Определение № 475 от 23.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. Пловдив, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500389 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „**********, чрез Адвокатско дружество „********* против Определение № 15948/11.12.2025г. по гр.д.№ 21558/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, II гр.с., с което е оставена без уважение подадената молба от дружеството за изменение, на осн.чл.248 от ГПК, на Решение № 4715/31.10.2025г., постановено по гр. д. № 21558/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, II гр. с., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да се откаже присъждането на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност, да бъде намалено значително.

От ЕАД ********, пълномощник на З. А. З., ЕГН – **********, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

С Решение № 4715/31.10.2025г., постановено по гр. д. № 21558/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, II гр. с., е признато за установено в 1 отношенията между З. А. З., и „*********, че клаузата на чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 502449/02.03.2021г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 658,73 лева при непредоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя в тридневен срок от сключването на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, както и е осъдено дружеството да заплати на З. А. З., сумата от общо 400 лв., представляваща направени по делото разноски, от които- 50 лева заплатена държавна такса 350 лева депозит за вещо лице; както и е осъдено дружеството да заплати на ЕАД ******** адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 480 лв. /с ДДС/, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

От „********* е подадена за изменение на Решение № Решение № 4715/31.10.2025г., в частта за определеното адвокатско възнаграждение на чл.38, ал.2от Закона за адвокатурата в размер на 480 лв. /с ДДС/. Направено е искане да се откаже присъждане на адвокатско възнаграждение или евентуално да се намали значително.

От насрещната страна ЕАД ********, пълномощник на З. А. З., е депозиран писмен отговор, че молбата, подадена на осн. чл.248 от ГПК, е неоснователна.

Районният съд, за да остави без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК, излага основни съображения, че в решението са посочени мотиви за това, че делото е решено в полза на ищеца, на когото съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК се дължат и сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице. Относно претендираното адвокатско възнаграждение, присъдено по реда на чл.38 от ЗАдв. е констатирано, че ищецът е представил договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че страната се представлява безплатно от адв. ********, като „материално затруднено лице“, което по смисъла на чл.38 ал. 1 т.2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.

Законодателят е предвидил в подобни хипотези възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, без да е необходимо да се изследва въпросът за това дали действително лицето разполага със средства за 2 адвокатска защита или да се събират писмени доказателства в тази връзка.

Този въпрос би бил относим само при преценката на съда за освобождаване на ищец от държавна такса, с оглед нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК. По отношение на безплатната правна помощ няма въведено законово изискване за проверка на имущественото състояние на лицето, поради което и не е допустимо да се събират доказателства в тази връзка. На следващо място, посочено е, че възнаграждението на адвоката на ищеца е определено точно на минималния размер според чл.7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., от 480 лв. /с ДДС/. При положение, че е определен минимумът като хонорар, въобще не следва да се преценя въпросът за фактическата или правна сложност на делото. По отношение на аргументите на практиката на Съда на ЕС, следва да се има предвид, че разноските трябва да бъдат определени по един разумен и справедлив начин, който да оценя адекватно положения труд от адвоката по конкретното дело и само при констатирана прекомерност тогава да бъде намаляван търсеният хонорар. В случая Наредбата е използвана като ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатското възнаграждение, поради което не може да се приеме, че е налице каквато и да е прекомерност при приложения от съда минимум на сумата, която е била определена.

С подадената частна жалба от „********* са направени възражения, че е невъзможно е да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело. Посочено е, че край на порочната практика един и същ неопределен и неиндивидуализиран договор за правна помощ да се размножава и да се представя по всички заведени от ищеца граждански дела е сложен с постановените Определение №4417/06.03.2025г. на Софийски градски съд по възз.ч.гр.д. №2091/2025 г. и Определение №13745/16.07.2025г. на Софийски градски съд по възз.ч.гр.д. № 6640/2025 г. По същите доводи, е направено искане да се остави без уважение искането за разноски и по това дело. В представения по делото договор за правна помощ било посочено единствено, че адвокатското възнаграждение ще се заплаща при изключението на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв., но без да са посочени конкретното дело, спорещи страни и предмет, за които страните са постигнали съгласие за правна защита и съдействие. Направено е искане, да се обърне изрично внимание, че в раздел „предмет" на договора е посочено, че дължимата правна помощ се изразява в „проц. представителство по гр.д., ПРС“.

