Решение № 216 от 04.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Пазарджик, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220201154 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. В. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.

„И.В., чрез пълномощника адв. Т. В. от ПзАК, против Наказателно постановление № 22-0340-000885 от 05.08.2022 г., издадено от Началник РУС. в ОДМВР гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.104б т.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175а ал.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата се твърди, че наказаното лице не е извършило вмененото му нарушение, поради което не следвало да носи административнонаказателна отговорност, поради което НП се явявало незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В първите съдебни заседания жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, чрез който поддържа жалбата и ангажира доказателства. По делото от процесуалния представител е депозирано писмено становище по същество, в което са изложени доводи за незаконосъобразност на НП поради допуснато СПН и е направено искане за отмяна на НП, както и за присъждане 1 на разноски в полза на жалбоподателя, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява.

Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна, излагайки конкретни съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 05.07.2022 г. около 20.30 ч. св. Б. Б.- началник група в РУ- С. при ОДМВР- Пазарджик се намирал в земеделски имот, находящ се непосредствено до изхода на гр. С. в посока гр. В.. Той чул шум от форсиране на двигатели и когато погледнал към пътя, видял, че два автомобила „А.“, сив на цвят и черен на цвят автомобил са спрели в двете ленти за движение непосредствено до т.нар. „обръщател“, намиращ се срещу хлебозавод „Заря“ в гр. С., на бул. „Б., като черният автомобил бил в лентата за насрещно движение. Впоследствие черният автомобил е установен като л.а. „С.“ с рег.

№ ***, а л.а. „А.“ имал рег. № **** Установено е също, че водач на л.а. „С.“ бил жалбоподателя Г. Д., а на другия автомобил- С.А.Д.. След подаден сигнал с клаксон и от двата автомобила, същите тръгнали успоредно един на друг, с въртене на гуми и загуба на сцепление с пътната настилка по път PAZ 1206 в посока за гр. В., като се движили успоредно един на друг, ускорявайки бързо скоростта на движение в продължение на 500 метра. За случилото се св. Б. подал сигнал на колегите си в РУ- С., като два полицейски екипа били ангажирани с работата по случая. Водачите на двата автомобила били установени, като им била извършена проверка и заедно с пътниците от управляваните от тях автомобили, били отведени в сградата на полицейското управление за изясняване на случая.

Въз основа на изготвена докладна записка за случая от св. Б., както и от извършената проверка, В. И.- полицейски инспектор в РУ- С. съставил против 2 жалбоподателя Г. Д. АУАН с бл. № 197598/07.07.2022 г. за извършено на 05.07.2022 г. от него нарушение на чл.104б т.1 от ЗДвП, а именно за това, че като водач на МПС е участвал в нерегламентирано състезание по пътища, отворени за обществено ползване. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта нарушителят записал възражение срещу направените констатации, а именно „не е доказано“.

Въз основа на съставения АУАН на 05.08.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, което било връчено лично на наказаното лице на 09.08.2022 г., видно от разписката към същото. Жалбата против НП била депозирана чрез АНО до съда чрез надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат и била входирана в деловодството на РУ- С. на 12.08.2022 г. С оглед на изложеното съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Б.

Б., Станислав Димитров и Боян Борисов.

От правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Първо следва да се отбележи, че от събраните доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят Г. Д. е извършил вмененото му нарушение. В този смисъл съдът напълно кредитира показанията на св. Б.- очевидец на случилото се.

На следващо място, от доказателствата по делото става ясно, че нарушението е извършено на 05.07.2022 г., така както е било повдигнато и адм. обвинение на жалбоподателя с АУАН.

Видно обаче от обжалваното НП, е че жалбоподателят Д. е санкциониран за извършено на 07.07.2022 г. адм. нарушение. При това положение съдът намира, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, като жалбоподателят е наказан за нарушение, за което не му е било повдигнато адм. обвинение. Освен това в АУАН и НП са 3 посочени две различни дати на извършване на нарушението, което е недопустимо, тъй като привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е лишено от възможността да разбере какво точно нарушение му се вменява, а от там и правилно да организира своята защита.

Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит и за АУАН, и за НП, съгласно императивните разпоредби на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и непосочването й или посочването на различни дати в двата административни акта е нарушение на цитираните разпоредби и води до невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца и драстично накърнява правото му на защита.

Така допуснатото СПН е достатъчно основание за отмяна на НП, което пък не налага разглеждане на спора по същество. Следва да се отбележи, че с оглед формалния характер на административнонаказателното производство институтът на техническа грешка не намира приложение в него и не е предвиден от законодателя. Освен това въззивната инстанция не би могла да извлича волята на АНО по пътя на тълкуването, още по-малко да приема възприетата от него фактическа обстановка. Предвид изложеното до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото са представени два договора за правна защита и съдействие (л.50-51), от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в общ размер на 900 лева жалбоподателят Димитров е заплатил в брой на адвокат Т. В. от ПзАК. При това положение ОД на МВР Пазарджик, към което учреждение е структуриран органът издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.

Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от 4 страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е доста под минималния предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. с ДВ бр.88/04.11.2022 г.) и е съразмерен на осигуреното процесуално представителство от адвоката.

Пак с оглед изхода на делото неоснователно се явява искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същото следва да се остави без уважение.

Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.2 във вр. с ал.4 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0340-000885 от 05.08.2022 г., издадено от Началник РУ- С. в ОДМВР гр. Пазарджик, с което на Г. В. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „И.В., за нарушение на чл.104б т.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175а ал.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, да ЗАПЛАТИ на Г. В. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „И.В., разноски в размер на 900 (деветстотин) лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5