Решение № 793 от 12.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330200986 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № НИ-1-15-01287038 от 24.01.2023г. на ЗА Ръководител на ТП на НОИ, с което на „**“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.**, представлявано от А.Н.Н., на основание чл.349, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.349, ал.1, вр. чл.5, ал.7, т.1 от КСО.

Жалбоподателят в жалбата си, в депозирани писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, оспорва наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно с довод за неправилно определен субект на нарушението. Прави искане за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрк.И. излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав 1 съобрази следното:

На жалбоподателят „**“ ООД е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че в качеството си на правоприемник на „**“ ЕООД не е изпълнил задължението си да съхранява за срок от 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят следните документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход: трудово досие на Д.Т.М., документи, относно категорията труд, полагана от лицето и ведомости за заплати на осигурителя „**“ ЕООД, ЕИК ** за месец юли 2009г. /и конкретно за периода от 06.07.2009г. до 23.07.2009г./, както и да ги представи в ТП на НОП Пловдив за извършване на проверка по разходите на ДОО на „**“ ООД в качеството му на правоприемник на „**“ ЕООД.

Описаните документи са изискани от осигурителя с писмо изх.№ 113015-529#1/31.08.2022г. по повод на извършване на проверка по разходите на ДОО на „**“ ЕООД във връзка с изясняване на факти и обстоятелства относно осигуряването на лицето Д.Т.М., ЕГН ********** за периода от 06.07.2009г. до 23.07.2009 г.

В конкретния случай липсата на съответните документи е довела до абсолютната процесуална невъзможност контролният орган да извърши проверка и преценка на фактите и обстоятелствата относно осигуряването на Д.Т.М., ЕГН ********** за периода от 06.07.2009г. до 23.07.2009г. като осигурено лице в „**“ ЕООД, необходими за целите на пенсионното производство за лицето /определяне правото и размера на пенсията/.

Нарушението е прието за извършено виновно на 15.09.2022г. , когато било представено удостоверение с изх.№ 10/13.09.2022г. от г-жа К.Г. в качеството й на длъжностно лице – Ръководител на отдел „Човешки ресурси“ в „**“ ООД, приета в ТП на НОИ-Пловдив с вх.№ 1130-15529#2/15.09.2022г., в която е декларирано, че изисканите по повод на проверката документи, не били открити.

Нарушението било констатирано от контролен орган на ТП на НОИ Пловдив на 16.09.2022г. при извършена проверка, приключила с констативен протокол № КП-5-15-01196114/16.09.2022г. на ТП на НОИ Пловдив.

Актосъставителят приел, че по този начин „**“ ООД е осъществил състава на чл.349, ал.1, вр. чл.5, ал.7, т.1 от КСО.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП № НИ-115-01287038 от 24.01.2023г., с което наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактология по случая и на основание чл.349, ал.1 от КСО наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.349, ал.1, вр. чл.5, ал.7, т.1 от КСО.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и гласните такива – свидетелските показания на М. И. Л., която е потвърдила констатациите по акта. Съдът кредитира показанията на свидетеля с 2 изключение на частта от тях, която сочи, че правоприемник е дружествотожалбоподател, доколкото същото противоречи на представените по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събрания доказателствен материал, съдът намира, че административнонаказващия орган неправилно е определил административно наказателнотговорното лице за извършеното нарушение на чл.349, ал.1, вр. чл.5, ал.7, т.1 от КСО. Разпоредбата на чл.5, ал.7, т.1 от КСО задължава осигурителя да съхранява за срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване, допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд. Съгласно чл.5, ал.1 от КОС осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

В случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „**“ ООД в качеството му на правоприемник на „**“ ЕООД, за това, че в законоустановения срок не съхранява документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход на лице, полагало труд през посочен в акта и НП период при осигурителя „**“ ЕООД. От справка в Търговския регистър /ТР/ се установява, че „**“ ЕООД след вливане с номер на вписване:20191128182446 дружеството е било преобразувано и заличено като търговец. Като негов правоприемник в ТР е посочено дружеството „**“ ЕООД. Следва да се отбележи, че при преобразуване на търговско дружество чрез вливане, цялото имущество /дейността, правата и задълженията/ на преобразуващото се дружество преминава към едно съществуващо дружество /приемащо дружество/, което става техен правоприемник. С оглед нормите на чл.262, ал.1 и чл.263и, ал.2 от ТЗ, при преобразуване чрез вливане приемащото дружество е пълен правоприемник на правата и задълженията на влялото се търговско дружество. Предвид на това се налага извода, че като правоприемник на „**“ ЕООД, дружеството „**“ ЕООД носи отговорност за задълженията, произтичащи от дейността на вече заличеното дружество, включително и задълженията му като осигурител, в частност това по чл.5, ал.7, т.1 от КСО. Действително дружеството-жалбоподател „**“ ООД е едноличен собственик на капитала на дружеството правоприемник „**“ ЕООД, но предвид правноорганизационната форма на дружествотоправоприемник, самото ЕООД е отделно юридическо лице, което почти няма нищо общо със собственика си. В този смисъл именно дружествотоправоприемник носи отговорност при неизпълнение на вмененото в качеството на осигурител на задължението по чл.5, ал.7, т.1 от КСО.

3

След като не е установил правилно субекта на административнонаказателната отговорност по процесното нарушение, наказващият орган е издал неправилен и незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а искане за разноски от жалбоподателя не е направено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление № НИ-1-15-01287038 от

24.01.2023г. на ЗА Ръководител на ТП на НОИ, с което на „**“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.**, представлявано от А.Н.Н., на основание чл.349, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.349, ал.1, вр. чл.5, ал.7, т.1 от КСО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4