, тримата с адрес в гр.В. срещу Т. Т., роден на ****. в У., с местоживеене в грВ., телефон ****, с искане за прилагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо молителката и децата.

В молбата се твърди, че В. Т. е в брак с ответника Т. Т., сключен на ****. в У.. Имат две деца - Е., родена на ****. и Л., роден на ****. Ответникът станал агресивен към съпругата си и децата, когато се наложило да дойдат да живеят в България.

Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН:

Н а 09.11.2025г. били в семейното жилище в гр.В.. Около 22,30ч. децата били в детската стая, родителите в спалнята. Съпругът Т. Т. пуснал музика и казал, че иска да прави секс със съпругата си. Тя му отказала, но той заявил, че тя е длъжна да го прави, тъй като не работи и не прави нищо. Точно в този момент В. Т. работела на компютъра по негов проект.

Той отишъл до нея и я стиснал силно за гърлото въпреки, че знае за нейната обостряна асма, ползва инхалатор и провежда лечение. Казала му, че й е трудно да дишам и че я боли.

Помъчила се да се отскубне от него, но не успяла. Той започнал сексуален контакт с нея и не я пуснал докато не приключи.

На 10.11.2025г. В. Т. се опитала да му обясни, че много я боли гърлото от стискането му предната вечер при което той й казал на руски език в превод на български следното:

„Следващия път, може би трябва да те стискам за гърлото, а не за сливиците“. Въпреки този разговор вечерта около 19ч. всички си били у дома. Съпругата била на терасата, децата ходели из вкъщи. Той се приближил и изненадващо и неочаквано хванал молителката през кръста и я повлякъл към банята. Стиснал я отново за гърлото и я притиснал към стената.

Вратата на банята останала отворена. Получила пристъп на бронхиална астма. Не можела да диша, той се уплашил и я пуснал. Децата били край тях и видели всичко това.

Н а 15.01.2026г. дъщерята Е. се била заключила в спалнята. Синът им Л. чукал по вратата на спалнята, а В. се опитвала да успокои ситуацията. Когато всичко преминало, тя 1 излязла на терасата да изпуши една цигара. Тогава Т. заключил вратата на терасата и тя останала на вън на студа. Чукала, но той я гледал, пишел нещо на телефона си и не отварял.

След известно време отворил. Взела си телефона и видяла, че Т. й е писал на нея във Вайбър, че достъпа до спалнята е забранен за нея. Тя не можела да си взема лични вещи от там.

Н а 21.01.2026г. около 20,30ч. били всички в семейното жилище. Майката изкъпала дъщеря им Е.. Тя била гола, само по хавлия. Бащата дошъл в стаята при тях. Блъснал вратата пред майката, защото трябвало да говори с дъщеря си. Той правел видео с телефона си, а детето стояло голо по хавлия. Бащата настоявал да говори с дъщеря си Е. по повод отказа й да яде бутерки, които той бил направил. Говорил и, че майката е виновна за всичко. След което детето било много разстроено. Малко след това бащата взел сина си Л. и се заключил с него в родителската спалня. Твърди се, че същата вечер когато майката приспивала детето Е., то се разплакало и започнало да я моли да говоря с баща й да не говори с нея по теми за възрастни, като точните й думи били на руски език в превод на български език: „Не желая татко да води с мен възрастни разговори“. Детето Е. казало, че се чувства като негов роб.

Молело майката да каже на татко и да спре да прави това.

Н а 22.01.2026г. вечерта в семейното жилище ответникът започнал да обяснява на децата, че майка им е неадекватна, защото пие алкохол. Заявил им, че отива до аптеката за тест за алкохол, като правил видео през цялото време с телефона си.

През нощта на 23 срещу 24.01.2026г. ответникът взел дъщеря си Е. и казал, че ще я приспи родителската спалня. Казал на молителката, че може да влиза там само с негово разрешение и че това вече не е нейна дъщеря. Казал, че не може да нарушава неговата „частност с дъщеря му и че дъщерята му е съгласна да бъде нощем с него“. Молителката сочи, че много се е изплашила и притеснила.

В. Т. заявява, че е много притеснена, защото нейният съпруг, ответник по делото, реално няма самоконтрол на сексуална тематика. Счита, че фактът, че има нужда от секс с нея по 4 пъти седмично (анален и орален), говори достатъчно за неговите нужди.

Притеснява се, че той пренася своята нужда от контрол и сексуална невъздържаност върху дъщеря им, която е беззащитна, напълно му се подчинява и не може да му откаже. Майката излага, че не може да бъде спокойна за безопасността на детето си, когато тя е изолирана с него зад затворена врата.

Ответникът Т. Т. чрез проц. си представител изразява писмено становище за неоснователност на молбата. Излага твърдения, че между съпрузите е възникнал конфликт по повод отказа му да допусне свободен секс в отношенията с молителката В. Т. и тя е пожелала да се разделят. Излага факти в отношенията в семейството през последната година. Оспорва твърденията за актове на насилие, както спрямо съпругата му, така и по отношение на общите им деца. Моли молбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Дирекция социално подпомагане Варна изразява становище, че ако в хода на съдебното производство се докаже, че детето Л. Т. е потърпевшо и съдът приеме иска по ЗЗДН за основателен постановената мярка за закрила по отношение на него да е на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а ако съдът счете, че следва да се наложи и друга ограничителна мярка, моли за по кратък срок на изпълнение, за да не се ограничи възможността на бащата да общува с детето си.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от В. Т., лично и в качеството й на майка на децата Е. Т. и Л. Т. потвърждаваща под страх от наказателна отговорност верността на изложените в молбата факти.

