Решение № 147 от 18.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Велико Търново, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно гражданско дело № 20254000500133 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 307/29.05.2024 г. по гр. д. № 93/2023 г. по описа на ОС – Велико Търново е осъден Частен съдебен изпълнител В. Г. Г., с рег. № 725, район на действие Окръжен съд - Велико Търново, да заплати на „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, сумата от общо 310 814,14лв., представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди под формата на претърпени загуби, в това число: 305 207,53 лв. - недължимо събрана законна лихва за забава за периода от 15.04.2015г. до 15.04.2016г. върху главница в размер на 1 528 442,26 евро по изпълнителен лист № 1486/15.08.2016г. с левова равностойност 2 989 373,22лв. по централния курс на БНБ, както и начислена и събрана пропорционална такса в размер на 5 606,61лв., ведно със съответната на сумата 310 814,14лв. мораторна лихва за забава в размер на 157 479,16лв. за периода от 06.02.2018г. до 03.02.2023г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение са присъдени разноски, както следва:

Частен съдебен изпълнител В. Г. Г., с рег. № 725, район на действие Окръжен съд - Велико Търново, е осъден да заплати на „Адвокатско дружество Т. и К.“ направените по делото разноски в размер на 25 400 лв.

Частен съдебен изпълнител В. Г. Г., с рег. № 725, район на действие 1

Окръжен съд - Велико Търново, е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд гр. Велико Търново сумата 18 731,73лв. - държавна такса.

Решението е постановено при участието на „Юробанк България“ АД, Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД и „Ленд Агро Продъкшън“ ЕООД, като трети лица помагачи на страната на ответника.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЧСИ В. Г. Г. против горепосоченото решение, като неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди се, че исковите претенции били погасени по давност на 22.03.2022г., а окръжният съд не се бил произнесъл по така заявеното възражение. Твърдят се и допуснати процесуални нарушения от съда по произнасянето и събирането на доказателства. Излагат се подробни съображения за липсата на предпоставките на чл. 441, ал.1 ГПК във връзка с чл.74, ал.1 ЧСИ във връзка с чл. 45 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на частния съдебен изпълнител, както следва: не било извършено незаконосъобразно действие (разпределението на ЧСИ от 16.03.2017г. било изцяло отменено от ОС – Велико Търново с решение от 04.01.2018г.), нямало вреда (не била събрана сума в по – висок размер от този, посочен в изпълнителния лист), липсвала причинно – следствена връзка между незаконосъобразно действие и вреда (всички действия на ЧСИ били в изпълнение на решението на ОС - Велико Търново), нямало и вина (ЧСИ действал в изпълнение на решението на окръжния съд, което било задължително за него и това изключвало всякаква вина). Искането до въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, чрез процесуалния му представител, с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност. Твърди се, че ЧСИ В. Г. бил „прекрачил“ обективните предели на изпълнителен лист № 1486/15.08.2016 г.

(въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20177250400024), като се разпоредил с имущество на „СПРИНК“ ЕООД за погасяване на вземане на „Банка Пиреос България“ АД, което не съществувало в изпълнителния лист, а именно законна лихва за периода от 15.04.2015 г. до 15.04.2016 г.. Отделно от това, недължима била и начислената и събрана пропорционална такса по т. 26, буква „е“ от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Следователно била нанесена вреда на „СПРИНК“ ЕООД, налице била причинно-следствена връзка (която не се изключвала и ако деянието да не било единствената причина за резултата), а вината в гражданското право се изразявала в неполагане на дължимата грижа. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от третото лице 2 помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство – „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение. Твърди се, че правото на иск било погасено по давност, а първоинстанционният съд не се бил произнесъл по това възражение, поради което се отправя искане до въззивния съд за обезсилване на обжалваното решение. При условията на евентуалност, се моли решението да бъде отменено като неправилно. Излагат се подробни съображения за липсата на деликт, извършен от ЧСИ Г.. Твърди се, че на ищеца не била нанесена никаква вреда, тъй като вземането по изпълнителния лист не било събрано изцяло, като останалото неудовлетворено вземане било включено от синдика на ищцовото дружество в списъка на приети вземания. Следователно имуществото на „СПРИНК“ ЕООД не било намаляло, а банката не била получила суми, които да надвишават вземането й. Пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧИ се изчислявала върху събрана сума, независимо дали била за главница или законна лихва.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, чрез процесуалния му представител, с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба по фактически и правни съображения, идентични с изложените в подадения от дружеството отговор на въззивната жалба на ЧСИ Г.. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от третото лице помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство – Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение, като неправилно.

Твърди се, че първоинстанционният съд не бил обсъдил възражението, че искът бил погасен по давност, като се излагат съображения за изтекла погасителна давност на 22.03.2022 г. Твърди се още, че първоинстанционният съд не бил обсъдил и съществения са спора факт, че с решение на ВТОС разпределението от 16.03.2017 г. било отменено изцяло и не било произвело никакво действие. С решението на ВТОС от 04.01.2018 г. по дело № 20174100500458 било изготвено ново разпределение и всички отбелязвания върху изпълнителния лист и възлагането на недвижим имот на обявения за купувач взискател, не били правени въз основа на отмененото разпределение, а въз основа на решението на ВТОС. Излагат се съображения за липса на извършен от ЧСИ Г. деликт. Искането до въззивния съд е за обезсилване на обжалваното решение поради погасено по давност право на иск, респ. за неговата отмяна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, чрез процесуалния му представител, с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба с идентични доводи, като предходните два такива. Претендират се разноски.

