Акт от 04.10.2022, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е №

376 гр.Монтана, 04.10.2022 год.

Административен съд - Монтана ,ІІІ състав , в закрито заседание на деветнадесети септември ,през две хиляди двадесет и втора година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретаря Димитрана Д. и с участието на прокурора Галя Александрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА адм.д.№279/2022г. по описа на Административен съд - Монтана ,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК, вр.с чл.124 от Закона за държавния служител ЗДСл./,във вр. с чл.108 във вр. с чл.107,ал.1,т.5 от Закона за държавния служител/ЗДСл./.

Образувано е по жалба от Е.С.Д.-Т.,чрез адв. А.В.М.

,с адрес *** против Заповед №111 от

22.06.2022г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите/КЗП/,с която на основание чл.107,ал.1,т.5 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител/ЗДСл./ е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката ,на длъжност Директор на Регионална дирекция за областите Видин ,Монтана и Враца ,със седалище:гр.Монтана в Главна дирекция „Контрол на пазара“ ,ранг ІVстарши ,код по НКПД1213-6012 ,считано от датата на връчване на заповедта .

С Определение от 08.09.2022г. производството е разделено ,като в настоящето такова съдът следва да се произнесе по законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката ,и по искането й за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди прекратяването.

В частта по т.3 и т.4 от жалбата-искане за изплащане на обезщетение за времето, през което жалбоподателката не е била на държавна служба ,поради прекратяването ,на основание чл.121,ал.1,т.3 от ЗДСл. ,и поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение,вписано в служебната книжка или в други документи,на основание чл.121,ал.1,т.4 ЗДСл.е образувано ново исково адм.д.№342/2022г.,което е спряно до произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт по настоящето дело.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, които по съществото си се свеждат до твърдения за немотивираност и издаването й в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че заповедта е издадена при липса на предпоставките, визирани в чл. 107, ал. 1, т.

5 от ЗДСл – обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, доколкото посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Аргументира се и теза за тенденциозност на атакуваната заповед, доколкото подобни заповеди са връчени на всичките шест директора на регионални дирекции на КЗП ,като целта на издаване на същата е единствено, за да обоснове прекратяването на служебното правоотношение с оспорващата. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане на основание чл. 121, ал. 1, т.

1 от ЗДСл заповедта да бъде отменена ,като незаконосъобразна и служителката да се възстанови на заеманата длъжност преди прекратяването.Претендира се и присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание оспорващата, чрез адв.М. поддържа жалбата по изложените в нея аргументи, в т. ч. и претенцията за присъждане на направените деловодни разноски.

Ответната страна –Председателя на КЗП-София , чрез процесуалния си представител юрк.М*** П*** оспорва жалбата, като излага аргументи за нейната неоснователност. Представя и писмени бележки в определения от съда срок. Въз основа на наведените доводи отправя искане за отхвърляне на оспорването, като неоснователно.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на другата страна.

Представителят на ОП-Монтана ,чрез прокурор Г*** Александрова дава заключение за основателност на жалбата.Прилага и писмено заключение.

АС-Монтана,в настоящия си състав , преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Установено е от преписката и не се оспорва ,че до 22.06.2022 година жалбоподателката Е.Д. е изпълнявала длъжността Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца на Комисия за защита на потребителите със седалище гр. Монтана в Главна дирекция „Контрол на пазара“.

Със Заповед № Ц-ЗК-67 от 21.06.2022 г./л.13/ на Председателя на КЗП ,Е.Д. е командирована в гр. София за срок от 2 дни от 22.06.2022г. до 23.06.2022 г. със задача „Участие в работна среща с Председателя на КЗП относно указания за извършване на проверки по Програма „Наблюдение на цените на предлаганите за продажба стоки от първа необходимост в търговски обекти на територията на цялата страна". С подобни заповеди са командировани всички директори на регионалните дирекции в страната.

