Решение № 401 от 18.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Варна, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Роксана Св. Й.а като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100601333 по описа за 2025 година

Пред настоящата инстанция е образувано въззивно производство по въззивна жалба от ч.т. Ч. И. П., чрез неговия повереник- адв. М. Н. от АК-Варна срещу присъда № 157/02.06.2025г. по НЧХД № 3732/2024г., по описа на РС-Варна, 6 състав, с която са били признати за невиновни подсъдимите А. К. Н. и Н. К. Н. за извършено престъпление по чл.

147 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК.

С присъдата е бил отхвърлен и гражданският иск предявен от ч.т. П..

С присъдата районният съд е осъдил ч.т. П. да залати на подсъдимите и сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба на ч.т. П. се иска въззивната инстанция да отмени оправдателната присъда на първоинстанционния съд, като незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, като постанови нова, с която да признае за виновни подсъдимите по повдигнатото им обвинение по чл. чл. 147 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, както и да бъде уважен гр.иск в претендирания от ч.т. П. размер.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на ч.т. П. моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда изцяло и да постанови решение, с което да уважи предявения гр.иск и да присъди на подсъдимите сторените разноски. Оспорва изводите на районния съд, че авторството на деянието не е доказано.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимите А. и Н.

Н. моли присъдата на ВРС да бъде потвърдена, като правилна и обоснована, като липсва субективния елемент на престъплението, което им е било предявено с частната тъжба. Моли въззивната инстанция да присъди на подс. П. направените разноски пред въззивната инстанция.

Подс. Н. Н. редовно призована, се явява лично в съдебно заседание. При правото на лична защита моли въззивния съд да ги признае за невинни. При право на последна дума 1 заявява, че не са виновни.

Подс. А. Н. редовно призована, се явява лично в съдебно заседание. При правото на лична защита заявява, че няма какво да добави. При право на последна дума счита, че не е виновна.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите Н. Н. и А. Н. са сестри. Двете притежавали в съсобственост недвижим имот дарен им от родителите им, а именно жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.

******. Подсъдимите не живеели в имота. Във връзка с този имот подсъдимите водели или били страни по множество дела, основно с административен характер като претенции по отношение на имота (по-точно събарянето на последния) имали и други лица - К. Я. П.а майка на частния тъжител.

С решение № 1604/30.10.2020год. постановено от Административен съд Варна по а.д.

№ 3031/2019год., влязло в сила на 14.04.2021год., съдът отменил Заповед № 276/17.10.2019год. издадена от кмета на район „Младост" при Община Варна, с която на осн. чл. 195, ал.6 вр. чл. 196, ал.3 от ЗУТ е било наредено премахването на сградата собственост на двете подсъдими.

На 30.10.2021год. подс. Н. Н. видяла, че сградата е съборена.

На 01.11.2021год. К. Я. П.а чрез тъжителя Ч. П. като неин пълномощник подала заявление рег. № АУ112628МЛ/01.11.2021год. за издаване на удостоверение за съборена сграда - сградата на подсъдимите. Със заповед № 268/25.11.2021год. на кмета на Район „Младост" административното производство образувано по цитираното по-горе заявление било спряно.

По жалба срещу тази заповед на кмета на район „Младост" подадена от К. Я. П.а в АС - Варна било образувано а.д. № 2726/2021год. С определение № 296/02.02.2022год. постановено по това дело съдът е отменил заповедта на кмета, с която е било разпоредено спиране на административното производство по заявлението на К. Я. П.а за издаване на удостоверение и върнал административната преписка за произнасяне по заявлението.

Двете подсъдими обжалвали посоченото по-горе съдебно определение пред ВАС където по жалбата им било образувано а.д. № 3333/2022год. по описа на ВАС.

Междувременно с постановление на прокурор при ВРП от 18.01.2022год., по жалба на подсъдимите Н. Н. и А. Н. било образувано наказателно производство по д.п. № 96/2022год. по описа на III РУ при ОД на МВР Варна, с оглед извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от НК и предмет сградата собственост на подсъдимите находяща се на ул.

******.

В предходен момент във връзка с цитирания имот също били подавани жалби до прокуратурата, но било отказано образуването на наказателно производство.

С определение № 8367/30.09.2022год. постановено от ВАС по адм.д. № 3333/2022год. съдът е оставил без разглеждане частната жалба подадена от двете подсъдими срещу определение № 296/02.02.2022год. постановено по а.д. № 2726/2021год. по описа на АС - 2

Варна.

Със Заповед № 006/05.01.2023год. на кмета на Район „Младост отново било постановено спиране на административното производство по заявление с рег. № АУ112628МЛ/01.11.2021год. от К. Я. П.а, чрез пълномощника Ч. П. с което е заявила искането си издаване на удостоверение за съборена сграда, находяща се в гр.*******.

Заповедта била получена от подс. Н. Н. на същата дата - 05.01.2023год. В мотивната част на заповедта било цитирано образуваното наказателно производство по д.п. № 96/2022год. по описа на III РУ с оглед престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, като било посочено още, че по време на осъществените в хода на разследването процесуално следствени действия са събрани доказателства за осъществено деяние по смисъла на чл. 323 от НК, съпричастност към което се установява за лицето Ч. И. П. (пълномощник и по заявление с рег. № АУ112628МЛ/01.11.2021год. от К. Я. П.а.

С определение № 2283/06.03.2023год. постановено по адм.д. № 3333/2022год. по описа на ВАС съдът е допълнил определение № 8367/30.09.2022год. по адм. д. № 3333/2022год. по описа на ВАС като осъдил двете подсъдими Н. К. Н. и А. К. Н. да заплатят на К. Я. П.а разноски по делото в размер на 500лв.

Двете подсъдими били уведомени, че могат да обжалват това определение и решили да го направят. По този повод подс. Н. Н. посетила адв. С. С. Подс. Н. Н. показала на свид.

С.съобщението в което била уведомена, че може да обжалва определението с което били присъдени разноски и й казала, че иска да обжалват. Показала и също така и Заповед № 6/05.01.2023год. на кмета на Район „Младост", което адв. С.прочела.

Свид. С.представлявала двете подсъдими по воденото досъдебно производство № 96/2022год. по описа на III РУ при ОД на МВР Варна. Двете с подс. Н. Н. решили да се обадят на разследващата, за да разберат за какво става въпрос. Подс. Н. Н. предоставила на свид. С.телефона на разследващата и адв. С.й се обадила. Последната я уведомила, че на Ч. П. са били повдигнати обвинение.

Свид. С.изготвила жалбата от Н. К. Н. и А. К. Н. с пълномощник адв. С. С. в която вписала, че делото е било образувано от К. П.а във връзка с издадено удостоверение за съборена сграда в неин поземлен имот. Посочила, че относно сградата са водени няколко дела където било доказано, че собственици на сградата са Н. и А. Н., както и че на 30.10.2021год. сградата е била съборена без тяхно съгласие и разрешение като от името на П.а чрез нейния пълномощник и син Ч. И. П., в Община Варна, р-н „Младост" и др. административни органи са постъпвали книжа и документи във връзка с премахването на тяхната собствена сграда. Посочила, че по този повод в РП Варна има образувано д.п. № 96/2022год. по описа на III РПУ на МВР за осъществено деяние по чл. 216, ал.1 от НК като към момента е повдигнато и обвинение на пълномощника на П.а и неин син - Ч..

Свид. С.подписала жалбата и същата била изпратена до ВАС. Подс. Н. Н. била наясно със съдържанието на жалбата. Същата присъствала по време на разговора на адвокатката с разследващия полицай и по време на написването на жалбата от адвоката. В последствие уведомила за съдържанието на жалбата и сестра си А. Н..

Жалбата постъпила във ВАС на 22.03.2023год. и била заведена с вх. № 4448/22.03.2023год. Препис от същата била изпратен на К. П.а и бил получен от адв. Р. на 20.04.2023год.

В края на месец март 2023год. тъжителят разбрал за подадената жалба и се запознал 3 със съдържанието й, като показал копие от нея на съпругата си Т. П. и на сестра си Д. Д..

