Решение № 547 от 21.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Велико Търново, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110103468 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са субективно съединени искове , чиято материалнопправна квалификация се извежда от нормата на чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Пълномощникът на Х. И. С. , с ЕГН: ********** и малолетната А. И. С. , с ЕГН:

********** чрез нейната майка и законен представител Г. Т. И., с адрес: с. ***, Община ***, ул.

»***» № * – адвокат М. С. от *АК , твърди, че ответникът И. Г. С., с ЕГН: ********** е техен баща и с решение от **.**.**** г. по гр.д. № ****/**** г. на ***, влязло в сила на **.**.**** г. е осъден да им заплаща месечна издръжка за в бъдеще време в размер на 190 и 170 лева и издръжка за минало време в размер на 1860 лева.

На **.**.**** г. е сключил със своята майка И. К. Б. договор за продажба, оформен с нотариален акт № ***, том *, рег.№ *****, нот.дело № ****/**** г. на нотариус , вписан в регистъра на НК под № ***, с район на действие ***, по силата на който тя купува в полза на ответника Р. И. С., с ЕГН: **********- неин внук и с негови средства правото на собственост върху 1 / Поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с. ***, Община ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м, с адм. адрес: с. ***, ул. *** № * с площ 2574 кв.м., при съседи: поземлен имот *****.***.***, поземлен имот *****.***.***, поземлен имот *****.***.****, поземлен имот *****.***.***, поземлен имот *****.***.***, поземлен имот *****.***.****, поземлен имот *****.***.***; 2/ Поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по ККК Р на с. ***, Община ***, с адм. адрес: с. ***, ул. „***“ № * с площ 1509 кв.м., с трайно предназначение на територията:

1 урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м, при съседи: поземлен имот *****.***.***, поземлен имот *****.***.****, поземлен имот *****.***.***, поземлен имот *****.***.****, заедно с построената в него сграда с идентификатор *****.***.***.* с площ 44 кв.м. и предназначение хангар, депо, гараж; 3/ Поземлен имот *****.***.*** по КККР на с. ***, Община ***, с адм. адрес: с. ***, ул. „***“ № *, с площ 1547 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м, при съседи: поземлен имот *****.***.***, поземлен имот *****.***.****, поземлен имот *****.***.***, поземлен имот *****.***.***, поземлен имот *****.***.***, заедно с построените в него сгради: Сграда с идентификатор *****.***.***.* – жилищна сграда еднофамилна, на един етаж, с площ 108 кв.м.; - Сграда с идентификатор *****.***.***.* – селскостопанска сграда, един етаж, 107 кв.м.; 4/ Поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на с. ***, Община ***, с адм. адрес: с.

***, ул. „***“ № *, с площ 1563 кв.м. и с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м, при съседи: поземлен имот *****.***.***, поземлен имот *****.***.***, поземлен имот *****.***.*** и поземлен имот *****.***.****.

С твърдението , че продажбата е извършена с цел да се избегне плащането на дължимите издръжки / заради неизпълнението на това задължение ответникът е признат за виновен и осъден с присъда , постановена на **.**.**** г. по НОХД № ***/**** г. на *** / и е действие на разпореждане , увреждащо кредиторовия интерес на ищците, пълномощникът им моли съда да постанови решение , с което да го обяви за недействително спрямо тях .

В с.з. поддържа исковете с доводи , изложени в писмена защита и моли да му бъде присъдено възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът И. Г. С. оспорва исковете с възражения , основани на обстоятелствата, че парите за първоначалното закупуване на имотите произхождат от него и сина му / втория ответник/ , спестени от работа в ***, като идеята за закупуването им била да създадат ферма за отглеждане на животни, но поради влошаване на отношенията им през **** г. той настоял, че иска да станат негова собственост и затова е извършена продажбата в негова полза чрез баба му , понеже по него време не е можел да се завърне в България ; вторият ответник никога не е общувал с ищците и не е знаел за присъдените издръжки.

Ответникът Р. И. С. излага почти изцяло същите обстоятелства в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Юридическите факти/ договорът за продажба на имотите , присъдените издръжки , осъждането на първия ответник за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК поради неизпълнение на задължението да ги заплати/ и роднинските връзки между страните – предмет на изложените в исковата молба твърдения, са безспорни и надлежно документирани, поради което е ненужно тяхното преповтаряне .

Исковете подлежат на уважаване .

Осъществени са всички легални предпоставки, запълващи фактическия състав на спорното субективно преобразуващо право на отмяна / обявяване на недействителността/ на разпоредителната правна сделка , уредени в хипотезите на чл.135, ал.1, изр.1-во и 2-ро от ЗЗД.

2

Към момента на сключването й , ищците в положението им на деца на първия ответник са били носители на присъденото им законоустановено изискуемо вземане за парична издръжка , която баща им е бил длъжен да удовлетвори чрез плащане занапред и за минало време , поради което те имат качеството на негови кредитори- чл.143, ал.2, чл.149 от СК.

В резултат на продажбата на пълното вещно право на собственост, това право е изгубено поради придобИ.ето му от втория ответник / чл.99, чл.77, пр.-1-во от ЗС, чл. 183, ал.1 , чл.24, ал.1 от ЗЗД / , с което е намален актива на имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечение на кредиторите/ чл.133 от ЗЗД/ и това обстоятелство обективно затруднява /ограничава възможността ищците да удовлетворят вземанията си за издръжка чрез евентуалното осребряване на тези имоти по реда на принудителното изпълнение.

