Определение № 1114 от 04.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1114 гр. София, 04.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20251100602264 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от служебния защитник на подсъдимия А.С.Д., ЕГН: ********** - адв. Я.Н. от САК, срещу Протоколно определение № 4952 / 20.03.2025 г., постановено по НОХД № 18312/2024 г. по описа на Софийски районен съд(СРС), Наказателно отделение (НО), 136-ти състав, с което е отказано да бъде изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Д. от „Задържане под стража“ в по-лека.

В частната жалба са наведени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Излагат се доводи, че подсъдимият баща на четири деца и иска да работи, за може да ги издържа и гледа. Моли се въззивния съд да измени мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека „Гаранция в пари“.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените доводи и провери правилността на атакуваното протоколно определение, прие следното:

Производството по НОХД № 18312/2024 г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от СРП, с който е повдигнато обвинение на А.С. Д., ЕГН: **********, както следва:

На 15.08.2024 г. около 18:00 ч. в гр. София, бул. „Стефан Стамболов“ № 44, ресторант „Драгоман“ се заканил с убийство на Л.Р.С. отправяйки думите: „щом не искаш да работиш за мен, сега ще се лигавя с теб и после ще те убия“, като държал нож в едната ръка, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3, т.1 вр, ал.1 НК

На 15.08.2024 г. около 18:00 ч. в гр. София, бул. „Стефан Стамболов“ № 44, ресторант „Драгоман“ се заканил с убийство на В.Л.М., отправяйки думите: „****, ще те убия“, като 1 допрял нож близо до шията й, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3, т.1 вр, ал.1 НК От приложената по делото справка за съдимост е видно, че А.С.Д., ЕГН: ********** е многократно осъждан.

С Разпореждане № 1212/27.01.2025 г. на съдията-докладчик по НОХД № 18312/2024 г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав делото е насрочено за разпоредително заседание на 17.02.2025 г. С протоколно определение от 17.02.2025 г. същото е отложено за 20.03.2025 г.

В проведеното разпоредително заседание, видно от Протоколно определение № 4952 / 20.03.2025 г СРС не е констатирал съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство и е потвърдил взетата по отношение на подсъдимия А.С.Д. мярка за неотклонение "Задържане под стража".

Това определение е предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК предвижда, че в разпоредителното заседание съдът се произнася по взетите мерки за процесуална принуда, каквито по естеството си са и мерките за неотклонение. Съгласно чл. 270, ал. 1 НПК мярката за неотклонение подлежи на изменение при промяна на обстоятелствата, обусловили вземането й, или при наличие на други, нови обстоятелства, които налагат нейното изменение. Предпоставките за вземане, респ. продължаване на действието на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ са наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и наличие по отношение на него на една от двете алтернативно предвидени в закона опасности - да се укрие или да извърши престъпление, която следва да е реална (чл. 63, ал. 1 НПК).

Подсъдимият А.С. Д. е предаден на съд за извършени престъпления по чл. 144, ал.3, т.1 НК. Престъпленията се явяват тежки умишлени по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за тях е предвидено наказание „Лишаване от свобода" до шест години.

Първоинстанционният съд е констатирал, че към момента на произнасянето му продължава да съществува подозрение за съпричастност на подсъдимия към деянията, за които е предаден на съд. Приел е, че реалната опасност от извършване на престъпление не е отпаднала, а продължителността на задържането не е прекомерна, с оглед на факта, че от последното произнасяне по изменение на мярката му „Задържане под стража“ е минал изключително кратък период. При преценката на продължителността на задържането на подсъдимия А.Д. правилно първата инстанция е приела, че понастоящем срокът продължава да отговаря на критерия за разумност. Делото се намира в съдебната фаза на наказателния процес, за която не е предвиден допустим максимален срок на задържане, какъвто законът определя за досъдебното производство. Подсъдимият Д. е задържан за срок от малко над шест месеца, като не се констатира необосновано забавяне в хода на делото, тъй като делото 2 е вече в съдебна фаза и има проведено разпоредително заседание от 20.03.2025 г., което е било насрочено в законоустановения двумесечен срок от постъпване на делото в съда.

