Определение № 806 от 30.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 806 гр. Перник, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500612 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 278 от ГПК във връзка с чл. 407 от същия кодекс, както и по чл. 423 от с. к .

Производството е образувано по частна жалба вх. № (на ПОС) 6044 от 21.07.2026 г., подадена от адвокат Д. М. П., САК, като особен представител на С. Ц. Ц., ЕГН **********, срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 168/08.01.2026 г., постановено по частното гражданско дело № 3555 по опис на РС Перник за 2025г.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като не е спазена процедурата по връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Приложена била разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, въпреки че са събрани достатъчно данни, че длъжникът не живее на адреса, на който е търсен от съда. Поддържа се, че призовкарят, направил опит да връчи заповедта за изпълнение, е посочил, че на домофонната уредба няма лице с фамилията на ответника и лицето е непознато за живущите в сградата, поради което се приема, че длъжникът не живее на адреса, при което , вместо да разпореди издаването на лист, районния съд следвало да даде указания на кредитора да установи вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. Затова се иска от съда да отмени разпореждането, а изпълнителния лист да бъде обезсилен; в условията на евентуалност и със същите доводи, възразено е и срещу заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК.

1

Насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна. Приема жалбата по реда на чл. 407 от ГПК за допустиа , а по отношение на евентуално предявеното възражение поддържа, че не е спазен срока за подаването му ; по същество приема както жалбата , така и евентуалното възаржение да са неоснователни.

Жалбата е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 407 ал. 1 от ГПК, от страна по делото, без процесуална нужда от при внесена държавна такса ( подадена е от особен представител ) и при разменени книжа. Дори да се приеме , че се касае за възражение по реда на чл. 423 от ГПК , то пак ще бъде допустимо, тъй като при твърдения за нередовно връчване на заповедта , приетата от районния съд редовност на връчването по чл. 47 ал. 5 от ГПК не слага начало на срок за възражение по чл. 423 от ГПК - при такова връчване длъжникът не узнава за издадената заповед, а въпросът за редовността на това връчване е такъв по същество на произнасянето на въззивния съд - чл. 423 ал.

1 т. 1 от ГПК.

Установено е следното:

Производството по частното гражданско дело № 3555 по опис на РС Перник е образувано по заявление на „Топлофикация София “ ЕАД, ЕИК 831609049, със седалище и адрес на управление в София , и с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Ц. за суми , представляващи стойност на доставена топлинна енергия и обезщетениеза забава в плащането на тези суми.Заповед е издадена , и при опит да бъде връчена на адреса , посочен в заявлението , отрязъка за връчване бил върнат в цялост с отбелязване на длъжностното лице , че при три посещения на адреса на дати 20.08.2025г., 07.09.2025г. и 24.09.2025г, не бил открит никой. Съдът разпоредил ново връчване, като следват още две безрезулатни посещения, било залепено на 12.11.2025г . уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. Никой не се явил да получи книжата и отрязъка от уведомлението също бил върнат вцялост с отбелязване на длъжностното лице , че при залепването не е открило никой на адреса. Съдът извършил и справка в регистрите на НОИ, при която се установило, че липсва действащ трудов договор, сключен с длъжника, поради което заповедта не може да бъде връчена по местоработата му. Районния съд приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника на 26.11.2025 г. на осн. чл. 47, 2 вр. ал. 5 ГПК. Тъй като в срок до 31.12.същата година не постъпило възражение против заповедта , то на 08.01.2026г, съдът с обжалвания акт разпоредил да се издаде изпълнителен лист за вземането. Възоснова така издадения изпълнителен лист, било образувано изпълнителното дело № 20267900400255 по описа на ЧСИ Р.В. при СГС, по което на длъжника , чрез назначения му особен представител, било връчено на дата 29.05.2026 година съобщение за образуваното дело с посочване на номера назаповедта за изпълнение и делото ,по което е издадена.

На 02.06.2026г длъжникът, чрез назначен му особен представител, подал настоящата жалба, с която релевира ненадлежно връчване на заповедта едновременно като основание за отмяна на разпореждането по чл. 407 от ГПК и като такова да бъде прието възражението й по чл. 423 от същия кодекс.

