Решение № 255 от 21.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. С., 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря С.и Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20235500900456 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 228 000 лева с ДДС, като платена поради начална липса на основание; при условията на евентуалност иск с правно основание по чл.

55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за връщане на същата сума от 228 000 лева с ДДС с оглед на неосъществено основание; при условията на евентуалност иск по чл. 59, ал.

1 от ЗЗД за връщане на сумата от 228 000 лева с ДДС.

Изложено е в исковата молба, че съгласно сключен договор от 20.11.2017г. с „Е.З.“ ООД, ЕИК **, „Е.И.“ ЕООД е главен изпълнител на основните дейности във връзка с договор № 19/4/1/0/01378/13.9.2017г., сключен между Д. и „Е.З.“ ООД за изпълнението на Проект № 19/4/1/0/01378 „Реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „С.“, със срок на изпълнение 36 месеца от подписването му, като в качеството си на главен изпълнител „Е.И.“ ЕООД е договарял отделни дейности с подизпълнители по изработка, доставка, ремонт и монтаж на съоръжения за реконструкцията на оранжерийния комплекс „С.“.

Посочва, че в тази връзка „Е.И.“ ЕООД сключва с „Е.Т.“ ООД три формални договора:

- № 352/28.8.2018 г. - „За изработка; доставка, монтаж и пуск на 1

„Инсталация за физикохимична кислородна активация на вода за хидропонна система - 2x6 м/сек“;

- № 353/1.10.2018 г. „За изработка, доставка, монтаж и пуск на „Инсталация за светлинна активация на растенията“;

- № 354/11.10.2018 г., „За инженерингова услуга по проектиране, доставка, монтаж и гаранционно обслужване на съоръжения за котелна инсталация: Обект Оранжериен комплекс „Е.З.“ - гр. С.“; един неформален договор съгласно фактура:

№ 50727/10.1.2019 г. (Ремонт на котелно и термоакумулатор);

Сочи, че от страна на ответника има издадена фактура за авансово плащане, без сключен договор за услуга:

- № 50740/11.4.2019 г. (Напорно - термична шлюзова вентилация Аванс);

Посочено е, че на 4.12.2018г. ответникът издава на ищеца фактура с № 50724/4.12.2018 с основание: Реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „Е.З.“ гр. С. - аванс, за сумата от 228 000 лв. с ДДС.

Твърди, че сумата е преведена и платена от „Е.И.“ ЕООД по сметката на „Е.Т.“ ООД в деня на издаване на фактурата, като с това плащане Възложителят предава на ответника сума, която същият е получил при липса на основание, дотолкова доколкото между страните към този момент не е съществувала обвързаност от договор с предмет „Реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „Е.З.“ гр. С.“, по който ищецът е дължал плащане на аванс в размер на 228 000 лв. Твърди, че плащането не е било и във връзка с някой от другите формални или неформални договори.

Посочено е, че това плащане не е послужило за погасяване на задължение по договор за реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „Е.З.“ гр. С., тъй като такъв между страните не е съществувал.

Твърди, че не съществува и друго основание, на което ответникът има право да задържи полученото и дължи да го върне.

Изложено е, че между страните не съществува наличието на договор с посоченото съдържание „Реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „Е.З.“ гр. С., отразено във фактурата, по който да се дължи плащане на авансова цена от 228 000 лева. Намира, че така формулираното 2 наименование прави невъзможно определяне на правата и задълженията на страните, обусловено от договор с такъв предмет, а още по - малко предполага плащането да е свързано с някой от другите договори, сключени между страните.

Заявява, че наименованието на фактурата „Реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „Е.З.“ гр. С.“ е лишена от конкретика и не може да се свърже ясно и еднозначно с никакво точно определено фактическо действие по сключен между страните писмен договор, по който да е дължим аванс.

Според ищеца, описанието на действията по „Реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „Е.З.“ гр. С.“ във фактурата не могат да се обективират в договорно съдържание.

