Определение № 171 от 20.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. София, 20.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20248002901900 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“АД, гр. София против решение № 477 от 08.04.2024 г. по гр.д. № 524/2024г. на Пловдивски окръжен съд.

Ответниците по касация – С. Г. М.- М.а, М. С. М. и З. И. Б., чрез пълномощника си – адв.Р. Г. са на становище, че не са налице основания за допускане решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.

С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –юрк. В.Д., е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Изложил е своите оплаквания за неправилност на изводите на съда, като е посочил, че съставът неправилно е подкрепил мотивите си с три решения на ВКС, които, според страната, нямали общо със спора. Развил е съображения, че банката е рефинансирала друг кредит на кредитополучателя и поради това, че били налице две различни задължения с различни източници нямало анатоцизъм.

Страната е доразвила оплакването си, като е изложила защитното си разбиране по въпроса. В заключение е формулирала въпрос – „Съставлява ли анатоцизъм хипотезата, при която е предоставен на потребител кредит, потребителят погасява свои задължения, произхождащи от друго правно отношение, което би могло да бъде договорно или деликтно и в тези погасявани задължения има задължения за лихви?“ Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава извод за допускане на решението до 1 касационно обжалване.

Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, така формулирания въпрос, макар и общо свързан с решаващ извод на състава,не обуславя самостоятелно постановения правен резултат, а и е съдържателно свързан единствено със защитната теза на страната.

Но дори и същият да бъде възприет като валидно въведено общо основание, страната не е изложила каквито и да било доводи по допълнителния критерий. Доколкото, в началото на изложението е посочен текста на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, то визираното от текста основание предполага не само ясно поставен правен въпрос, но и посочени решения на ВКС, респ.

ВС, които да разглеждат аналогична хипотеза, при която,обаче, са направени различни правни изводи влизащи в противоречие с приетото от въззивния съд. В случая такава практика не е посочена, нито са развити доводи относно нейното наличие, с оглед изискванията на основанието. Ирелевантни към основанието са оплакванията за неправилност на акта или изразеното разбиране за неотносимост на практиката, сочена от въззивния съд в подкрепа на правните му изводи.

Не са развити каквито и да било доводи и по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено само като законов текст. Съдържанието му е разяснено със задължителна тълкувателна практика - т.4 ТРОСГТК № 1 /04г. като съобразно нея, нито е обосновано наличие на приложена непълна и неясна, норма нуждаеща се от тълкуване, нито е разглеждана формирана съдебна практика нуждаеща се от промяна.

С оглед така депозираното изложение не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

При този изход на спора на ответницата З. А., следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в размер на 900лв.

Неоснователно е искането за разноски в полза на адвокат Р. Г., като пълномощник на С. М.а и М. М., представлявани от него по реда на чл.38 ЗА, тъй като същият не е представил договор за правна защита и съдействие, удостоверяващи учредено безплатно процесуално представителство по делото пред ВКС. Такъв договор е наличен единствено за производството пред първостепенния съд, но в договорите изрично е уточнено, че той касае процесуално представителство само пред тази инстанция- по дело № 11054/22 на ПРС. Извън това, адв. Г. е представил един отговор на касационната жалба, в който е вписал и тримата представлявани от него ответници по спора, като за това процесуално действие е получил и възнаграждение от З. А. в размер на 900лв.. За нея също не е представен договор, но приложените документи удостоверяващи плащането на сумата 2 установяват неговото наличие.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 477 от 08.04.2024 г. по гр.д. № 524/2024г. на Пловдивски окръжен съд .

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“АД, гр. София да заплати на З. И. Б. сумата 900лв. направени пред настоящата инстанция разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3