Определение № 1108 от 03.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1108 гр. Пловдив, 03.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20225300501120 по описа за 2022 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба на ищеца по спора Първа Инвестиционна Банка АД срещу Определение № 113/06.01.2022 г., пост. по гр.д. № 13263/2021 г. на Районен Съд – Пловдив, с което производството по делото е частично прекратено – за признаване за установено дължимостта на произтичаща от Договор за банков кредит № 006LD - R – 000387/ 20.10.2008 г. главница в размер на 2 327, 33 лв., формирана от вноските с настъпил падеж за периода 7.12.2012 г. – 7.01.2015 г., за което вземане е издадена по ч.гр.д. № 12335/2020 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 417 от ГПК от 05.10.2020 г. и за обезсилване на тази заповед.

Частният жалбоподател – ищец по спора, поддържа оплаквания за неправилност на прекратителното определение и искане за неговата отмяна.

Ответникът по жалбата и по иска М.Т.И.. не е депозирал отговор по чл. 276 от ГПК.

Третото – лице помагач на ищеца е депозирало отговор за основателност на частната жалба.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следва да се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Първа Инвестиционна Банка АД срещу М.Т.И.. иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за признаване за установено че И. дължи на банката сумата 4 088, 87 лв. , представляваща просрочена и непогасена главница по Договор за банков кредит № № 006 LD - R – 000387/ 20.10.2008 г., с краен падеж 07.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2020 г. - за които вземания в полза на банката срещу И. е издадена по ч.гр.д. 12335/2020 г. Заповед по чл. 417 от ГПК от 05.10.2020 г..

По делото е безспорно установено че за същата главница на основание предсрочна нейна изискуемост е била издадена по ч.гр.д. № 770/2015 г. на РС – Пловдив Заповед по чл.

417 от ГПК № 313/27.01.2015 г., срещу която длъжникът е възразил и развилото се производство по чл. 422 от ГПК е приключило с отхвърляне на иска на ПИБ АД срещу И. – 1

Решение № 667/24.02.2016 г., пост. по гр.д. № 13766/2015 г. на РС – Пловдив, влязло в сила като необжалвано на 02.04.2016 г..

С оглед така установеното съдът е приел че по отношение на главницата в размер на 2 327, 33 лв. - съставляваща падежиралите непогасени вноски, включени в общата претендираната като предсрочно изискуема главница 4 088, 87 лв. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по предходното ч. гр.д. № 770/2015 г., която е била предмет на приключилото производство по чл. 422 от ГПК по гр.д. № 13766/2015 г., настоящият иск е недопустим на основание чл. 299 ал. 1 от ГПК и на основание ал. 2 производството по настоящото дело като повторно заведено е прекратено, съответно издадената по ч.гр.д. № 12335/2020 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 417 от ГПК от 05.10.2020 г. в тази й част е обезсилена – т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

В частната жалба и в отговора на третото лице помагач Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД се поддържа определението да е неправилно. Възразява се за процесното вземане главница в размер на 2 327, 33 лв. да е формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. № 13766/2015 г. на РС – Пловдив с доводи, че по това дело цялото вземане за дължимата се по договора главница от 4 088, 87 лв. - в т.ч. и вноските с настъпил падеж до 07.01.2015 г., е претендирана на друго основание – предсрочна изискуемост.

Възражението е неоснователно.

Действително, в мотивите към т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е посочено че ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Но доколкото предмет на делото по установителния иск по чл. 422 от ГПК е вземането, обективирано в представения документ по чл. 417 т. 2 от ГПК / извлечение от сметка / и в този документ са обективирани както непадежиралите към датата на заявлението вноски по кредита, така и падежиралите към тази дата вноски, но незаплатени на падежите, то няма пречка установителния иск за признаване на вземанията по заповедта да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж. Присъждането на последните в случаите когато цялата главница се претендира на основание предсрочна изискуемост не съставлява недопустимо изменение на иска, защото и вноските с настъпил падеж и тези с ненастъпил падеж се основават на един и същ юридически факт - договора за кредит. Като и за вноските с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението предсрочна изискеумост не е налице и не може да бъде приложена, същата е приложима само за вноските, които не са подлежали на изпълнение към тази дата. В този смисъл е и съдебната практика, формирана преди постановяването на ТР № 8/2.4.2019 г. на ВКС, ОСГТК – посоченото от районния съд, но не само Решение № 139/5.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I г.о..

Следователно процесната главница от 2 327, 33 лв. - формирана от вноските с настъпил падеж за периода 7.12.2012 г. – 7.01.2015 г., е била предмет на предходното гр.д.

№ 13766/2015 г. по описа на РС - Пловдив, приключило с влязло в сила решение.

Следователно претенцията за това вземане е преклудирана от силата на пресъдено нещо на решението и като така се явява недопустима.

В горния смисъл и изложените от районния съд в обжалваното определение мотиви за частична недопустимост на иска - на основание чл. 299 ал. 1 от ГПК, и прекратяване на производството по делото в тази част - на основание чл. 299 ал. и 2 от ГПК, съответно частично обезсилване на издадената Заповед по чл. 417 от ГПК на основание т.13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Поради което същото като правилно се потвърждава.

И съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 113 от 06.01.2022 г., пост. по гр.д. № 13263/2021 г. на Районен Съд – Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3