Сочи, че казаното дотук обосновава дадения аванс по фактурата, като платен при липса на основание, съгласно разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Поради това, счита, че настоящият иск следва да бъде уважен, като се установи между страните, че ответникът дължи да върне на ищцовото дружество сумата в размер на 228 000 лв., като получена при начална липса на основание.

Заявява, че неоснователно ще бъде твърдението на ответника, че това плащане е било свързано с договор № 352/28.8.2018 (с което да докаже основанието на получаването), поради съвпадение на сумите, отчетени с платеното от ищеца на 03.09.2018г. по фактура 50709 (144 000 лв.) и плащането по процесната фактура, със сумата по договора (372 000 лв.), тъй като по т.д. № 1250/2021 по описа на ОС С., между същите страни, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на суми платени по договор № 352/28.8.2018 г., ответникът е заявил, че това плащане не е било свързано с предмета на договор № 352 (Съществуват изявления в тази насока в Отговор на ИМ, Отговор на ДИМ, Протоколи от проведени с.з., като това е отразено и в Определението на съда и Доклада по делото, а в допълнение на това е и приетата по делото ССЕ, от която се установило, че това плащане е прието и осчетоводено от ответника, но не по договор № 352.)

Счита, че неоснователно ще бъде и твърдението на ответника (също заявено неколкократно по т.д. № 1250/2021), че това плащане е било свързано с договори № 353 и № 354, тъй като разполага с доказателства, че сумите по 3 тези два договора са надлежно платени от ищеца и плащането по тази фактура не е едно от тях. (приетата по делото ССЕ е установила също, че това плащане не е отразено по тези два договора).

Ето защо, ищецът счита, че ответникът не може да се позовава на тези твърдения с цел да докаже, че на това основание е получил преведената сума, като действително такова основание за получаването липсва и не може да бъде посочено от ответника.

Моли, да се постанови Решение, с което да се осъди „Е.Т.“ ООД да върне на „Е.И.“ ЕООД сумата в размер 228 000 лв. с ДДС лв., представляваща заплатената сума на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, тъй като по този начин ответното дружество се обогатило неоснователно поради плащане при изначална липса на основание.

Моли, да се осъди ответника да заплати и лихвата за забава от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.

В случай, че се остави иска на основание чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата в размер 228 000 лв. без уважение, въз основа на неоснователно обогатяване за получено без основание, и ответникът релевира твърдения, че е било налице друго бъдещо основание, с очаквана договорна обвързаност, предявява и моли да се уважи евентуален иск за същата сума на основание чл.

55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, тъй като ответникът се е обогатил с оглед на неосъществено основание по следните съображения:

Заявява, че това е така, тъй като ищецът е престирал с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Сочи, че към момента на имущественото престиране от страна на ищеца по фактура № 50724 е липсвала юридическа обвързаност между страните за подобно престиране, което да е обективирано в предварителен или окончателен договор с предмет „Реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „Е.З.“ гр. С.“.

Посочено е, че тази юридическа обвързаност се е очаквала да възникне в бъдеще, с подписване на договор уговарящ правата, задълженията, срокове, сумата по договора и т.н., което обаче не се е случило, поради което и сумата в размер на 228 000 лева следва да бъде върната, защото очакваната бъдеща обвързаност не се е осъществила и договор за такъв вид услуга не е подписан.

Сочи, че основанието, въз основа на което е било извършено 4 предаването не се е осъществило и не са настъпили уговорените между страните предпоставки за това осъществяване, като ответникът няма право да задържи полученото.

В случай на отхвърляне на исковете по чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и по чл. 55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД за сумата в размер 228 000 лв., ищецът предявява и моли да се уважи евентуален иск за същата сума на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на следното основание:

Посочва, че съдът следва да разгледа обстоятелство на неосъществяването на бъдещи намерения на страните за определени дейности, каквито имено са визирани в наименованието на услугата по фактура № 50724, което може да доведе до неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59 ЗЗД при преминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника.