3

Дружеството поддържа, че било служебно известно, че същият договор за правна помощ е представен и по останалите двадесет и шест дела на ищеца срещу ответното дружество. Поддържа, че така представения договор за правна помощ не е индивидуализиран по начин, по който да послужи като доказателство за сторени разноски по всички дела между страните, поради което не може да породи желаните от ищеца правни последици. От друга страна, доколкото страните по договора са се уговорили за подаването на една искова молба, а са подадени двадесет и осем, смятам че в резултат на тази уговорка на ищеца не следва да се присъждат разноски за повече от едно производство. Посочено е също, че в мотивите на Решение № 4715/31.10.2025г. Районният съд е квалифицирал договора за правна помощ като такъв по чл. 38, ал.1, т.2, а не по т.3, какъвто в действителност е договора.

В този случай Районният съд е разгледал въпроса за адвокатското възнаграждение неправилно, тъй като е отразена различна хипотеза, свързана с материалната затрудненост на ищеца. Направено е искане въззивният съд да разгледа повторно представения по делото договор за правна помощ, като го квалифицира като такъв по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Поддържа се, че представеният по делото договор по чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗАдв. страда от порок, който го прави негоден да породи правни последици. Същият не е установил по безспорен начин, че са налице предпоставките за присъждане на разноски в производството по горепосоченото гражданско дело. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. е законоустановено, но, за да бъде упражнено и това да породи последиците на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., е необходимо - да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да бъде посочено, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 ГПК, да е посочена конкретната хипотеза, в която се предоставя безплатната правна помощ на доверителя, измежду предвидените в чл.38, ал.

1, т.3 ГПК, а именно: на „роднина“, „близък“ или „друг юрист“. В конкретния случай изискуемите от закона предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение не са налице - по делото е приложен договор за правна защита, който е непълен и от който не е видно, че помощта е оказана на лице от кръга на лицата по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. В договора не е конкретизирано качеството, в което на лицето се предоставя безплатна правна помощ от неговия процесуален представител.

4

Прилага съдебна практика, с която се отказва присъждане на разноски, когато страните не са уточнили хипотезата, в която доверителят е сключил договорът безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв., а именно Решение № 262 от 09.08.2024 г, по гр. д. №592/2024г на РС-Петрич, като постановено при идентична хипотеза, както и Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2447/2023 г., II г. о., ГК, Решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 507 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1972/2018 г., II т. о., ТК, и Определение № 119 от 29.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1071/2022 г., IV г. о., ГК. Поддържа се и че с оглед естеството на безплатната помощ следва да се държи сметка и да не се допуска злоупотреба с това право, по-конкретно разноските по делото и в частност адв. възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Посочено е, че съдът следва да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага. Позовава се на съдебна практика- Определение № 174/26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.№ 560/2021 г., 3 г. о., ГК.

В молбата по чл.248 от ГПК, а и в хода на делото, дружеството обърнало внимание, че ищецът е подал двадесет и осем искови молби срещу дружеството с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, е използвано да се образуват множество граждански дела с номера - настоящето гр.д.№ 21558/24г., гр.д.№ 16219/24г., гр.д.№ 16220/24г., гр.д.№ 16221/24г., гр.д.№ 17647/24г., гр.д.№ 17216/24г., гр.д.№ 17218/24г., гр.д.№ 17693/24г., гр.д.№ 17694/24г., гр.д.

№17695/24г., гр.д.№ 17651/24г., гр.д.№ 17652/24г., гр.д.№ 17648/24г., гр.д.№ 17649/24г., гр.д.№ 17743/24г., гр.д.№19521/24г., гр.д.№ 19526/24г., гр.д.№ 19527/24г., гр.д.№19530/24г., гр.д.№17598/24г., гр.д.№21840/24 г., гр.д.

№21841/24 г., гр.д.№ 21908/24г., гр.д.№21557/24 г., гр.д.№21556/24 г., гр.д.

№21559/24 г., гр.д.№21847/24 г., и гр.д.№ 14196/25г., всички изброени 28 дела по описа на Районен съд - Пловдив.

5

Посочено е също, че исковите молби са подадени от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител и имат идентично съдържание, в т.ч. петитуми и обстоятелствени части. Въпреки че ищецът е имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, той е образувал двадесет и осем с целта да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е основателна.