На

22.06.2022г. на Е.Д. и на всички останали директори на регионални дирекции на КЗП са подготвени и връчени заповеди за прекратяване на служебното правоотношение с идентично съдържание. На Е.Д. е връчена Заповед №111 от 22.06.2022г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите/КЗП/, с която на основание чл.107,ал.1,т.5 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител/ЗДСл./ е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката ,на длъжност Директор на Регионална дирекция за областите Видин ,Монтана и Враца ,със седалище:гр.Монтана в Главна дирекция „Контрол на пазара“ ,ранг ІV страши ,код по НКПД1213-6012 ,считано от датата на връчване на заповедта.Като мотиви за прекратяване на служебното правоотношение в заповедта е посочено наличие на обективна невъзможност за държавният служител да изпълнява служебните си задължения ,поради липса на дигитална компетентност, въведена като изискване с чл. 15, ал. 2 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Несъгласна с цитираната заповед, жалбоподателката я оспорва пред Административен съд-гр.Монтана с жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство по делото е представено заверено копие от служебното досие на оспорващата,в това число длъжностна характеристика за длъжността й :Директор на РД на КЗП от 2012г./л.90-93/,като по твърдения в съдебно заседание от оспорващата ,това е последната и връчена длъжностна характеристика. Приложени са и Формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от висши държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции на жалбоподателката, за 5 и повече години назад,в които като оценка е посочено:“Изпълнението надвишава изискванията“.Административната преписка е приета от съда ,като не са оспорени доказателства. Представеното в съдебно заседание писмо изх.№Ц-00-2338/11.07.2022г./л.318/ от процесуалния представител на оспорващата, адв.М. досежно датата ,от която следва да се брои прекратяването-22 или 23.06.2022г.има отношение към преценката на ТП на НОИ-Монтана от кой момент следва да се изплаща на оспорващата обезщетение за безработица,не и досежно законосъобразността на заповедта за прекратяване.Затова и същото ,макар и ирелевантно за делото ,е прието от съда като доказателство ,за да бъде обсъдено в съвкупност с всички доказателства ,представени по делото,при липса на становище на процесуалния представител на ответника относно допустимостта, относимостта му към предмета на делото и неговото приемане и приобщаване към доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата срещу Заповедта е процесуално допустима. Същата е подадена в 14 -дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на оспорващата на 22.06.2022 г., а жалбата срещу нея е постъпила в деловодството на КЗП на 06.07.2022г.,т.е. в законния 14 -дневен срок. Жалбата изхожда и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт, в качеството на адресат на акта, за който същият е неблагоприятен.

Разгледана по същество, жалбата е основателна,по искането за произнасяне по законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Съгласно чл.8,ал.1 от Устройствения правилник на КЗП „Председателят организира и ръководи дейността на комисията и я представлява в страната и в чужбина“.

Председателят на КЗП е орган по назначаване на служителите в КЗП и доколкото жалбоподателката е служител на КЗП -Директор на Регионална дирекция за областите Видин ,Монтана и Враца ,със седалище:гр.Монтана в Главна дирекция „Контрол на пазара“ , съдът приема, че заповедта за прекратяване е издадена от компетентния ,съгласно чл. 108,ал.1 от ЗДСл орган по назначаването.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа визираните в нормата реквизити. Посочено е правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 107, ал. 1, т.

5 от ЗДСл, според който служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаване без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл.

103, ал. 1, т. 3 от с. з.Основното възражение в жалбата е ,че заповедта е немотивирана,което не се споделя от настоящия състав-описани са правни основания/чл.107,ал.1,т.5 ЗДСл.във вр. с чл.108 от ЗДСл./ ,както и фактически обстоятелства за издаване на заповедта-обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения ,поради липса на дигитална компетентност, съгласно чл.15,ал.2 от НУРОИСДА.

В хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като не е уведомявана оспорващата за начало на административното производство,не са изискани от нея доказателства във връзка с посоченото основание за издаване на заповедта ,което е нарушение на чл.34,35 и чл.36 от АПК и представлява основание за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон и целта на закона.Спорът се свежда до това дали са налице предпоставките, уредени в посоченото в заповедта правно основание, а именно чл. 107, ал. 1, т.

5 от ЗДСл, за да бъде осъществено законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение, по което страна е жалбоподателката, респ. спазени ли са материалноправните изисквания на ЗДСл при издаване на оспорваната заповед.

Настоящият състав намира, че Заповедта е издадена при липса на материалноправните основания за постановяването й и при неспазване на целта на закона, по следните съображения:

Съгласно чл. 107, ал. 1, т.

5 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от с. з., регламентиращ хипотезите на прекратяване на служебното правоотношение поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания. От изложеното следва, че чл. 107, ал. 1, т.

5 от ЗДСл изисква наличието на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, освен в случаите на здравословни причини за това (каквито в настоящия казус не се твърдят), която е възникнала по време на реализиране на самото служебно правоотношение. В ЗДСл липсва легална дефиниция на понятието "обективна невъзможност", като в съдебната практика се приема, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което те са непреодолими. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на посочената разпоредба, е необходимо да са налице три кумулативно дадени условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението.

Разпечатката съдържа 34 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f897112e-a18c-44e1-8080-47459522a66f