Твърди, че е налице обогатяване на ответника, при получаване на сумата от 228 000 лв., обедняване на ищеца, извършвайки плащане на сумата от 228 000 лв. (активът на ответника се увеличил със сумата 228 000 лв., за сметка на ищеца). Посочва, че безспорната връзка между обогатяването и обедняването е извършеното авансово плащане за осъществяването на бъдещи намерения и отказа на ответника да върне сумата, получена след неосъществяването на това бъдещо намерение, както и причина, която да обуславя задържане на сумата, отсъствия на основание за извършване на това плащане и липса на друг път за защита.

Моли, в случай на евентуални оспорвания от страна на ответника с отговора на настоящата искова молба, да му се предостави възможност да сочи други доказателства, както и да прави доказателствени искания, които ще конкретизира с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената тежест.

В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на исковата молба, в който излага становището си по допустимостта и основателността на предявения иск,а именно:

Счита, че предявеният иск е недопустим.

Посочва, че ищецът е завел такъв иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, в който претендира, че е заплатил процесната сума от 228 000 лева, който е предмет на т.д.№ 1250/2021г.по описа на ОС гр.С., което е видно от 5 съдържанието на постановеното по това дело Решение № 284/27.10.2022г., с което този иск е отхвърлен. По въззивна жалба на ищеца е образувано въззивно търговско дело № 119/2023г., което потвърждава Решението на ОС С.. Заявява, че по справка в деловодството на АС П. узнал, че срещу тези решения ищецът „Е.И.“ ЕООД е депозирал касационна жалба, оставена без движение поради липса на внесена държавна такса. Копия от цитираните две решения прилага към настоящия отговор.

Сочи, че този спор не е приключил със силата на присъдено нещо до произнасянето на ВКС.

Дори да се приеме, че искът е допустим, ответникът счита, че същият е неоснователен.

Намира, че ищецът не е в правото си да претендира основанието по чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 228 000 лева като получена при начална липса на основание, нито пък евентуално да иска същата сума при условията на чл.55 ал.1 предл. второ от ЗЗД като обогатяване с оглед неосъществено основание.

Посочва, че това е така, защото видно от приетото в посочените съдебни актове на ОС С. и АС гр.П. не са налице предпоставки за разваляне на посочения в ИМ на ищеца договор за възлагане по вина на „Е.Т.“ ООД, което пък от своя страна не може да бъде предпоставка за неизпълнението на задълженията на ищеца към Д. по договор № 19/4/1/0/01378/13.9.2017г. по изпълнение на Проект „Реконструкция и модернизация на оранжериен комплекс „С.".

Отбелязва, че само така формулираните изводи от двата съдебни състава са достатъчни, за да се достигне до извода за неоснователност на иск с посоченото в тази ИМ основание.

Заявява, че посочения по-горе Проект № 19/4/1/01378 по договора с ДФЗ и цитиран в ИМ касае разнообразни видове дейности по реконструкцията и модернизацията на оранжерийния комплекс „Е.З." гр.С., които включват задължения от страна на възложителя, изброени на стр.2 от ИМ за финансиране и реализация, а от страна на изпълнителя „Е.Т." за изработка и внедряване, като климатизация чрез изработка на котелна инсталация, светлинна активация на растенията, обогатяване на атмосферата в оранжерийния комплекс с въглероден двуокис, хидропоника и др., по които 6 възложителят е приел обем на видове работи в размер на 819 444,10 лв. без ДДС, платим срещу данъчни фактури. Сочи, че от тези договорирани дейности са заплатени само част от тях, включително и по посочения в ИМ Договор № 352/28.08.2018г., което е установено безспорно по експертен път и прието в цитираните по-горе съдебни актове. В тези заключения също се сочи, че технологичния процес на възлагане, изработване и пускане в експлоатация на изброените в ИМ инсталации следва определена техническа и технологична последователност / напр. не може да се монтира котел, без да е изградена площадка и съответно помещение, не може да се пусне в експлоатация инсталацията по Договор № 352/28.08.2018г., без да има строителни разрешения, осигуряване на водоизточник с договорените характеристики и т.н./. Твърди, че виновното неизпълнение на задълженията по тези договори от страна на ищеца по настоящото производство е единствената причина да е налице неизпълнение на Проекта по Договора с ДФЗ.