По допустимостта :

Както е посочено в мотивите към т . 6 от Тълкувателно решение 4/2013, ОСГКТК, ВКС, разпоредбите на чл.407 и чл.423 ГПК имат различно приложно поле. Освен това, последиците от търсената по различен начин защита са различни – при уважаване на жалба по чл. 407 от ГПК съдът отменя обжалваното разпореждане и обезсилва евентуално издадения изпълнителен лист, но не може да дава указания на кредитора по смисъла на чл. 422; при уважаването на възражение по чл. 423 от ГПК , освен обезсилването на вече издадения изпълнителен лист, съдът следва да даде указания за предявяване на установителен иск за вземането, а при нарочно искане от страната – може и да спре изпълнението, каквото процесуално действие по реда на чл. 407 от ГПК не е допустимо. Това е така, тъй като посочените в чл. 404 от ГПК изпълняеми актове са окончателни или представляват резултат от вече упражнен със сила на пресъдено нещо съдебен контрол на вземането, докато при възражението по чл. 423 от ГПК процесното притезание не е снабдено с такава. Затова при едновременното подаване на жалба по чл. 407 от ГПК и възражение по чл. 423 от ГПК в хода на производството по чл. 410 и следващите, въззивния съд трябва да изследва дали има твърдения за подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение, и ако има – да процедира по реда на чл.

407 от ГПК, а ако такова няма - да разгледа възражението по чл. 423 от ГПК.

На плоскостта на процесния казус, жалбоподателят не твърди да е подал в срока по чл. 414 от ГПК възражение, а иска настоящата жалба да се разгледа и 3 в качеството й на възражение по чл. 423 от ГПК. Предвид по – тясното приложно поле на тази норма, тя е специална спрямо тази на чл. 407 от ГПК.

С оглед казаното и това, че са спазени сроковете и по чл. 407, и по чл. 423 от ГПК , както и че РС Перник е приел да е редовно връчването на заповедта по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, то приложение намира разрешението, дадено в т. 6 на тълкувателно решение № 4/2013г. и реда за защита на длъжника против издадената заповед не е този по чл. 407 от ГПК, а този по чл. 423 от същия кодекс, като именно в това производство следва да се разгледат , в светлината на чл. 423 ал. 1 т . 1 от с.к, доводите за ненадлежно връчване на заповедта.

Затова съдът следва да разгледа по същество така подаденото възражение по чл. 423 от ГПК:

В случая заповедта за изпълнение действително е връчена по реда на чл.

47 ал. 5 от ГПК, както е приел и районния съд , и според настоящия състав, това връчване е надлежно. За него са съставени формално редовни и правилно оформени от ДЛ по връчването книжа. Адресът на връчване , който е както постоянен, така и настоящ на Ц., е посетен от ДЛ по връчването многократно, поне пет пъти в период от два месеца, включително в неприсъствен ден; хипотезата на чл. 47 ал. 5 е била налице , след като не е имало регистрирани трудови договори. Залепването на уведомление е редовно само по себе си , като са спазени предвидените там срокове. Презюмира се , че лицето живее на адреса , което самото то е посочило както като постоянен, така и като настоящ , и затова за длъжностното лице няма нарочно задължение да събира данни дали длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и да удостоверява това с посочване на източника на тези данни в съобщението; разбира се , ако ДЛ по връчването намери такива данни , то е длъжно да ги отрази по надлежния ред. В случая обаче такива данни липсват, при което частната хипотеза на чл. 415 ал. 1 т . 2 от ГПК не е налице. Нещо повече , наличието на такава хипотеза има значение за преценката на съда за издаване на изпълнителен лист, но не и за редовността на връчването по чл. 47 от ГПК. Ненамирането на длъжника на адреса му в България , дори да е търсен многократно, не води след себе си непременно извод, че той трайно не пребивава на същия или че се е установил извън територията на държавата. По делото отсъстват такива данни , а при връчване на книжата , ДЛ по връчването не е отразило никъде постоянно отсъствие на 4

Ц. от този адрес. Няма и данни , а и твърдания в жалбата, в деня на връчването тя да не е имала обичайно местопребиваване на територията на Република България. В тази връзка , не се твърди нито тя да не е могла да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, нито да не е могла да подаде възражението си поради особени непредвидени и непреодолими обстоятелства.

Затова и възражението е неоснователно и следва да се отхвърли.

В настоящото производство разноски не се присъждат .

Воден от изложеното , ОС Перник

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението по чл. 423 от ГПК, обективирано в частната жалба вх. № ( на ПОС ) 6044/21.07.2026г., против заповед за изпълнение № 2030/14.08.2025г., по частното гражданско дело № 3555 по опис на РС Перник за 2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5