Разглеждането на делото продължава по общия ред с насрочено открито съдебно заседание на 05.05.2025 г., като при даване ход на съдебното следствие предстои да бъдат събрани и проверени доказателствата от досъдебното производство.

Изтъкнатите във въззивната жалба доводи, че същият е баща на четири деца и иска да работи и да ги гледа, не могат да се приемат за нововъзникнали факти и обстоятелства.

Подсъдимият Д. е бил наясно, че е баща и недопустимо би било да се вземе този факт под внимание и същият да черпи изгода от това.

Въззивният състав, също като първоинстанционния намира, че е налице обосновано предположение, че подсъдимият Д. има отношение към инкриминираните деяния, който извод на този етап се подкрепя от събраните в производството доказателства, годността на които подлежи на преценка единствено от съда, разглеждащ делото по същество и няма да бъде обсъждано в настоящото въззивно производство.

На следващо място, правилно първата инстанция е констатирала, че подсъдимото лице е предадено на съд за тежко умишлено престъпление, което разкрива обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, като последната е извлечена основно от обремененото съдебно минало на подсъдимото лице.

Настоящият съдебен състав се солидаризира с доводите на първата инстанция, че не е налице опасност от укриване, но е налице втората алтернативна предпоставка, а именно реална опасност от извършване на престъпление. Тази опасност се извежда не само от начина на извършване на процесното деяние, но и от обремененото съдебно минало на подсъдимия. Същият не е реабилитиран, поради което и предишните му осъждания се преценяват като отрицателни характеристични данни, които насочват за деец с повишена степен на обществена опасност.

Освен всичко изложено срокът, през който подсъдимото лице изпълнява мярка за неотклонение “Задържане под стража” не се явява неразумен, предвид ритмичното водене на наказателното производство. То се намира на етап съдебно следствие, като предстои да се пристъпи към разпит на свидетели.

Действително, изминалият период от време винаги представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.270 от НПК и в този смисъл е основание за преразглеждане на въпроса, свързан с изменение на мерките за неотклонение. Преценявайки съвкупно обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимото лице, в контекста на продължителността на мярката за неотклонение “Задържане под стража“, въззивният съд намира, че опасността от извършване на престъпление не е с достатъчно намалял интензитет, за да обуслови действието на по - лека мярка за неотклонение.

Изтъкнатите от подсъдимото лице и неговия защитник доводи от личен и социален характер ( необходимост от полагане на дължими грижи като родител ), обосноваващо определянето на по - лека мярка за неотклонение, не са убедителни, тъй като сочените 3 доводи са били налични към момента на извършване от негова страна на деянието, за което се води наказателното производство. От друга страна, посочените обстоятелства следва да отстъпят по тежест пред интересите на правосъдието и необходимостта от гарантиране на обществената сигурност, защото последните два фактора са пряко свързани с възможността наказателното производство да протича достатъчно ритмично и чрез него да бъде неутрализирана и опасността от извършване на престъпление.

С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че изтъкнатите от защитата причини не биха могли да редуцират риска подсъдимото лице да извърши престъпление до степен, която да не налага да търпи тази форма на процесуална принуда. Втората инстанция споделя извода на първата досежно законосъобразността на продължаване на мярката за неотклонение “Задържане под стража“, тъй като счита същата за необходима и пропорционална на преследваните от закона цели, а именно в най - пълна степен да обезпечи нормалното развитие и приключване на наказателното производство в разумен срок.

Взимайки предвид горните аргументи, въззивният съд намира, че обжалваното определение на Софийски районен съд се явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено в неговата цялост.

Водим от горното и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК, СГС, НО, I въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 4952 от 20.03.2025 г., постановено по НОХД № 18312/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав, в частта, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия А.С.Д., ЕГН: ********** от „Задържане под стража“ в по-лека такава.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4