Протокол № 2255 от 28.11.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 2255 гр. Пазарджик, 26.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220102876 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:45 часа се явиха:

Молителят М. И. Д. се явява лично, редовно уведомен от предходното съдебно заседание и с адв. К., редовно упълномощена да го представлява отпреди.

Ответницата М. И. Д. се явява лично, редовно уведомена от предходното съдебно заседание и с адв. Г., редовно упълномощена да я представлява отпреди.

Явява се вещото лице М. К., редовно призована.

От допуснатите до разпит четирима свидетели се явяват В. В. и Н. У..

Не се явяват свидетелите Р. К. и П. П., редовно призовани. От изпълняващия длъжността Директор на ДСП - Пазарджик е постъпила молба, с вх. № 29354/26.11.2024 г., с която уведомява, че г-жа К. е хоспитализирана за периода от 25.11.2024 г. до 27.11.2024 г. в МБАЛ Парк Хоспитал Пловдив, поради извършване на хирургична интервенция. Заявява, че своевременно ще бъде представено копие от епикриза по настоящото дело. Моли разпитът на свидетелката да бъде отложен за друга дата.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. К.: С оглед представената експертиза по делото считам, че страните трябва да постигнат споразумение по всички дела и детето да се спре да се тормози. Трябва да се помисли много добре. Много добре изчетох 1 експертизата на г-жа К. и в интерес на детето е отношенията между страните да се умиротворят, за да може това дете да живее в нормална обстановка.

АДВ. Г.: Говорихме може би в началото на октомври за споразумение, но от месец ноември имаме нови обстоятелства. Детето има предложение и осигурено финансиране да се обучава в София, в училище „******“, т.нар. френски лицей в София. Отвън, се опитах да обясня на бащата, че това е един добър шанс за детето, тъй като и детето и майката са френски граждани и като такива им отпускат такава помощ. Ако няма против бащата детето да бъде записано там. Дори предложих да се освободи семейното жилище, тъй като е негова лична собственост на бащата и евентуално той да поеме една малка част от наема, който евентуално ще заплаща тя, тъй като ще живее в София с децата. Тези неща са малко по брачното дело, но все пак тези дела са свързани с него.

АДВ. К.: Предлагам да спрем това дело, тъй като от бракоразводното дело зависи и това дело и другите.

ДОКЛАДВА СЕ постъпилата съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице М. К.. Заключението е депозирано при спазен срок по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОПУСНАТАТА СПЕ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

М. И. К. – на 45 години, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, без родство и служебна ангажираност със страните.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила съм заключение, което поддържам.

При събеседването с детето, освен отразеното на страница 15 от експертизата, втори абзац и на страница 16, детето не е споделяло за подобни случки, при които майката да е упражнявала някакво насилие върху него. Аз съм отговорила на този въпрос. То сподели само тези две описани случки.

Наистина за удара с възглавницата аз опитах да го изкарам, че е било игра, но детето каза „не си беше много игра“. Това са двете ситуации, при които детето е станало свидетел на тези отношенията между родителите.

На 16 страница „когато мама и тате се разделиха се чувствам много добре … /цитира/. Винаги задавам конкретни въпроси. Той не ми отговори конкретно кога и как го е бил. Обикновено ми казваше „не си спомням, забравил съм вече“. Това е отговорът на въпроси, които са свързани с някакви конфликти между родителите. Споделя, че сега е по-спокоен - защо? – защото не става свидетел на техните отношения. Дори да няма физическо насилие, децата са сензитивни към повишаване на тон, към жестове, към мимики. И когато дори ние си мислим, че те не ни чуват и не ни виждат, напротив – те 2 всичко чуват и всичко виждат. В този случай нашият малък приятел е стигнал до добрия извод, че когато няма конфликти се чувства добре. Това не изключва, че той е привързан към двамата родители. Иска да има контакти и с двамата. Чувства с всеки един поотделно много добре.

И. е много привързан към майка си и не сме коментирали с него такава мярка – да бъде откъснат от майка си. Не мисля, че ще му се отрази добре, защото той е привързан и към сестричката си и имат силна емоционална връзка. Дори не съм му поставяла въпроса да си го представи това и в моята представа не е имало такъв момент - той да бъде отделен от майката. При условие, че не съм имала индикация за упражнено насилие от майката спрямо детето.

При провеждане на теста да нарисува своето семейство, всеки символ има значение. При И., по-скоро не толкова кой как е изобразен ми направи впечатление, но ми направи впечатление, че между всички символи няма логика, т.е. той си е представил, че всеки е нещо различно. Това пак ми говори ниската емоционална свързаност между членовете на семейството, по-скоро отношенията баща - майка. Въпреки, че всички обекти са нарисувани в положителна окраска - със светли цветове и положително изображение, ми направи впечатление, че всички са различни. Ако това говори нещо на родителите, те могат много лесно да анализират.

Децата на тази възраст са силно внушаеми. Децата винаги се влияят от средата, в която се намират особено когато са емоционално привързани към отглеждащия родител. Нормално е майката да влияе на детето. По-скоро би било извън норма, ако детето не учи от родителя си. Всяко дете учи от родителя си, приема неговия светоглед, мислене и възприятия към света.