Въпреки че погледнато чисто формално- юридически имуществото да не намалява при продажбения обмен на стойности- дава се вещ срещу пари, парите лесно могат да бъдат укрити, поради което верността на горния извод е логически необорима.

Подобно явление законът нарича увреждане на кредитора като обективен пораждащ елемент от фактическия състав на правото да се обяви относителната недействителност на съответното правно действие.

По никакъв начин не може да се изключи знанието на първия ответник за това увреждане като субективен елемент от фактическия състав на правото, защото в съзнанието на всеки нормален човек в подобни случаи неминуемо би се породила представа, че продажбата води до изгубване на вещноправни активи/ и то на значителна стойност/, които иначе при недостиг на парични средства или просто при нежелание за плащане , биха могли да послужат като обект на осребряване и източник на такива, т.е. тя е факт, годен да създаде обективно положение на накърняване интереса на децата .

Тук непременно следва да се отбележи , че ответникът не твърди и няма събрани доказателства да е изпълнил изцяло към момента на устните състезания по делото , задължението си по закон , за което е осъден , поради което съдът няма друга реалистична алтернатива , освен да приеме, че вземанията на ищците все още съществуват и исковете като средство за обезпечаване на последващото им събиране чрез търсения положителен правораздавателен резултат, все още не са лишени от актуално/ т.е. неотпаднало/ основание.

Впрочем вземането за издръжка на малолетното дете все още съществува и е изискуемо до навършване на 18 години.

Може само житейски да се предполага / единствено поради обстоятелството , че между постановеното съдебно решение и продажбата са изтекли само 15 дни !/, но не и да се приеме за сигурно доказана, твърдяната в исковата молба безнравствена нейна цел , представена като умисъл да се преодолее/ отнеме възможността присъдените издръжки да бъдат събрани по реда на принудителното изпълнение, насочено върху тези имоти/ означаваща да постави под съмнение действителността на продажбата с мисъл за привидността й /.

Твърдението , че вторият ответник , който не е страна - купувач по сделката, а трето ползващо се от договора лице , приобретател на правото , понеже такава страна е баба му и майка на първия ответник в качеството й на уговарящ / чл.8, ал.1, чл.21, ал.1 , чл. 22, ал.1, ал.2 от ЗЗД/ , 3 не е знаел за конкретните присъдени задължения за плащане на издръжка на баща му към ищците , по начало би трябвало да е без правна стойност за отрицанието на претендираното право за обявяване на недействителността й.

Това е така ,защото от значение за това отрицание е незнанието за наличие на увреждане в съзнанието на лицето, с което длъжникът пряко е договарял, и обратно- от значение за признанието на това право е знанието за такова увреждане у същото лице , щом сделката е възмездна- чл.135, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД.

За улеснение на кредитора / оправдано с оглед голямата мъчнотия да се доказва факт от душевния свят някому/ знанието се предполага до доказване на противното , че съществува, щом съдоговорителят на длъжника е негов съпруг , низходящ, възходящ , брат или сестра – чл.135, ал.2 от ЗЗД. Защита за трето ползващо се по смисъла на чл.22, ал.1 от ЗЗД лице за случаи на продажба, атакувана с иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, законът не предоставя/ аргумент от чл. 22, ал.3 от ЗЗД/ , а всяко субективно материално право/ особено в областта на последиците от упражняване на преобразуващи права/ е недопустимо и нелогично да не бъде продукт на изрична негова уредба .

Договорилата прехвърлянето на правото на собственост в актива на имуществото на втория ответник/ без да е негов пълномощник по смисъла на чл.36, ал.1 от ЗЗД/ , негова баба и майка на длъжника, не само че се предполага съгласно горното правило , че е знаела за задълженията на последния към ищците / също нейни внуци/ , но и е знаела за тях , понеже се е явила като свидетел на заведеното дело за присъждане на издръжките / обстоятелство, установено с показанията й по настоящото дело/. Няма в обществото възрастен човек, който да не знае , че по силата на закона / освен морала/ всеки родител дължи осигуряване на издръжка на своите деца , освен ако не е умствено недоразвит, а при раздяла с другия родител при когото е/са останало/ останали детето или децата, осигуряването й трябва да се състои поне в текущо плащане на някаква парична сума всеки месец.

Това знание / за делото и задължението по закон / е напълно достатъчно да покрие изискуемото знание за увреждане на интересите на двете деца с продажбената сделка.

Дори и да би се приело , че вторият ответник би могъл да се разглежда в приравнено на страната – купувач положение, твърдението за негово незнание за задълженията на баща му/ и съответно за увреждане / е голословно, защото по делото няма каквито и да било убедително установени обстоятелства за такова незнание / само свидетелското изявление на баба му : „Р. по това време не е знаел , че се води дело за издръжка за двете момичета“, разбираемо не е достатъчно / оборващи законовото предположение за обратното /знание/, което при такова едно приемане, ще се прилага и за него .

По изложените съображения исковете с основателни.

При този изход на спора, поради освобождаването на ищците от заплащане на държавна такса за разглеждане на делото в общ размер на 168,72 евро , ответниците дължат поравно заплащането й в полза на бюджета по сметката на ВТРС и следва да бъдат осъдени да го сторятчл.78, ал.6 от ГПК.

Пълномощникът на ищците има право на поисканото присъждане на адвокатско възнаграждение поради осъществяването на предпоставките за възникването му , уредени с нормите на чл.38, ал.2, вр. с ал.1 , т.2 от Закона за адвокатурата. Съдът, преценявайки 4 действителната правна и фактическа сложност на делото/ тя е ниска/ , обема и качеството на работата, извършена от адвоката, го определя в размер на 500 евро.