Между страните не се спори, че същите са родители на децата Е. Т. и Л. Т., което се 2 установява и от представени по делото удостоверения за раждане в превод.

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на ****., Т. Т. и В. М. са сключили брак на ****г. в гр.К., У..

Молбата е допустима, подадена от В. Т. срещу Т. Т., лице попадащо в хипотезата на чл.3, т.1 и т.3 от ЗЗДН, с което в брак и имат общи деца. По отношение на децата срещу лице по чл.3, т.4 от ЗЗДН.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.

По делото е разпитана като свидетел Т. М., майка на В. Т., от показанията на която, ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК не се установяват твърдените от дъщеря й актове на насилие. Същата е пристигнала в България на 13.02.26г., близо месец след изнесените твърдения за случващото се в семейство. Изложеното от свидетелката „за сексуално насилие в извратена форма и заплахи“, съдът не кредитира, тъй като не се сочат конкретни ситуации, както по време, така и по място на осъществяването им от възприетото от свидетелката от трето лице. Същата излага противодечиви твърдения, като казва, че ответника Т. Т., лично й казал, че тя живее в неговата спалня и същевременно казва, че изобщо не се е срещала с Т., предвид на което съдът не дава вяра на изложеното от тази свидетелка, като и само по себе си то не потвърждава твърденията на В. Т. изложени в молбата до съда.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.И., по искане на ответника се установява, че на 22 януари, до обяд е гледала децата Л. и Тара в дома им, по молба на родителите. След което децата с баща им били в нейния офис, където тя ги е снимала за спомен, тъй като се занимава с фотография.

Представеното по делото извлечение от кореспонденция по телефонни приложения е ирелЕ.нтно за спора - от същото не се установяват нито страните, нито действителните лица, които стоят зад всеки изпратен текст.

След съвкупната преценка на събраните доказателства съдът намира за доказано извършването на акт на психическо, физическо, сексуално и икономическо насилие от ответника спрямо молителката на 09.-10.11.25г.

Твърдяното от В. Т. сексуално насилие по своята същност съставлява твърдение за сексуална принуда, по отношение на което липсват ангажирани доказателства. Сочените актове на сексуално насилие са се осъществили през месец ноември 2025г., като липсват каквито й да са предприети действия от страна на потърпевшата, като сезиране на полиция, тел.112. В подкрепа на твърденията за осъществено съвкупление против волята на съпругата, както и душене, липсва каквато и да е медицинска документация. Ето защо, съдът приема, че изложеното от В. Т. в тази насока остана недоказано. Изслушано по реда на чл.15 от ЗЗДт., дете Е. Т. не излага каквито й да е притеснителни действия от страна на баща си, насочени спрямо майката, като излага пред съда, че преди Нова година е било хубаво в семейството. Нещо повече молителката В. Т. сама опровергава изнесеното в 3 представената от нея декларация по чл.9 от ЗЗДН, като относно декларираното, че на 09.11.25г. около 22.30ч. работела на компютъра, когато се е случил твърдяния инцидент, като с молба вх.№17539/04.03.26г. изрично уточнява, че не е работила, тъй като тогава бил нейния почивен ден. Предвид на което се опровергава изцяло доказателствената сила на тази декларация. В подкрепа на това е и обстоятелството, че В. Т. едва на 23.01.26г. е посетила Центъра към Фондация SOS-семейства в риск, видно от удостоверение изх.№Ф462/16.02.2026г. /л.35 от делото/.

Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 407 от 9.10.2013 г. на ОС - София по в. гр. д. № 496/2013 г., Решение № 109 от 28.03.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 167/2019 г., Решение № 1978 от 20.11.2014 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 3043/2014 г., Решение № 588 от 31.03.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 442/2015 г., Решение № 779 от 30.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 837/2016 г., Решение № 3465 от 30.07.2019 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 445/2019 г. и Решение № 260134 от 29.12.2020 г. на ОС София по в. гр. д. № 798/2020 г.) "не всяко нарушение на лично или имуществено благо представлява домашно насилие". Поради това, дали описаната от молителя проява отговаря на признаците на домашно насилие е въпрос по същество, който следва да бъде разрешаван конкретно и индивидуално по всяко отделно дело.

За да се приложат мерките за защита, визирани в закона, ответникът по молбата следва да е извършител на домашното насилие, което представлява целенасочен волеви акт, насочен към пострадалото лице, към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост или към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост и към неговата психическа и емоционална стабилност, и то по начин, който да представлява опасност за живота и здравето му. Следва да се посочи и това, че целта и социалното предназначение на Закона за защита от домашното насилие е да даде защита на живота и здравето на лица, който действително се намират в риск и в ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза рамките на житейския конфликт и причинява сериозно страдание.