Детето винаги се влияе от родителя. Може да не е родител, баба, дядо или близък. Детето винаги се влияе и това е абсолютно нормално.

Детето разказа за случката с възглавницата, но подробностите могат да бъдат внушени. Когато един детски разказ е доста детайлно украсен, тогава трябва да се замислим каква голяма част от него или малка е истина, защото децата обичат да си фантазират, да си доокрасяват, емоционално да пресъздават ситуациите и това им харесва и те го правят често. Но много често когато са свидетели на такъв тип отношения, които са негативни, те се опитват да ги забравят и това е най-хубавото в тяхната психика, че много бързо децата могат да забравят и да изтласкат някои негативни събития. При него се е случило същото. Аз го питах за някои неща и той каза „да, може да са се случили, но аз вече не си ги спомням“. И това говори, че той не иска да говори за негативни ситуации, на които е станал свидетел или е участвал в тях.

Много често когато говоря с децата чувам изрази, които те повтарят от родителите си, които не са в речника на деца от тази възраст. Ако трябва конкретно да цитирам нещо, което ми направи впечатление, нещо което прочетох по делото и чух детето да го казва, изразът беше нещо като „тате бие 3 мама, защото работи в затвора“. Попитах го тогава каква е връзката, каква е логиката и то каза „ми не знам“. Детето чува изрази. Това е, което то каза. Аз казах кое съм прочела и то го повтаря. Аз не съм чула конкретната случка кой какво е говорил. Казвам детето какво ми каза. Това, което конкретно ми каза детето, че е било ударено от бащата това не го подлагаме на съмнение.

Детето сподели, че това не е било игра. Аз проверих дали действително е възприел реалността такава каквато е и затова му казах „да не би да сте си играли на бой с възглавници?“. Той ми каза „не, не беше игра“. Така че в конкретната случка не мога да кажа какво му е внушено. Мога да кажа какво той е възприел и той е възприел, че това не е било игра. Родителите в тази ситуация наистина са се карали. Децата много добре могат да възприемат какво ги питаш.

Когато изследвах детето заедно с бащата, пред мен, то не е споделяло, че е бито от бащата. Когато е било заедно с майката също не ми е споделяло.

Първо разговарях с детето насаме, каквато ми беше задачата на тази експертиза. След това по другите експертизи имам задача да изследвам детето като му видя отношенията и с майката и с бащата. Нормални са отношенията му с бащата, добре се държи, привързано е към него.

След като изследвах детето в присъствието на бащата никога не е споделяло, че е бито от майката, в нито един момент. Не е споделяло когато беше само, не е споделяло когато беше с бащата и не е споделяло когато беше с майката. Аз съм му задала този въпрос.

АДВ. К.: Да се приеме експертизата.

АДВ. Г.: Да се приеме експертизата.

СЪДЪТ по доказателствата

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението, изготвено от вещото лице М. К. по допуснатата съдебно-психологична експертиза.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от нея справка-декларация, в размер на 699.75 лв. като сумата в размер на 400 лв. да се изплати на вещото лице по внесените от страните депозити.

ЗАДЪЛЖАВА страните, в едноседмичен срок от днес, да довнесат разликата за възнаграждение на вещото лице в размер от 299.75 лв. по равно, след което сумата да се изплати на вещото лице.

УКАЗВА на страните, че при неизпълнение на това им задължение в дадения срок, в полза на вещото лице ще бъде издаден изпълнителен лист за невнесената част от възнаграждението.

АДВ. К.: Желателно е или да спрем или да отложим делото.

АДВ. Г.: Трябва да поговорим.

Съдът обявява почивка.

Заседанието продължава в 15:41 часа.

4

АДВ. К.: Ние поддържаме предложението си - за спиране на производството по делото по съгласие на страните. Готови сме и да оттеглим молбата, ако те оттеглят молбата по другото дело по ЗЗДН.

АДВ. Г.: Ние на този етап не сме съгласни, именно защото след всяко едно дело и предложения за спогодби е подадена жалба, лично от М. до РП Пазарджик тя да бъде настанена в ДПБ. Непрекъснато има такива жалби и тя се чувства обидена и на този етап държим да бъдат разпитани свидетелите, които се явяват в днешното съдебно заседание.

АДВ. К.: Нали говорим за интереса на детето, а не за личните обиди.

АДВ. Г.: Представям обяснения, които е дало детето И. Д. по повод техните жалби, че майката му е дърпала ухото. То дава същите обяснения каквито ги е дало пред вещото лице К..

АДВ. К.: Запозната съм.

АДВ. Г.: Говорихме как могат да се снемат тези деца от този регистър, че са деца в риск. Ако това можеше да се оправи със спирането на тези дела може би щяхме да се съгласим.

АДВ. К.: Всичко зависи от волята на родителите.

АДВ. Г.: Напротив, казаха, че не можем да го оправим. Вие решихте да ги направите деца в риск, сега ако може да го оправите … . Казаха, че трябва да има решение.

ПРИСТЪПВА СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ.