Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1873 от 13.11.2026, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
467/2026
Подписан
13.11.2026
В сила
13.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1873

Ямбол, 13.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - III състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 20267280700467 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Г. Х. Х., [ЕГН], от [населено място], *, [улица], чрез адв.Д. М. от *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-3128861/13.10.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към С-р Пътна полиция Ямбол, ОДМВР-Ямбол. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.З) ГГ) от ЗДвП- временно отнемане на СУ МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца; отнето е СУМПС [номер]. Заповедта се счита за незаконосъобразна, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и явна несправедливост на наложеното административно наказание.Жалбоподателят посочва, че на 13.10.2026 г. на обходен път „Изток“ в посока към кръстовище с път ІІІ-7072, управлявал собственият си лек автомобил ***, с per. № [рег. номер], бил спрян за проверка, по времето на която е установено, че моторното преводно средство е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП.Заповедта е издадена по повод и във връзка със съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ cep. GA № 5996858 от 13.10.2026г. за извършено нарушение на чл.140, ал.1, предл.1, от ЗДвП - за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Правната квалификация на нарушението не се съдържа в издадения АУАН. Цитираното в АУАН нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП не е сред предвидените в чл. 171, т. 1,б.„з“, подб. „гг“. Тази липса на конкретизация означава неустановеност на посоченото в ЗППАМ правно основание, въз основа на което е упражнена компетентността, тъй като от нейното съдържание не може да се установи коя от посочените в чл. 171, т. 1,б.„з“, подб. „зз“ на ЗДвП законови хипотези приема, че е налице административния орган. Липсата на правна квалификация на нарушението в АУАН е пропуск, който води до отмяна на процесната ПАМ.Посочва се още, че на 14.10.2026 г., в 10.35 ч., за лек автомобил с peг. № [рег. номер] е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, и се представя застрахователна полица № BG23/126003558092 от 14.10.2026 г., валидна до 13.10.2027 г.

В момента на извършване на проверката, служителите на МВР са издали две заповеди за прилагане на принудителна административна мярка. Едната е процесната заповед GPAM- 3128861/13.10.2026 г., в която е посочено е МПС е със служебно прекратена регистрация, като в резултат на това е иззето Свидетелството за управление на МПС- *********. Втората заповед за прилагане на ПАМ № GPАМ-1679269/13.10.2026 г., е издадена за това, че процесното МПС е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, но физическото лице, което притежава МПС, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност. Не става ясно на какво основание се налагат две заповеди за прилагане на ПАМ, с две различни основания. Налице е сериозен процесуален порок на двата акта, изразяващ се в противоречиви основания и липса на правна обосновка, която да доведе до налагането на две заповеди ПАМ, респективно, за едно и също по вид нарушение, са наложени две наказания - по процесната заповед е отнето свидетелството за управление на МПС, а със втората заповед е временно спряно от движение МПС.

На следващо място, в АУАН са посочени фактически обстоятелства, които си противоречат: записано е, че около 17.50 ч водачът е бил на път Ямбол- Веселиново- Завой- Ж. В.- Калояново (Сливен- Ямбол), а в следващото изречение е посочено, че водачът е бил на обходен път „Изток“ в посока кръстовище с път ІІІ-7072. Допуснат е пропуск, от категорията на съществените, който води до отмяна на наложената ПАМ, поради нарушаване правото на защита на санкционираното лице и поради неизяснена фактическа обстановка. Посочената в заповедта фактическа обстановка осъществяваща състава на чл. 171, т.1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП не следва да се счита за установено, предвид съставения АУАН. за нарушение начл.140, ал.1,предл.1, от ЗДвП. Видно от разпоредбата на чл. 171, т. 1,6. "з", "гг" от ЗДвП, принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на водач, който, извън случаите по букви "а" - "ж", при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.В хипотезата на чл.171, т.1, б. е“ от ЗДвП, на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага принудителна административна мярка лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца.Анализът на двете разпоредби показва, че е налице припокриване на основанията за налагане на мярката в двете хипотези, доколкото липсата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" води до служебно прекратяване на регистрацията на МПС по чл.143, ал.10 от ЗДвП, което от своя страна е предпоставка за извършване на нарушение по чл.175, ал.З ЗДвП. Видно от текста на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП, същата е субсидиарно приложима - когато не са налице случаите по букви "а" - "ж". Това означава, че при управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ следва да се наложи мярка по чл.171, т.1,б. „е“ от ЗДвП, а тази по чл. 171, т. 1, б. "з", "гг"от ЗДвП - да се приложи във всички останали случаи на липсваща или прекратена регистрация на превозното средство. Необходимо е да се отбележи, че въпросът коя е приложимата разпоредба има конкретно практическо измерение, тъй като макар и в двата случая да се прилага една и съща по съдържание принудителна административна мярка /временно отнемане на СУ МПС/, има разлика по отношение на срока - по б. „е“ мярката се прилага до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, а по б. „з“, подт. „гг“ - до решаване на въпроса за отговорността на лицето. Доколкото по б. „е“ продължителността на ПАМ се обуславя от волята на лицето, което може да избере дали и кога да сключи и да представи информация за сключена застраховка, в резултат на което да се преустанови действието на мярката, в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "з", "гг"от ЗДвП срокът на мярката е поставен в изключителна зависимост от административнонаказателното производство и неговия резултат, т.е. от произнасянето на административноноказващия орган. От такава гледна точка хипотезата на чл.171 л. 1,6. е“ ЗДвП е по-благоприятна от тази по чл. 171, т. 1, б. "з", "гг"от ЗДвП, тъй като от волята и действията на лицето зависи каква ще бъде реалната продължителност на мярката.Следователно, административният орган има право на избор дали мярката да се наложи по чл.171, т.1, б. е“ или по чл.171,т.1 ,б. "з", подт. гг"от ЗДвП, то принципът по чл.6, ал.2 и 3 от АПК задължава това да стане в по-благоприятната за лицата хипотеза, която е тази по чл.171, т.1, б. е“ от ЗДвП. В конкретния случай това не е сторено.

