Решение № 509 от 04.07.2023, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Видин, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20231320100149 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на В. Д. П. , ЕГН: **********, о т гр. ************* и Д. Ц. К., ЕГН: **********, от гр.

***************, с която против М. И. П., ЕГН: **********, от гр.

************** са предявени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.

Твърди се, че ищците са съсобственици на основание покупкопродажби, извършен строеж и наследство на следния недвижим имот, придобит през време на брака на ищцата В. Д. П. с Ц. А. П., починал на 19.04.2020г., а именно: 5/6 идеални части от самостоятелен обектпромишлена едноетажна сграда с идентификатор ***, брой етажи: 1, построена през 2007 година в поземлен имот с идентификатор ***, с адм. адрес: гр. *********, ведно с правото на строеж върху мястото, която сграда има застроена площ от 144 кв.м., при съседи на имота, в който сградата е построена: ***, ***, *** и

***. Излага се, че с нотариален акт №11, т. III, рег.№ 3150, н.д. 317/ 2020г. на нотариус №029- Видин, Д. К. и А. П. са дарили В. П. със собствените си общи 2/ 6 идеални части от поземлен имот *** и сграда *** в него, без промишлената сграда. С нотариален акт №12, т. III, рег.№ 3151, н.д. 318/ 2020г. на нотариус № рег. № 029 на НК, В. Д. продала на ответницата М. И. П. поземлен имот *** и сграда 1

*** в него, също без промишлена сграда ***. Ищците са се снабдили за процесната сграда с идентификатор *** с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 130, том VIII,рег.№ 10728, дело № 904 от 2022 г., изд. от Нотариус рег.№ 028 на НК, но им станало известно, че ищцата оспорва правото им на собственост като се е снабдила също с документ за собственост за същата сграда- Нотариален акт за собственост на недвижим имот- констативен, акт.№ 173, том IV, рег.№ 5056, нот. д. № 674 от 2022г. Твърди се в исковата молба, че ответницата е собственик на терена от 2020 година, а промишлената сграда е въведена в експлоатация през 2007г., поради което М. П. не е могла да придобие и не е придобила процесната сграда, в която съпругът й притежава 1/ 6 ид.ч. по наследство. Всяка от страните по делото притежавала ключ за сградата. Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено между страните по настоящото дело, че ищците В. Д. П. и Д. Ц. К. притежават общо 5/ 6 идеални части, от които В. Д. П.- 4/6 идеални части, а Д. Ц. К.- 1/6 ид.ч. върху самостоятелен обект- промишлена сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с правото на строеж върху мястото , както и да се отмени Нотариален акт № 173, том IV, рег.№ 5056, нот. д. № 674 от 2022г . на нотариус 029Лорета Цветкова- гр. Видин, вписан в Служба по вписванията- Видин с вх. рег.№ 5352/ 04.11.2022г., акт № 104, том XVIII, н.д.

3228, за 5/6 идеални части. Претендират се направените по делото разноски.

Ответницата М. И. П. е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло основателността на исковите претенция, излагайки подробни съображения за това, че договорката между страните по нотариален акт №12, т. III, рег.№ 3151, н.д. 318/ 2020г. на нотариус № рег. № 029 на НК е била с прехвърлянето на поземления имот с идентификатор *** да се прехвърли собствеността и на процесната сграда с идентификатор ***, респективно, че е станал собственик на процесната сградата по силата на приращението.

Излага се, че видно от представените

Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВ- Видин с вх.рег.№ 2801 от 12.08.2020г., акт 149, том 8, н.д. № 1394/ 2020г. и Нотариален акт, вписан в СВ- гр. Видин с вх.рег.№ 2802 от 12.08.2020г., акт № 150, том 8, н.д.

№ 1395/ 2020г., предмет на двете последователни прехвърлителни сделки съставлява поземлен имот с идентификатор *** и находящата се в 2 него сграда ***, без изрично, в който и да е от двата акта, да е изключено прехвърлителното действие по отношение на другата находяща се в имота сграда с идентификатор ***. Волята на страните и по двете сделки била собствеността върху същата сграда да преминава последователно в собственост на приобретателите по сделките заедно със собствеността на поземления имот. Целта на последната прехвърлителна сделка съгласно изричната воля на продавача В. Д. П. била да се прехвърли процесната сграда на ответницата като начин да се „спаси” от предстоящото принудително изпълнение. Представят се доказателства за вещни тежести върху имота, платежни нареждания за погасявания на задължения на ищцата Д., както и писмени доказателства, за които ищцата счита, че доказват волята на страните по сделката да с е прехвърли заедно с поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, която само поради обстоятелството, че не била нанесена в кадастралната карта към момента на прехвърлителните сделки, не била индивидуализирана изрично в нотариалните актове от 2020г. Счита, доколкото процесната промишлена сграда с идентификатор *** не е била изключена изрично от продажбата, с оглед разпоредбата на чл. 92 от ЗС, следва да се приеме, че е собственост на ответницата по силата на приращение .

Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК цели установяване на правото на собственост на ищците върху 5/6 идеални части от промишлена едноетажна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адм. адрес: гр. *********, ведно с правото на строеж върху мястото.

