Решение № 1403 от 30.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1403 гр. София, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000502216 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ищците К. Ц. К. и Й. Р. К., подадена срещу решението на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 1 състав, постановено на 15.01.2021 г. по гр. дело № 8 198/2019 г.

Решението се обжалва в частта, с която исковете на жалбоподателите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предявени на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, са били отхвърлени за разликата над 30 000 лева до 70 000 лева за всеки един от тях. Решението се обжалва също и в частта, с която претенциите за заплащане на лихва за забава, предявени на осн. чл.86 от ЗЗД, са били отхвърлени за разликата над 9 133,41 лева до претендираните 21 311,32 лева за периода от 20. 06.2016 до 20.06.2019 г.

Твърди се, че в частта, с която исковите претенции са отхвърлени, е нарушен материалният закон – чл.52 от ЗЗД, поради което определеното обезщетение е несправедливо занижено с оглед установените страдания на ищците от загубата на тяхната внучка, загинала при ПТП.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още по 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на всеки от жалбоподателите.

Въззиваемият ответник ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. В подадения срещу нея отговор и в допълнително представена 1 писмена защита се излагат съображения, че оплакванията не ищците са неоснователни, тъй като размерът на обезщетенията е съобразен със събраните по делото доказателства и не само не е занижен, а дори завишен. Поддържа се, че отношенията между ищците и тяхната внучка са били обичайните близки отношения между баба, дядо и внуче и не е била налице изключителност по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по т. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение като обосновано и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, подробно е обсъдил събраните по делото доказателства.

Установено е, че на 21.06.2014 г. в гр. Плевен 7-годишната внучка на ищците – К. Р. Ц., пътувайки на задната седалка на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, е претърпяла ПТП, при което й е нанесена тежка черепно-мозъчна травма, от която е последвала незабавната й смърт. Виновното противоправно поведение на водача на автомобила „Фолксваген Голф“ – П. Й. Д., е установено с влязла в сила присъда, постановена на 04.05.2015 г. по НОХД № 227/2015 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

Пред въззивната инстанция не се спори, че управляваният от П. Д. лек автомобил към датата на ПТП е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество.

За установяване на неимуществените вреди, претърпени от ищците в резултат от внезапната смърт на тяхната внучка, пред СГС са били разпитани трима свидетели – Я.

С., Л. К. и Ц. М.. От показанията на тези свидетели се установява, че К. от раждането си живеела със своите родители и с ищците в един дом в София. Отношенията между К., Й. и детето били прекрасни, те си го гледали. К. била весело, хубаво и умно дете.

Около месец преди ПТП родителите заминали на работа в Англия и оставили детето си на грижите на ищците, които са родители на бащата на К. – Р.Ц.. Временно К. гостувала на родителите на майка си в град Плевен, където настъпило и ПТП. Когато научили за катастрофата, ищците заедно със свидетелката К. заминали веднага за Плевен. Било ужасяващо, когато разбрали, че К. е загинала. Родителите й веднага се върнали в България и повече не заминали за чужбина. За ищците било много мъчително да гледат как младите хора били съсипани от загубата на рожбата им.

2

Мъката на дядото и бабата била огромна, здравословното им състояние се влошило – високо кръвно налягане, при К. се появили проблеми със зъбите, а при Й. – с краката.

С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното: Несъмнено смъртта на любимо внуче, израсло в дома на своите баба и дядо, за тях е тежка нематериална загуба, която не може да бъде компенсирана с каквото и да било парично обезщетение. Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките, при които според ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по т. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди, по изключение се включват и бабата и дядото на починалото лице. Обсъдил е доказателствата, от които се установява, че К. е живеела в едно домакинство със своите баба и дядо, че те са я обичали и са полагали за нея същите грижи, както и родителите й. Приемайки, че е налице изключението съгласно цитираното ТР, съдът е присъдил и обезщетения в полза на дядото и бабата на К.. Въззивният съд намира, че размерът на обезщетението не е занижен – съобразен е както със събраните доказателства, установяващи тежестта и обема на вредите, така и със социално-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП – 21.06.2014 г. С оглед на тези съображения, въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Поради неоснователността на въззивната жалба, в полза на ищците не се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция.

Въззиваемият ответник ЗК „Лев инс“ претендира разноски за настоящата инстанция в размер на юрисконсултско възнаграждение от 120 лева. Поради неоснователността на жалбата на ищците, искането за разноски следва да бъде уважено в посочения от въззиваемата страна размер.

Воден от горното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 1 състав, постановено на 15.01.2021 г. по гр. дело № 8 198/2019 г.

ОСЪЖДА К. Ц. К. с ЕГН ********** и Й. Р. К. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ №28, ет.2, ап.3 – адв. М. П., да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Черни връх“ № 51Д разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.

3

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4