Протокол № 8914 от 18.05.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 8914 гр. *********, 17.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА

Съдебни

Радко Й. Стаменов заседатели: АНКА АНГ. ТРИФОНОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА и прокурора М. В. З.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Наказателно дело от общ характер № 20231110203587 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Д. Д. С., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично и с адв. И. С., редовно уведомен от предходното съдебно заседание.

Пострадалият свидетел съгласно обвинителния акт К. Г. Г., редовно призован, явява се.

Пострадалият свидетел съгласно обвинителния акт Г.: Получил съм разпореждането за насрочване на делото преди повече от седем дни. Няма да упражнявам правата си на пострадал и да участвам като страна в производството. Ще участвам само като свидетел.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Пострадалият свидетел съгласно обвинителния акт Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход.

СЪДЪТ намери, че не са налице процесуални пречки, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ по представен документ за самоличност – лична карта:

Д. Д. С., роден на ******** г. в гр. *********, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, работи без трудов договор, живущ в гр. *********, ж.к. „********“ бл.44, ап.17, ЕГН **********.

СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата, които има в настоящото производство, в това число правото на отвод спрямо състава на съда, прокурора, съдебния секретар.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на изброените лица.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на пострадалия свидетел съгласно обвинителния акт по представен документ за самоличност – лична карта:

К. Г. Г., роден на ************ г. в гр. *********, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, със средно образование, работи, живущ в гр.

*********, ж.к. „*********” бл.361, ап.70, ЕГН **********.

Пострадалият свидетел съгласно обвинителния акт К. Г. Г.: Нямам искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ

СТАНОВИЩЕТО СИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЧЛ.248 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, настоящото дело е подсъдно на СРС. Считам, че са налице основания делото да бъде върнато в СРП, тъй като са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. В постановлението за привличане неправилно е посочен адрес, който очевадно е търговският адрес за регистрация на дружеството, стопанисващо пицария „Джунглата”.

Физическото местонахождение на заведението, в което се е извършило деянието, е в ж.к. „Надежда”. Както чухме преди малко, адресът в ж.к.

„*********” е и адреса, на който явно живее собственикът на пицарията в ж.к.

„*********”. В този смисъл абсолютно необходимо е делото да бъде върнато, 2 защото считам, че от съществено значение, включително и за правото на защита на подсъдимия, е същият да знае къде е извършено инкриминираното деяние. Благодаря.

Пострадалият свидетел съгласно обвинителния акт Г.: Не знам какво точно е написано, но мястото, където са се случили нещата, е в ж.к. „Надежда”.

Не са ми били ограничени правата на досъдебното производство.

АДВ. С.: Уважаема г-жо Председател, считам, че делото е подсъдно на СРС. Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. По т. 3 по отношение на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт, считам, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Обвинителният акт не е изготвен съобразно нормата на чл.246, ал.2 от НПК. В диспозитива на същия на страница първа, абзац втори е посочено, че подзащитният ми е работил в пицария „Джунглата”, находяща се в гр. *********, ж.к. „Надежда-4”, ул. „Търговска” № 7. Самата пицария „Джунглата” е посочена като място на извършеното деяние. Впоследствие обаче на няколко места в обвинителния акт, включително и в заключителната му част, е посочено като място на извършване на престъпното деяние отново пицария „Джунглата”, но вече с различен адрес, а именно гр. *********, ж.к.

„*********” бл. 361, ет.12, ап.70. Този адрес е посочен и като място на извършване на деянието и в предявеното ни постановление за привличане в качеството на обвиняем. Посочените различни места на извършване на престъпното деяние в самия обвинителен акт и в постановлението за привличане в качеството на обвиняем само по себе си води до съществено противоречие в самия обвинителен акт. С оглед на това считам същия за порочен, с неясно съдържание, непълен и противоречив. Това от своя страна води до невъзможност обвинителният акт да изпълни функциите си, да определи фактите, рамката, която ще се доказва в съдебното производство.

Считам, че това нарушение е съществено и води до ограничаване на процесуалните права на подзащитния ми, за да може той да разбере точно в какво е обвинен и каква е рамката, в която трябва да организира защитата си.

Посоченото нарушение считам за съществено и отстранимо. В този смисъл обвинителния акт трябва да се върне на прокуратурата. По точка 4, считам, че не са налице предпоставки за разглеждане на делото по особените правила. По точка 5, не правим искания, нямаме искания за събиране на доказателства на 3 този етап.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от защитника ми за съществените нарушения на процесуалните правила. Ако съдът не приеме, че трябва да върне делото на СРП, желая делото да се разгледа по общия ред.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ след съвещание, като съобрази становището на страните и материалите по делото, по въпросите на откритото разпоредително заседание, намери следното:

Делото е подсъдно на СРС. Няма основания наказателното производство да бъде прекратено или спряно. Налице са обаче основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП, които основания далеч не се изчерпват само с противоречието по отношение мястото на извършване на деянието, на което се позоваха страните в днешното съдебно заседание.

Действително в обвинителния акт съществува неяснота по отношение на това къде е извършено твърдяното деяние. На страница първа от обвинителния акт се твърди, че подсъдимият С. е работил като доставчик на храна в пицария „Джунглата”, находяща се на адрес гр. *********, ж.к. „Надежда – IV част”, ул. „Търговска” № 7. След това обаче навсякъде в обвинителния акт се твърди, че същата пицария „Джунглата” е била на адрес гр. *********, ж.к.

