Решение № 44 от 14.02.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 689/2024
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 14.02.2025
- В сила
- 14.02.2025
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- § 30 т. 6 · Закон за движението по пътищата
- § 6 т. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 44 гр. Перник, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500689 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
І . С решение № 33/18.06.2024 г., Трънския районен съд е отхвърлил иска на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, с ЕИК: 000694286, да бъде осъден П. Г. В., с ЕГН:
**********, от *** да заплати на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК 000694286, сумата от 108.57 (сто и осем лева и петдесет и седем стотинки) лева, представляващо дължимо от ответника обезщетение в качеството му на причинител на вреда по застраховка "Каско" за л. а. марка "Фолксваген“ модел „Пасат", с рег.№ ***, платено от ищеца като застраховател по имуществена застраховка "Каско" на л. а.
„Фолксваген“ модел „Пасат", с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба на 23.09.2022г. до окончателното и изплащане. Със същото решение е отхвърлен и насрещен иск на П. Г. В., с ЕГН:
**********, да бъде осъдено ищцовото дружество да му заплати сумата от 1500.00 лв., представляваща обезщетение за причинени от неснователното предяваване на този иск неимуществени вреди . Разпределена е и отговорността за разноските по делото.
Това решението на съда се обжалва само в частта, с която е отхвърлен регресния иска на застрахователя, който го обжалва с оплаквания за неправилност в частта , с която първоинстанционния съд е приел , че изпусната от контрол и движеща се по пътно платно пазарска количка, причинила вредите, не съставлява пътно превозно средство по смисъла на § 6 т. 10 от Закона за движение по пътищата и съответно – причинените от него вреди не са такива от „пътнотранспортно произшествие“ по смисъла на § 6 т. 30 от същия закон. Моли решението да бъде отменено и предявения 1 от него иск да бъде уважен.
ІІ. С определение № 162/01.10.2024 г. по делото, първоинстанционния съд е изменил решение № 33/18.06.2024г. по гр.д.171/2022г. по описа на ТРС в частта относно разноските, като е осъдил „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с ЕИК: 000694286 да заплати на П. Г. В., с ЕГН: **********, *** допълнително сумата от 200.00 (двеста) лева, представляващи внесен депозит за хонорар на вещо лице по извършена съдебно-автотехническа експертиза.
Ищецът по делото е обжалвал и това определение с доводи за неговата неправилност – ответната страна нямала право на разноски, направени след постановяването на решението по делото . Моли се това определение да бъде отменено.
Жалбите са подадени в срок , от надлежно легитимиран процесуален представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при внесена такса. Те са допустими В. не е подал отговори на жалбите.
Настоящия състав на Окръжен съд гр. Перник, като се запозна с твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
Постановеното решение е валидно. То е и допустимо, постановено от надлежен съд в рамките на компетентността му и при правилно установени факти. При проверката на неговата правилност, въззивния съд е ограничен до наведените във въззивната жалба оплаквания, които се субсумират като довод за неправилна преценка на това , дали е налице по делото пътнотранспортно произшествие и осъществен застрахован риск.
Пред районния съд в Трън е бил предявен иск с правно основание в чл. 410 ал. 1 т .
3 от Кодекса за застраховането , като ищцовото дружество ( застраховател ) е твърдяло , че по силата на договор за застраховка „каско избор“ полица № ***, е репарирал причинени по застрахования лек автомобил л. а. „Фолксваген“ модел „Пасат", с рег.№ ***, собственост на свид. С. , вреди на стойност от 108.57 (сто и осем лева и петдесет и седем стотинки). Вредите били причинени от вещ , пазарска количка , ползвана от ответника , който я остовил без надзор и тя , под силата на инерция и/или напор на вятър, се самозадвижила и ударила автомобила на С. С плащането на обезщетението застрахователя се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор и поканил В. да плати регресно обезщетение на същата стойност , което не било направено. Съдът в Трън дал правилна квалификация, събрал заключение на геодезическа експертиза, оценъчна такава и свидетелски показания, приел, че случилото се не представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 30 т. 6 от Закона за движение по пътищата, и оттам - не е покрит съгласно договора застрахователен риск, а случайно събитие, при което отхвърлил иска.
Решението е неправилно.