Безспорно е между страните, че съгласно Нотариален акт №5, том VII, нот. дело № 2365 от 1996г. на нотариус при Видинския районен съд и Нотариален акт № 178, том III, рег.№ 6804, дело № 578 от 2004г., вписан в СВ с вх. рег.№ 6145 ат 23.11.2004г., акт № 184, том XIX, ищцата В. Д. П. е придобила в режим на съпружеска общност със съпруга си Ц. А. П. поземлен имот с идентификатор ***. Безспорно е и се доказва от 3 представеното Удостоверение № 28/ 18.04.2007г. за въвеждане в експлоатация на строеж „хлебопекарна”, че след придобиване на имота с горепосочените актове в поземления имот е била изградена процесната сграда с идентификатор ***. Строежът е изпълнен в съответствие с одобрени проекти от 11.04.2005г. и съгласно Разрешение за строеж № 165/ 07.07.2005г. Сградата е въведена в експлоатация през 2007г.

Безспорно е също, че с Нотариален акт №11, т. III, рег.№ 3150, н.д.

317/ 2020г., вписан в СВ с вх.рег.№ 2801 от 12.08.2020г., акт № 149, том VIII, н.д. № 1394/ 2020г. Д. Ц. К. и А. Ц. П. са дарили майка си В. Д. П. с придобитите от тях по наследство общо 2/ 6 идеални части от поземлен имот *** и сграда *** в него, с което В. Д. П. станала едноличен собственик на поземления имот.

Безспорно е и че с Нотариален акт №12, т. III, рег.№ 3151, н.д. 318/ 2020г., вписан в СВ- Видин с вх.рег.№ 2802 от 12.08.2020г., акт № 150, том VIII, дело № 1395/ 2020г. В. Д. П. е прехвърлила с покупко- продажба поземлен имот *** и сграда ***.

Спорно е по делото между страните обстоятелството, дали ищците са собственици на 5/ 6 от сграда с идентификатор ***, предвид обстоятелството, че същата не е посочена като предмет на сделката в двата последователни нотариални акта от 2020г. или ответницата М. И. П. е станала собственик на същата по силата на приращението – автоматично и в деня, в който е придобила правото на собственост върху дворното място, в което е построена сградата.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключване на договора, т. е. ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане, в който случай правото на собственост върху построеното се отделя от земята по установения в разпоредбата на чл. 63 от ЗС принцип, като прехвърлителят го запазва за себе си. Съдът приема, че само ако изрично е посочено в договора, че те не са предмет на разпореждането, по отношение на тях приобретателят не придобива собствеността върху сградите или върху 4 част от тях. Следователно при прехвърляне на собствеността върху един недвижим имот се счита, че се прехвърлят и постройките в него, като приращение. Само ако в договора изрично е посочено, че те не са предмет на разпореждането, приобретателя не придобива собствеността върху тях или върху част от тях. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 529/ 09.07.2010 г. по гр. дело № 1129/ 2009 г. на І г. о. на ВКС е прието, че щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи/ подобрения/, които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото: сградата, посажденията, оградата и др., като запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 от ЗС. В процесния случай, видно от представените Нотариален акт №11, т.

III, рег.№ 3150, н.д. 317/ 2020г., вписан в СВ с вх.рег.№ 2801 от 12.08.2020г., акт № 149, том VIII, н.д. № 1394/ 2020г. и Нотариален акт №12, т. III, рег.№ 3151, н.д. 318/ 2020г., вписан в СВ- Видин с вх.рег.№ 2802 от 12.08.2020г,. акт № 150, том VIII, дело № 1395/ 2020г. процесната сграда не е била изрично изключена, , поради което с оглед разпоредбата на чл. 92 от ЗС следва да се приеме, че ответницата М. И. П. е придобила както поземления имот с ***, така и всичко, което се намира върху мястото- постройки и насаждения, включително сграда с идентификатор ***. / в този смисъл е съдебната практика- решение № 293/21.02.2000 г. по гр. дело № 11275/1999 г. на ВКС, Г. К., ІV г. о., решение № 183 от 18.06.2012 г. по гр. дело № 88/ 2012 г. на ВКС, Г. К., ІІ г. о., решение № 529/09.07.2010 г. по гр. дело № 1129/2009 г. на ВКС, Г. К., І г. о., решение № 756/ 17.03.1970 г. по гр. дело № 133/ 1970 г. по гр. дело № 133/ 1970 г., ВС, І г. о. и други/. Т. е. ответницата е собственик на процесната промишлена сграда по приращение на основание чл. 92 от ЗС.

По горните съображения съдът намира предявеният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на главния иск по чл. 124 ГПК обуславя неоснователността и на акцесорния иск по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост- констативен № 173, том IV, рег.№ 5056, нот. д. № 674 от 2022г. на нотариус 029- Лорета Цветкова, с район на действие РСгр. Видин, вписан в Служба по вписванията- Видин с вх. рег.№ 5352/ 5

04.11.2022г., акт № 104, том XVIII, н.д.3228, с който ответницата М. И. П. е призната за собственик на основание чл.92 от ЗС (по приращение).

При този изход на спора и изричната претенция на ответницата, на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да й заплатят направените разноски по делото в размер на 700 лв. – хонорар на един адвокат.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от В.

Д. П. , ЕГН: **********, от гр. ************* и Д. Ц. К., ЕГН: **********, от гр. ***************, против М. И. П., ЕГН: **********, от гр.

**********1, за признаване за установено между страните, че ищците са собственици общо на 5/ 6 идеални части, от които В. Д. П.- на 4/6 идеални части, а Д. Ц. К.- на 1/6 идеална част, върху недвижим имот– промишлена едноетажна сграда с идентификатор ***, брой етажи: 1, построена през 2007 година, в поземлен имот с идентификатор ***, с адм. адрес: гр. *********, ведно с правото на строеж върху мястото, която сграда има застроена площ от 144 кв.м., при съседи на имота, в който сградата е построена: ***, ***, *** и