Определение № 244 от 05.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. София, 05.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600269 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440 НПК.

Постъпила е частна жалба от Началника на Затвора – гр. *** срещу определение от 11.02.2025 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 26 състав, по НЧД № 610/25 г., с което осъденият Т. Т. И. е бил условно предсрочно освободен от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година и е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, изчислен към момента на влизане на определението в сила.

На основание чл. 70, ал. 6, изр. 2 НК съдът е наложил в рамките на изпитателния срок по отношение на осъдения Т. Т. И. пробационна мярка по чл. 42, ал. 2, т. 2 НК, а именно задължителни периодични срещи с пробационен служител.

В частната жалба се развиват доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че безспорно е налице първата кумулативно дадена предпоставка по чл. 70 НК. Изтъква се обаче, че спрямо лицето е провеждана корекционна дейност в сравнително кратък период от време и неправилно е прието, че са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Развиват се и доводи, че макар оценката на риска от рецидив да е в ниски стойности – 36 точки, то същата остава непроменена. Излагат се и съображения, че по делото са приложени източници на информация за поведението на лишения от свобода, които правят неубедителни изводите на съда, че осъденият е дал трайни 1 доказателства за своето поправяне. Сочи се, че в конкретния случай съдът е отчел единственото настъпилите при лишения от свобода И. положителни промени, но е неглижирал останалите данни от доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа”. Изтъква се, че действително са има данни, които сочат на положителна промяна у осъденото лице, но като цяло не може да се приеме, че е налице „благоприятна тенденция”, без да се вземат предвид всички относими обстоятелства, както и тези, визирани в чл.

439а, ал. 2 НПК. Сочи се, че от значение са изводите за постигане целите на наказанието с оглед промяната на личността и поведението на осъдения, както и за липсата от рискове, което е в защита на обществения интерес. Подчертава се, че в случая тези обстоятелства не са налице предвид отношението на лишения от свобода към извършеното правонарушение, високата степен на обществена опасност и наложеното наказание.

В заключение се прави искане атакуваното определение да бъде отменено.

Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира за установено следното.

Частната жалба е неоснователна.

С определение от 11.02.2025 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 26 състав, по НЧД № 610/25 г., осъденият Т. Т. И. е бил условно предсрочно освободен от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година и е бил определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, изчислен към момента на влизане на определението в сила.

На основание чл. 70, ал. 6, изр. 2 НК съдът е наложил в рамките на изпитателния срок по отношение на осъдения Т. Т. И. пробационна мярка по чл. 42, ал. 2, т. 2 НК, а именно задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Първата инстанция е взела предвид доказателствените материали, съдържащи се в досието на затворника, преценила е неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода и е отчела, че са налице всички предпоставки за уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Първостепенният съд е приел, за установено по безспорен начин обстоятелството, че молителят изтърпява понастоящем наложено му наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година по НОХД № 10300/18 г. по описа на СРС, по което дело той е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343б НК. С постановената по това дело присъда и на осн. чл. 68 НК е приведено в изпълнение и наказанието „лишаване от свобода” за 2 срок от 4 месеца, наложено на осъдения от РС - Ботевград, като изрично е определено това наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и отделно от горното наказание „лишаване от свобода” за 1 година. Присъдата е влязла в законна сила на 26.03.24 година.

В изпълнение на посочения съдебен акт на 09.04.24 г. осъденият Т. И. постъпва в СЦЗ за изтърпяване при първоначален общ режим на наложените му наказания - съответно първоначално изтърпява наказанието 4 месеца „лишаване от свобода”, а впоследствие от 25.07.24 г. започва изтърпяване на наказанието 1 година „лишаване от свобода”.

В изготвения първоначален доклад за дефицитна рискова зона за лицето е посочено липсата на пълно разпознаване на проблемите си и неосъзнаване на последиците от собственото си поведение, установен е проблем с употребата на алкохол, склонност към импулсивни действия, но не се наблюдават агресивни прояви и конфликти с останалите затворници. Изведена е оценка за среден риск от рецидив, оценен с 36 точки, като е дадена препоръка за включването му в специализирани програми за въздействие, съобразени с констатираните дефицитни зони. и повишаване мотивацията му за положителна промяна.

Непосредствено след постъпването си в пенитенциарното заведение лишеният от свобода Т. И. писмено декларира желанието и готовността си за полагане на труд, включително и доброволен такъв по смисъла на чл. 80 ЗИНЗС.

Констатирано е, че осъденият Т. И. е дисциплинарно наказван един единствен път. Видно от приобщеното към съвкупността доказателства затворническо досие, по силата на Заповед от 31.05.2024 г. му е наложено дисциплинарно наказание, като с оглед срока по чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС, осъденият все още се счита за наказан, но също така е подчертано, че визираният в горната норма срок е към своя край.

По безспорен начин се установява и фактът, че лишеният от свобода Т.

И. полага труд както на територията на затворническото заведение, така и на външни обекти и то за един продължителен времеви период, като както по мнение на затворническата администрация, така и по мнение на самите работодатели, същият изпълнява стриктно трудовите си задължения, проявява отговорност, умение за работа в колектив, активност и инициативност. В същия смисъл са дадените похвали от Управителя на ф. Макс Рисайлинг и от Началника на 07 РУ - СДВР.