По установените в първонистанционното производство факти не се спори – на дата *** в София, ответника по първоначалния иск губи контрол върху пазарска количка, която при инерционен удар причинява щети по автомобил на трето лице . Вредите по този автомобил, настъпили в резултат на ПТП, са застрахован риск по застраховка “ каско „ при ищеца, който ги изплатил на правоимащото застраховано лице и поканил ответника да ги плати в качеството им на регресно вземане по смисъла на чл. 410 от Кодекса за застраховането. Плащане не постъпило.
При тези факти , ответникът е осъществил обективен състав на непозволено увреждане по смисъла на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите , като не е осъществил надзор върху чужда вещ , дадена му с конклудентни действия за ползване, и от (обективните свойства на) вещта са произтекли вреди за трето лице. С плащането на застрахователното обезщетение ищецът по този иск е удовлетворил правата на свид 2
. С. като пострадал и е встъпил в тях по смисъла на чл. 410 ал. 1 т . 3 от Кодекса за застраховането , в редакцията му към датата на застрахователното събитие. Тази хипотеза е налице. Без значение е дали плащането е извършено при наличие на покрит застрахователен риск, или не, доколкото деликвентът не може да прави в това производство каузалните възражения на застрахователя, произтичащи от договора за застраховка - той не е страна по този договор. Неговата отговорност произтича от различния фактически състав на деликта, и наличието на неточно изпълнение по договор, по който той не е страна, не съставлява правопогасяващо отговорността му обстоятелство. Той дължи на пострадалия репариране на причинените вреди, а застрахователят се е суброгирал в правата на удовлетворения пострадал , което може да стане и без наличието на договор , по реда на чл. 74 от ЗЗД; правния интерес от суброгацията се определя не от това , дали е налице покрит риск, а от извършеното плащане, и договора е само индикация за наличие на такъв риск.
На следващо място , наличието на непозволено увреждане не зависи от това, дали се касае за случайно събитие или не , каквито доводи е навел ответника в отговора си .
Вредите са резултат на неупражнен контрол върху вещта , тоест на на бездействие, което изключва случайния характер на случилото се.
С оглед казаното, искът по чл. 410 от КЗ е основателен; първоинстанционното решение в този смисъл е съответно неправилно и следва да бъде отменено , а искът – уважен.
Предвид изхода на производството по жалбата, право на разноски има жалбоподателя , за две инстанции. Възражението за прекомерност на договорения от ищеца хонорар за съдействие от адвокат в първата инстанция не може да бъде споделено , хонорар е договорен в минимален размер, а делото има фактическа сложност . Възражение за прекомерност на договорения от ищеца за въвзивна защита хонорар не е правено.
Подадената против определението на РС Трън по чл. 248 от ГПК, частна жалба вх. номер 1535/28.2024г. е съответно лишена от предмет , тъй като решението е отменено в частта за разноските по този иск, изхода на спора е различен и ответника няма право на такива. Затова жалбата няма да бъде разглеждана, съобразно константната практика на съдилищата (определение № 334 от 19.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2394/2021 г., I т. о., ТК и др. под. ) Разноските на ищеца за разглеждане на частната жалба не се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 33/18.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 171 по описа на РС Трън за 2022г. , в частта , с което съдът е отхвърлил иска на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, с ЕИК: 000694286, да бъде осъден П. Г. В., с ЕГН:
**********, от *** да заплати на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК 000694286, сумата от 108.57 (сто и осем лева и петдесет и седем стотинки) лева, представляващо дължимо от ответника обезщетение в качеството му на причинител на вредата, платено от ищеца като застраховател по имуществена застраховка "Каско Избор " на л. а. „Фолксваген“ модел „Пасат", с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба на 23.09.2022г. до окончателното и изплащане, както и в частта му, с която ищеца ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е осъден да заплати на В. разноски в размер от 700 3 лева, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Г. В., с ЕГН: **********, от ***, да заплати на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, с ЕИК: 000694286, сумата от 108.57 (сто и осем лева и петдесет и седем стотинки) лева, представляващо дължимо от ответника регресно обезщетение в качеството му на причинител на вреда по застраховка "Каско Избор" за л. а. марка "Фолксваген“ модел „Пасат", с рег.№ ***, полица № ***, щета номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба на 23.09.2022г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА П. Г. В., с ЕГН: **********, от ***, да заплати на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, с ЕИК: 000694286, общо 1815 лева разноски по този иск за двете инстанции .
В останалата част решението е в сила , като необжалвано.
Решението е окончателно, то не подлежи на касационно обжалване. На основание чл. 7 ал. 2 от ГПК, да се връчи на страните препис от решението.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4