С определение № 1681/12.12.2024 г. по гр. д. № 93/2023 г. по описа на ОС 3

– Велико Търново са отхвърлени исканията на ЧСИ В. Г. Г., на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и на „Юробанк България “ АД за изменение на решение № 307/ 29.05.2024г., в частта за разноските, като неоснователни.

Срещу горепосоченото определение и в законоустановения срок, е постъпила частна жалба от ЧСИ В. Г., в частта, с която искането му по чл. 248, ал.1 ГПК е отхвърлено. Твърди се пълна липса на мотиви в обжалваното определение. Твърди се, че до приключване на последното заседание по делото ищецът не бил представил доказателства за заплатено адвокатското възнаграждение, а такива били представени на следващия ден. Договорът за правна помощ и плащането били с дата 2 години преди завеждане на иска и по никакъв начин не можело да се направи връзка между конкретния иск и плащането. Моли се да бъде отменено обжалваното определение и в полза на ищеца да не бъдат присъждани разноски.

Постъпил е отговор на частната жалба от „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, чрез процесуалния му представител, с който се оспорва същата. Твърди се, че доказателствата били представени в последното по делото съдебно заседание и същите удостоверявали заплащането на адвокатското възнаграждение по конкретното дело, като възражението по чл.

78, ал.5 ГПК е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Определението по чл. 248 ГПК е обжалвано и от „Юробанк България“ АД с частна жалба, в частта, с която искането на Банката е отхвърлено, като неоснователно. Твърди се, че към датата на последното съдебно заседание не били представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение от 24 000 лева. Отделно от това, се твърди, че с определение № 42/31.01.2023 г. п по т.д. № 83/2017 г. по описа на ВТОС, съдът бил разрешил на синдика да упълномощи адвокат, при условията на чл. 38, ал.2 ЗА. Не се дължал адвокатски хонорар и поради това, че не можело адв. К. да представлявал едновременно синдика, ищец в производството, от чието име бил завел иска, за да бъде освободен от държавна такса и да претендирал платен адвокатски хонорар, като представял договор за правна помощ и съдействие с длъжника, който следвало да бъде привлечен като ответник по делото. При условията на евентуалност, се прави искане за намаляване на размера на адвокатския хонорар.

Подаден е отговор на частната жалба от „СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, чрез процесуалния му представител, с който се оспорва същата, като се преповтарят доводите, наведени в отговора на дружеството по частната жалба на ЧСИ Г..

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на 4 някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от СПРИНК“ ЕООД - в несъстоятелност, представлявано от В. С. – синдик, против Частен съдебен изпълнител В. Г. Г., с рег. № 725, район на действие Окръжен съд - Велико Търново, за заплащане на сумата в общ размер на 310 814,14 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди /претърпени загуби/, в това число: 305 207,53 лв. - недължимо събрана законна лихва за забава за периода от 15.04.2015г. до 15.04.2016г. върху главница в размер на 1 528 442,26 евро по изпълнителен лист № 1486/15.08.2016г., с левова равностойност 2 989 373,22 лв. по централния курс на БНБ, както и начислена и събрана пропорционална такса в размер на 5 606,61 лева, както и за заплащане на сумата в размер на 157 479,16лв. – мораторна лихва върху главницата от 310 814,14 лева за периода от 06.02.2018г. до 03.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че с решение № 312/19.07.2018г., постановено по т.д. № 83/2017г. по описа на ВТОС било открито производство по несъстоятелност на „Спринк“ ЕООД, а с решение от 09.03.2022г. по същото дело дружеството било обявено в несъстоятелност. Твърди се още, че „Банка Пиреос България“ АД (с универсален правоприемник „Юробанк България“ АД) било кредитор на „СПРИНК“ ЕООД по договори за кредит. Така по ч.гр.д. № 1933/2016 г. по описа на Районен съд - Велико Търново били издадени заповед № 1103/12.08.2016 г. за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 1486/15.08.2016 г., по силата на които „Спринк“ ЕООД било осъдено да заплати на „Банка Пиреос България“ АД сумата от 1 528 442,26 евро (2 989 373,22 лв. - левова равностойност на главницата по листа по централния курс на БНБ от 1,95583 лв. за 1 EUR) главница, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. Въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на Банката, било образувано изпълнително дело № 20177250400024 по описа на ЧСИ В. Г.. Вземанията по този изпълнителния лист били присъединени по изпълнително дело № 20147250400485 по описа на ЧСИ В. Г., по което отново банката била взискател, а „Спринк“ ЕООД - длъжник. В издаденото от съдебния изпълнител удостоверение, изх. № 03648/21.02.2017 г. същият описал неправилно задължението за законна лихва по изпълнителния лист № 5