На последно място се твърди, че жалбоподателят не е уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС, от което следва, че субектът на принудителната административна мярка не е съзнавал, че управлява МПС с прекратена регистрация, поради това не може да се приеме, че деянието е виновно извършено, а оттук и че е налице основание за налагане на принудителна административна мярка до решаване на въпроса за отговорността. Съгласно застрахователна полица № BG23/126003558092 е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с per. №[рег. номер]. Регистрацията на МПС е възстановена на14.10.2026г. Бързото поправяне поведението на собственика на МПС и краткия период от 06.10.2026г. до 13.10.2026 г., през който МПС е било с прекратена регистрация води до извод, че заповедта е в несъответствие с целта на закона и е издадена в нарушение на чл. 6, ал.2 АПК.

Иска се отмяна и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. Х. Х., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д. М. от *, редовно упълномощена. Поддържат се основанията за незаконосъобразност на административния акт, изложени в жалбата.Посочва се, че съгласно чл. 574, ал. 6 от Кодекса за застраховането, при изтекла или невалидна застраховка „Гражданска отговорност“ Гаранционният фонд има задължение да уведоми собственика на моторното превозно средство и да му предостави 14-дневен срок, в който да поднови своята застраховка. Такова уведомяване не е извършено и продължава да е изискуемо, и е задължителен елемент от прекратената „Гражданска отговорност“. На следващо място, Наредба № І-45/24.03.2000 г., в чл. 18б, ал. 2, в относимата й редакция към датата на извършване на нарушението и на издаване на административния акт, отново повелява, че служебното прекратяване на регистрацията следва да бъде след уведомяване от страна на Гаранционния фонд към собственика на моторното превозно средство. В този смисъл са и мотивите в Тълкувателно решение № 2/05.04.2023г. на Втора колегия на Върховен административен съд, което не е загубило към настоящия момент своята актуалност. Лицето няма публичен достъп до регистъра, няма как да установи дали моторното превозно средство е с прекратена регистрация към момента на проверката на контролните органи. Това означава, че липсва основен елемент от фактическия състав на нарушението, а именно умисълът, предвид което се счита, че деянието е несъставомерно. Като следващо основание за отмяна се посочва чл. 142, ал. 2 от АПК - установяването на нови факти, от значение за делото след издаване на акта, се преценяват към момента на приключване на устните състезания.С подадената жалба са депозирали и екземпляр от застрахователна полица за валидно сключена „Гражданска отговорност“ на 14.10.2026 г., само няколко часа след като на жалбоподателя е издадена заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В този смисъл се счита, че причината, станала основание за налагането на ПАМ, е отстранена и целите на принудата са постигнати, поради което актът следва да се отмени и на това основание.Моли се за съдебен акт в този смисъл и за присъждане на направените разноски, по представен списък.

Ответната страна Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ – Ямбол, ОДМВР – Ямбол, редовно призован, не изпраща представител.Депозирани са писмени бележки от главен юрисконсулт З. А., със становище за законосъобразност на наложената ПАМ.Прави се позоваване на §43, т.6 от ЗИД на ЗДвП, в сила от 07.09.2025г., с който разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП е изменена, като в изречение първо думите “ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“ и запетаята след тях се заличават.Служебното заличаване на регистрацията на автомобила е нормативно установено и всеки водач е длъжен да знае разпоредбите на ЗДвП и последиците, които законодателят е предвидил при неизпълнение на което и да е задължение.Достъпът до информацията за наличие или липса на застраховка „ГО“ за което и да е ППС е свободен през сайта на Гаранционния фонд.Процесната принудителна административна мярка не е наказание и не цели да накаже нарушителя, въпреки че действително се характеризира с неблагоприятни последици.Законодателят е предвидил, че служебно прекратената регистрация се възстановява също служебно след като за съответното ППС се сключи застраховка.Но след като от контролните органи е установено управление на нерегистрирано МПС, в условията на обвързана компетентност се издава процесната мярка, тъй като така изисква приложимият закон.С оглед на това се счита, че наложената ПАМ е в съответствие с целта на закона и принципите на съразмерност по чл.6 от АПК.Мо ли се съдът да приеме, че оспорената заповед и законосъобразен индивидуален административен акт и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Алтернативно е направено възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.