„*********” бл.361, ет.12, ап.70. Твърди се именно, че в заведение пицария „Джунглата”, находящо се на този адрес в ж.к. „*********”, е извършено деянието по обвинителния акт, доколкото се твърди, че на 29.03.2021 г. около 22:00 часа подсъдимият е отишъл в заведението, находящо се именно на адрес в гр. *********, ж.к. „*********” бл.361, ет.12, ап.70 и именно там в присъствието на свидетелите М. Й. и Б. Л., извадил пистолет и отправил заканителни реплики по отношение на пострадалия Г.. Противоречието по отношение мястото на извършване на деянието представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на подсъдимия. Отделно от това обаче съдът намира, че в обвинителния акт при описание на обстоятелствата на твърдяното престъпление са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно диспозитива на обвинителния акт на 29.03.2021 г. подсъдимият Д. С. се опитал да принуди К.

Г. да му заплати парична сума в размер на сто лева, заплашвайки го по телефона и пред М. Й. и Б. Л. в тяхно присъствие в пицария „Джунглата”. В 4 диспозитива на обвинителния акт са описани действията, които се твърди, че подсъдимият С. е извършил в пицария „Джунглата” в присъствието на свидетелите Й. и Л.. Не се твърди обаче какви са посочените заплахи по телефона, които съгласно обвинителната теза също така са елемент от противоправното мотивиране на пострадалия да предаде на подсъдимия парична сума в размер на сто лева. На страница втора от обвинителния акт е посочено, че на инкриминираната дата - 29.03.2021 г. подсъдимият на няколко пъти се е обадил на пострадалия К. Г.. Посочено е, че в един от разговорите подсъдимият приключил телефонния разговор, отправяйки заканителни реплики към пострадалия. Отново не се сочи какво е било съдържанието на тези заканителни реплики и дали те са били насочени към противоправното мотивиране на пострадалия да предаде исканата сума от сто лева. След това се твърди, че към 17:12 часа на същата дата, 29.03.2021 г., подсъдимият отново е позвънил на пострадалия Г.. Отново поискал заплащане на трудовото си възнаграждение и го заплашил, че ще му счупи главата. Не се сочи дали заплахата, че ще му счупи главата, е била отправена като закана за възможна неблагоприятна последица за пострадалия, ако той не предприеме исканото поведение, т.е. ако не предаде сумата от сто лева. В диспозитива на обвинителния акт пък не се сочи дали визираните заплахи по телефона съставляват именно заплахата за счупване на главата на пострадалия или се визират неуточнените заканителни реплики от проведения по-рано разговор между подсъдим и пострадал. Несъответствие е налице между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт и по отношение описанието на събитията, които се твърди да са се случили около 22:00 часа на 29.03.2021 г. в пицария „Джунглата”. В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че подсъдимият С. е влязъл в заведението, попитал къде е пострадалия Г. и след като намиращите се там работници му отвърнали, че пострадалият не е на работа, подсъдимият извадил из под блузата си пистолет и отправил реплика към пострадалия Г.: „Сега ще види как ще го застрелям за сто лева!”. При формулиране на обвинението и в диспозитива на обвинителния акт се твърди, че подсъдимият, след като е извадил оръжие, го е заредил и тогава е отправил заканата. В обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани такива действия на подсъдимия - след изваждане на пистолета изпод дрехите си той да е заредил оръжието. Следващо несъответствие в описанието на обстоятелствата на престъплението, което 5 представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава съществено правото на защита на подсъдимия, е налице в следния смисъл, а именно при описание на събитията, разиграли се около 22:00 часа на 29.03.2021 г. в пицария „Джунглата”. В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че в заведението са били свидетелите М. Й. и Б. Л., двамата работещи в пицария „Джунглата”. Сочи се, че пострадалият К. Г. не е бил в заведението по това време. Независимо от това се сочи, че отправената от подсъдимия реплика е била отправена към пострадалия. Не става ясно по какъв начин подсъдимият е отправил реплика към пострадалия, предвид на твърдението, че по това време пострадалият не е бил на мястото. Отделно от това на страница втора от обвинителния акт при описание на събитията от вечерта на 29.03.2021 г. в пицария „Джунглата” е допусната и очевидна фактическа грешка, тъй като във втория параграф е посочено, че подсъдимият С. е извадил изпод блузата си пистолет и е отправил реплика към пострадалия, също С.. Отделно от това е налице и несъответствие между описанието на фактите на престъплението, такова каквото го твърди прокуратурата и дадената му правна квалификация.

По отношение на подсъдимия Д. С. е внесен обвинителен акт по обвинение за извършено престъпление по чл.143, ал.1 във вр. чл.18, ал.1 от НК, т.е. опит към принуда. Разпоредбата на чл.143, ал.1 от НК, която е посочена от прокурора, не кореспондира с фактическото описание на обстоятелствата на твърдяното престъпление, доколкото се сочи последователно в обвинителния акт, че действията на подсъдимия са били насочени към това да накара пострадалия да извърши имуществено разпореждане, да му предаде сумата от сто лева, а не са били насочени към противоправно мотивиране на пострадалия да извърши някакво действие, което има личен характер. Несъответствието между правната квалификация и описанието на фактическите обстоятелства на престъплението, което се твърди, представлява следващо съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на подсъдимия да разбере в какво конкретно бива обвинен.