Именно за изпълнение на възложените му задачи и за цялостното му добро поведение на територията на затворническото заведение осъденият е награден със Заповед № 192/22.11.2024 година.

На база изготвена от СЦЗ актуална справка се установява и обстоятелството, че понастоящем осъденият е изтърпял общо 8 месеца и 21 дни, от които фактически 6 месеца и 16 дни и от работа 2 месеца и 5 дни при оставащи за изтърпяване 3 месеца и 9 дни.

3

Към доказателствената съвкупност е приобщен и изготвен по повод настоящата молба доклад по смисъла на чл. 155, ал. 1 ЗИНЗС, в който преобладаващо са изнесени положителни констатации, изрично е подчертана настъпилата промяна у мисленето па лицето, която промяна е намерила обективно изражение и в неговото поведение, като на тази база е изграден извод за положителна личностна готовност за живот на свобода и е направено допълнение относно постигнатите резултати. Лишеният от свобода се е включил в изпълнението на плана на присъдата, демонстрира поведение по изпълнение на поставените цели и задачи, декларира мотивация за промяна на криминалната деятелност. Изрично е отразено мнението на специалист психолог за налична у осъдения способност за преценка на актуалната ситуация, което е предпоставка за ресоциализация. Заключава се, че криминологичната прогноза се дефинира като благоприятна и независимо, че оценката на риска от рецидив не е променена, то криминогенният риск не е от непосредствен характер.

При така събраната и приета от съда доказателствена съвкупност и във връзка със законово регламентираните в чл. 70, ал.1 т.1 НК предпоставки за УПО, с основание първият съд е счел, че безспорно е налице първата от тях, свързана с времевата продължителност на изтърпяване на наказанието, т. е. осъденият е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода".

Правилно първостепенният съд е приел също, че е налице и другата кумулативно предвидена предпоставка, а именно лишеният от свобода е достатъчно убедителни доказателства за стартирал необратим процес по окончателното поправяме и превъзпитание. В тази връзка първият съд е взел предвид приложените по делото писмени доказателствени източници, а именно документи от администрацията на пенитенциарното заведение, където осъденото лице търпи наложеното му наказание „лишаване от свобода" с изразено актуално становище за неговата личност, съдържащите се в личното му затворническо досие № 299/24 г. писмени материали. Въз основа на доказателствените материали се установява, че в рамките на периода на фактическо изтърпяване на наложеното наказание осъденият Т. И. не допуска нарушения на режимните изисквания.

Обстоятелството, че лишеният от свобода полага труд в продължителен период от време и то на външни обекти е показател за гласуваното му доверие от затворническата администрация. По делото са приложени и похвали от работодателите за старателното и много добро справяне с възложените задачи, което е обективен признак за ясно поставени от лицето цели в насока успешно изграждане на трудови навици, като именно тази цел с основание е приета от първия съд, като водеща за вътрешната мотивация на осъдения, доколкото полаганият труд е доброволен и безвъзмезден такъв на основание чл. 80 ЗИНЗС. Първостепенният съд е отбелязал също, че по своята същност предоставянето на възможност за полагането на труд представлява вид поощрение за лицето, тъй като рефлектира върху самия срок на изтърпяване 4 на наказанието в насока неговото намаление, но в същото време в трудовия процес лишеният от свобода Т. И. обективира деятелност, надхвърляща обичайното стриктно изпълнение на възложените му трудови задължения и проявява прецизност, мотивирала затворническата администрация поверяването му и на друга работа отново на външен обект.

В позитивна за осъдения насока е и вписаната в доклада по чл. 155, ал. 1 ЗИНЗС констатация за активното му включване в изпълнение плана на присъдата. Поначало в самия план е очертана целта за изграждане на мотивация за промяна на криминалното поведение с непосредствена задача промяна вижданията на осъдения за закон и ред, като тази цел е постигната.

Този извод се извежда от съдържанието па самия доклад, който отразява като постигнат резултат този по приемане на отговорността и последиците от своето поведение, като криминогенният риск не е от непосредствен характер.

Така с оглед на всички доказателствени източници по делото първоинстанционният съд с основание е приел, че въз основа на предприети лични самостоятелни действия и то по инициатива на самия осъден, е започнат траен и необратим процес в насока неговото поправяне, тъй като в периода на изтърпяване на наложеното му наказание, той обективира поведение, надхвърлящо обичайното и дължимо поведение, което един лишен от свобода, може да реализира в условията на легитимна изолация.

Правилно първата инстанция е приела като допълнителна гаранция и възможността за продължаване надзора върху лицето посредством прилагането на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК в рамките на изпитателния срок. Прилагането на горната пробационна мярка би подпомогнала финализирането на положителната поведенческа промяна при лишения от свобода Т. И..

С основание първостепенният съд е счел, че понастоящем предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения са налице. Изпълнена е и втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на условно предсрочно освобождаване.