Решение № 2229 от 18.05.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……../………. гр.Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 19351 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:

Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 179, ал. 1 ЗМВР.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Р.

Д А. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адрес: град С, п.к. 1309, ул. „П съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР за осъждане ответника, след допуснато от съда изменение на исковете да заплати на ищеца сумата от 1250,29 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 207 часа за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3245,12 лв., представляваща остатък от дължимо допълнително възнаграждение за положен труд през официалните празници общо 135 часа за периода от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., както следва: 24 декември 2014г., 25 декември 2014г. , 1 януари 2015г. ,6 септември 2015г, 22 септември 2015г, 1 януари 2016г. ,29 април 2016г,30 април 2016г., Май 2016г. - 6 май ,24 май 2016г. ,25 декември 2016г, 26 декември 2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се направените по делото разноски.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищецът излага ,че през периода от 23.12.2014г. до

30.11.2017г. е полагал труд на длъжност „водач на специализиран автомобил/той и пожарникар/" в Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /РДПБЗН/ - Варна. Същата е на структурно подчинение към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /ГДПБЗН/ в МВР. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен служител. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - по дневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

По силата на чл.178 ал.1 т.З към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Според чл.179 ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд на официални празници, които се изчисляват съгласно заповед на министъра на вътрешните работи ( арг. от чл.179 ал.2 от ЗМВР ). Това е

Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.

Горното кореспондира и на Закон за държавния служител.

Съгласно чл.67 ал. 1 от него брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Ал.7 определя и кои са допълнителните възнаграждения, както следва: По т.2 - допълнително възнаграждение за извънреден труд. По т.3 - допълнително възнаграждение за работа през официалните празници и други. При липса на специални норми се прилагат общите такива.

Ищецът сочи, че за периода от 01.04.2015 г. до

30.11.2017 г. е положил общо 1442 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1648часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 206 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6,00 лв, т.е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 1236 лв.

Ищецът излага , че за периода от 23.12.2014 г. до

30.11.2017 г. е положил общо 135 часа труд на официални празници, за които му е било заплатено едва по 8 лева на час, което е в нарушение на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. При средномесечен брой 21 /двадесет и един/ работни дни на месец часовата му ставка за допълнително възнаграждение следва да бъде 30 лева. Оттук се получава дължима разлика за един час в размер на 22 лева, което прави общо 2970 лева дължимо допълнително възнаграждение за положен труд на официални празници.

Ищецът излага, че като база за основно месечно възнаграждениее сумата от 673 лв., въз основа на която е определена претенцията за заплащане на извънреден труд и труд на официални празници.

С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение, с което да уважи предявената искова претенция, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адрес: град С, п.к. 1309, ул. „П, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в което се оспорват предявените искове по основание и размер.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР.

Ответникът оспорва предявените искове като посочва, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми. Твърди, че целият исков период попада извън действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и поради това ищецът погрешно е формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд като същото е извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В отговора се посочва, че и положеният от ищеца труд по време на официалните празници също е заплатен при спазване на формулата, намерила отражение в заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер, опреден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжност „водач на специален аавтомобил/той и пожарникар“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението в МВР.

Видно от Заповед на министъра на вътрешните работи №

8121з-791/28.10.2014г., за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., а за работа през дните на официални празници, независимо, дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение. Тази заповед е изменена със Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015г., горепосочената заповед се изменя в частта относно определяне на допълнително възнаграждение за работа през дните на официални празници.

По делото са представени преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца при ответника труд, които не са оспорени по констатации от страните по делото . Представени по делото са и копия на преводни документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди, които не са оспорени по констатации от страните.

От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ищецът е отработил извънреден нощен труд в размер на 1442 часа общо, въз основа на представените по делото и неоспорени от никого ведомости. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с коефициент - 1.143. Ако се преобразува нощния труд в извънреден с преизчисляване с коефициента – 1.143, отчетените часове нощен труд се увеличават до

1649 часа, с разлика от общо 207 часа, останали неплатени, като стойност в размер на 1250,29 лв. Видно от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза е, че положеният труд по време на официални празници е начислен и изплатен от работодателя, в пълния размер на удвоения такъв на единичната часова ставка - по 200% от нея, тоест ако тази ставка е приложима, е платено на ищеца пълното дължимо възнаграждение за работа на официални празници. При изчисляване възнаграждението за положен труд по време на официални празници изчисли по претендирания от ищеца начин – като формула по т.4 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. – се получава сума за доплащане в размер на 3245,12 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Между страните по делото е било налице действително служебно правоотношение. Основното задължение на служителя е да престира труд, а основното задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената работа. В тежест на ищеца е да установи, че е полагал извънреден труд за исковия период от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., както и размера на претендираното възнаграждение за положения извънреден труд, а в тежест на работодателя е да установи, че е заплатил уговореното дължимо допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са действали последователно Наредба

№8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. , издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.

В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от

Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба