Решение № 282 от 17.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Варна, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Х. Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Х.ва като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100500176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. П. Ч. против Решение № 4225/25.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 1957/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, XII състав, с което е признато за установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, че Ч. дължи, следните суми: сумата от 4 158,42 лв. – главница, представляваща начислена електрическа енергия на основание извършена корекция при измерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия, съобразно ПИКЕЕ за периода 16.02.2023 г.16.05.2023 г. за обект с абонатен № 0104303073 за обект в гр. Варна, ул. „К.“ № **, ведно със законната лихва от 27.10.2023 г. до окончателното плащане на главницата, както и сумата от 208,00 лв. – лихва за забава за периода от 02.06.2023 г. - 20.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6742/01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 14027/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XII състав.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното 1 убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че жалбоподателката и въззиваемото дружество не са страни по облигационно правоотношение, тъй като между тях не е сключен действителен договор за пренос и достъп на ел. енергия. Твърди се, че Ч. не е собственик на процесния недвижим имот, както и че не е установено същата да е консумирала ел. енергия е не е надлежно уведомена за извършената корекция на сметка. Отправя се искане за отмяна на решението като неправилно и за постановяване на ново, с което изцяло да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.

Въззиваемият „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразената позиция по спора, като въззиваемото дружество претендира присъждане на разноски.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от ответника срещу дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6742/01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 14027/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XII състав.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

2

Производството пред

ВРС е образувано по иск на

„Електроразпределение Север” АД – Варна с правно основание чл. 422 от ГПК против С. П. Ч. за приемане за установено, че ответницата дължи следните суми: сумата от 4 158,42 лв. – главница, представляваща начислена електрическа енергия на основание извършена корекция при измерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия, съобразно ПИКЕЕ за периода 16.02.2023 г.- 16.05.2023 г. за обект с абонатен № 0104303073 за обект в гр. Варна, ул. „К.“ № **, ведно със законната лихва от 27.10.2023 г. до окончателното плащане на главницата, както и сумата от 208,00 лв. – лихва за забава за периода от 02.06.2023 г. - 20.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6742/01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 14027/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XII състав

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С.

П. Ч., чрез особения й представител, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се изцяло дължимостта на задължението, обективирано в процесните фактури, както и всички документи във връзка с тяхното издаване. Сочи се, че не е доказано ответникът да е бил собственик на имота в периода за който е начислена енергия респ да е имал качеството на клиент на ел.енергия. Оспорва се ответника да е консумирал ел. енергия в имота и да е извършена надлежна доставка на ел. енергия в имота. Счита, че представения КП не отговаря на изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ. Оспорва ответника да е уведомен за корекционната процедура.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

В тежест на въззиваемото дружество - ищец е чрез главно и пълно доказване да установи законосъобразността и правилността на корекцията на 3 сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.

В тежест на въззивницата – ответник е да установи правопогасяващите си възражения.

Настоящия съдебен състав приема, че с оглед представените по делото доказателства, се установява качеството на потребител на Ч. за посочения адрес. Всички представени от ищеца доказателства – Констативни протоколи, фактура, справки за потребление, извлечения за фактури, искания от ответника и жалба от ответника са за идентични абонатен и клиентски номер.

В този смисъл е и ТР № 2/2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Въз основа на това съдът приема, че въззиваемият има задължението да заплаща използваната ел. енергия, т.е. страните са обвързани от договорни правоотношения по неформален договор за доставка на ел.енергия, за посочения обект с клиентски №1100303871, абонатен № 0104303073.

Въпросът кой е ползвал фактически електроенергията в имота е ирелевантен за настоящото производство.

Въззивното дружество се позовава на предвидената в чл. 50, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.

Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.

Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ /ДВ бр.74 /2006г. в сила от 01.07.2007г./, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като отношенията между краен снабдител, съответно 4 доставчик от последна инстанция или търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.

В чл. чл. 50, ал. 1 т.“б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ приложими за процесния случай, е предвидено, че, „когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при неизмерващо средство за търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента“. В тези случаи именно операторът на електроразпределителната мрежа /в случая „Електроразпределение Север“ АД/ следва да изготви справка за преизчислените количества ел. енергия, както и да издаде фактура за сумата по корекцията, която потребителят следва да му заплати /арг. от чл. 56 ПИКЕЕ/.

Въведеното от ищеца основание за възникване на вземането му в исковия размер е извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения

/кабели, проводници/, свързващи

5 инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството електрическа енергия, извършено при действащите Правила, е обусловена от изпълнение на предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи, предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай констатацията за наличие на неправомерно механично въздействие, довело до промяна на схемата на свързване на СТИ, съответно за несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта на въззивника е обективирана в констативен протокол. Изрично оспорени в отговора на исковата молба са формалната редовност на съставения констативен протокол, както и материалните предпоставки за преизчисление в хипотеза на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ констативният протокол се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв.

В конкретния случай констативният протокол от проверката, извършена на 16.05.2023 г. е подписан от свидетел в хипотеза на отсъствие на клиента. В протокола е отразено, че констатациите са направени в отсъствие на клиента от проверката. Изрично оспорена в отговора на исковата молба е законосъобразността на процедурата по констатиране на неправомерното въздействие. Така заявените доводи са неоснователни с оглед доказателствата по делото. Установено е в тази връзка, както от съдържанието на КП, така и от свидетелските показания на свидетеля М. В. Т., че проверката на електромера е извършена от служители на дружеството оператор на мрежата, които имат уредено правомощие за извършване на технически проверки на място, както съгласно чл. 46 от ПИКЕЕ, така и по силата на обвързващите страните ОУ към ДПЕЕЕМ. От друга страна обективираните в КП факти и обстоятелства, са установени и с кредитираните като преки и кореспондиращи със 6 съдържанието на констатациите в КП показания на свидетеля Т.. Ето защо съдът приема оспорването на така установените факти за недоказано. От страна на Ч. не са ангажирани годни доказателства, които да оборят констатираното от служителите на въззивното дружество в деня на проверката в обекта на въззивницата.