Тъжителят, чрез адв. Р., подал жалба в СРП срещу двете подсъдими с твърдения, че са го оклеветили пред ВАС.

На 04.01.2024год. прокурор от СРП издал постановление с което отказал да образува наказателно производство. Постановлението било обжалвано от тъжителя чрез адв. Р. пред СГП, и било потвърдено с постановление на прокурор при СГП от 06.02.2024год. В постановлението било изложено становище, че евентуално би могло да се касае за престъпление „клевета".

На 29.05.2024год. тъжителят чрез адв. Р. депозирал във ВРС частната тъжба предмет на разглеждане в настоящото производство. Било образувано НЧХД № 2121/2024год. по описа на ВРС. С разпореждане на съдията докладчик от 29.05.2024год. съдебното производство било прекратено и делото било изпратено по подсъдност на СРС.

С разпореждане на съдия от СРС съдебното производство по образуваното в този съд НЧХД било прекратено и делото било изпратено на ВКС за промяна на местната подсъдност.

С определение от ВКС постановено на 24.09.2024год. по ЧНД № 839/2024год. делото било изпратено за разглеждане от ВРС.

От представеното писмо на прокурор при ВРП Н. Недев от 06.01.2025год. (л.67 от делото) е видно, че към 20.03.2023год. по д.п. № 96/2022год. по описа на III РУ не е имало привлечено към наказателна отговорност лице.

Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният съд установил от събраните по делото гласни и писмени доказателства- обясненията на двете подсъдими, показанията на свидетелите П., Д., С. С.и В. С., материалите по а.д. № 2726/2021год. по описа на АС - Варна, по а.д. № 3333/2022год. по описа на ВАС, по а.д. № 4182/2023год. на ВАС в това число частна жалба (отговор) (л.4 от а.д. № 4128/2023год. по описа на ВАС), постановление за отказ да са се образува наказателно производство, писмо на прокурор при ВРП Н. Недев от 06.01.2025год. (л.67 от делото), Заповед на кмета на район „Младост",съдебни решения, постановление за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 96/2022год. по описа на III РУ, Определение на ВРС № 1133/2023год. по ЧНД № 3285/2023год., Определение на ВОС № 492/13.09.2023год. по ВЧНД № 1137/2023год., и всички останали приложени по делото книжа.

Въззивната инстанция намира ,че правилно първоинстанционният съд е приел, че подс.

Н. Н. и подс. А. Н. не са осъществили състава на престъпление по чл. 147 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК ги оправдал по предявеното с частната тъжба обвинение.

Първоинстанционният съд е направил задълбочен и подробен анализ на доказателствата по делото, който се споделя и от въззивната съдебна инстанция, поради което не следва да бъде преповтарян.

Въззивната инстанция изцяло споделя и мотивите на първоинстанционния съд относно правните изводи да оправдае подсъдимите Н. и А. Н. по обвинението изложено в частната тъжба за извършено престъпление по чл.147 ал.1 т вр. чл. 20 ал.2 от НК. Направеният пълноценен анализ на всички събрани доказателствени източници в тази връзка се възприема изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо аналогично преповтаряне.

Както правилно е отбелязал районният съд в хода на съдебното следствие не са били събрани каквито и да било доказателства, които да установят авторство на престъплението 4 от страна на подсъдимите.Повдигнато е обвинение за това, че двете подсъдими, в съучастие по между си, в частен писмен документ /жалба наименована отговор с вх.№ 4448/22.03.2023год. по адм. д. № 3333/2022год. по описа на ВАС/ са разгласили позорно обстоятелство за тъжителя. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства (показанията на свид. С. С. обясненията на подс. Н. Н.) се установява, че инкриминираната жалба е била написана и подписана именно от свид. С. ако и в титулната част да е посочено, че изхожда от двете подсъдими. Нещо повече в самата жалба изрично е посочено, че тя се подава чрез пълномощник, който е написал името си /адв. С. С. като в същата е налице и само един подпис за автор. Частният тъжител върху когото и лежи тежестта на доказване в наказателното производство от частен характер, не е ангажирал доказателства в обратния смисъл, че именно подсъдимите са автори на горепосочената жалба.