Решение № 237 от 11.12.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 389/2023
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 11.12.2023
- В сила
- 11.12.2023
- Състав
- Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова, Елена Йорданова Захова
Цитирани разпоредби
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.311 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. Пловдив, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Васил Ст. Гатов
Членове:
Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600389 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната и протестирана присъда Пазарджишкия окръжен съд е признал подсъдимия Г. И. К. за виновен по чл. 278, ал. 6, пр. 3-то НК и го осъдил на осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така опредвеленото наказание с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия С. И. С. за виновен по чл. 278, ал. 6, пр. 3-то НК и го осъдил на четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева, като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия А. П. П. за невиновен и 1 го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3-то от НК.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства.
Недоволен останал прокурорът и протестирал присъдата в частта, с която подсъдимият А. П. бил признат за невиновен и оправдан . В протеста се релевират съображения за неправилно приложение на материалния закон и се претендира постановяване на нова присъда, с която подсъдимия А. П. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение.
Постъпила е жалба от адв. К. – защитник на подсъдимия С. С., в която се сочи неправилно приложение на материалния закон при осъждането на подсъдимия С. С.. Претенцията е насочена към постановяване на нова оправдателна присъда.
Постъпила е и бланкова жалба от адв. П. П. – защитник на подсъдимия Г. К., с която се изразява недоволството от постановената присъда.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура не поддържа, но и не оттегля подадения първоинстанционен протест. Намира, че протестът не е допълнен със съответните мотиви, а отделно от това не намира аргументи, с които да поиска отмяна на оправдателната присъда. В останалата част, с която са признати за виновни и осъдени останалите двама подсъдими присъдата намира за обоснована и законосъобразна и предлага да бъде потвърдена.
Защитниците на подсъдимите К. и С. поддържат жалбите си. Излагат съображения за неправилност на присъдата и предлагат да бъде отменена и постановена нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение.
Подсъдимите К. и С. подържат казаното от защитниците си и искат да бъдат оправдани.
Подсъдимият П. пледира за потвърждаване на присъдата, в частта, с която е признат за невиновен и оправдан.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:.
При служебната проверка и вън от възраженията на страните настоящият състав намери, че при разглеждане на делото пред 2 първоинстанционния съд е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.
В протокола от последното съдебно заседание са налични две дати за изготвянето му. В началото на протокола е посочено, че същият отразява развитието на проведеното на 20.01.2023г. съдебно заседание, като в края изрично е посочено, че „Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.30ч“. На първата страница на протокола обаче, е отразена друга дата – 25.01.2023г. Така не става ясно кога е проведено съдебното заседание и кога е изготвен протокола от това съдебно заседание.
Казаното очертава едно изключително небрежно процедурно поведение от страна на първата инстанция, водещо до невъзможност да се разбере на коя от двете дати е проведено и приключило съдебното заседание. А като се има предвид, че протоколът от съдебното заседание е доказателствено средство за извършените процесуални действия и за събраните доказателства, то от това следва, че за да има доказателствена сила, протоколът трябва да е изготвен при условията и по реда, предвиден в НПК. Този ред е разписан в разпоредбата на чл.311 НПК, в която като първо условие за валидност е да бъде посочена датата за извършване на съдебните действия. Стриктното спазване на това условие е от изключителна важност, защото от него зависи преценката за процесуална съответност на последващите съдебни действия и с него се поставя началото на преклузивния срок, в който страните по делото могат да искат поправки в протокола. Затова липсата на този реквизит го прави негодно доказателствено средство за извършване на съответните действия, което по съществото си е приравнено на липса на протокол .
А винаги липсата на протокол от съдебното заседание е процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 пр.2 НПК. С него се ограничават съществено и процесуалните права на страните и това води и до друго нарушение по чл.348, ал.3, т.1 НПК.
При наличието на такива процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени в хода на въззивното производство и характерът им не позволява решаването на делото по същество в настоящата инстанция, обжалваната и протестирана присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия, в който 3 са допуснати, при което да бъдат отстранени посочените пo-горе нарушения на процесуалните правила.
Процесуалния изход на делото не налага да с е обсъждат останалите доводи и съображения на страните по съществото на казуса и същите следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото.
Предвид горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 2/20.01.2023г. по нохд № 563/21г. на Окръжен съд – Пазарджик.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. състав на
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4