Решение № 174 от 30.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Ихтиман, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Н. Г. К. като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Административно наказателно дело № 20261840200221 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от К. П. М. срещу Наказателно постановление № * г., издадено от Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“- София, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 5, ал.

1, т. 1, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1533,88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем цента) евро.

В жалбата се отправя молба към съда , обжалваното наказателно постановление да бъде отмененo, като неправилно и незаконосъобразно с доводи, че същото е издадено в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП. Твърди се, обжалваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, както и, че неправилно му е била ангажирана административната отговорност, с довода, 1 че той не е собственик на процесното пътно превозно средство, нито превозвач.

В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована, не се явява лично.

Административнонаказващият орган- Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“- София, редовно призован не се явява. Представлява се от юрисконсулт Г. Н., с пълномощно по делото, който излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

На * г., в * часа, по автомагистрала *, в района на * км., на отбивна площадка в посока от гр. * към гр. *, жалбоподателят К. П. М. е управлявал и извършвал превоз на товари, с моторно превозно средство с три оси, марка *, модел *, с рег. № *

Същият бил спрян за проверка от свидетелите Е. Л. С. и А. М. А., двамата на длъжност „инспектор“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“. В хода на проверката било установено, че водачът извършвал превоз на фургон.

Конторолните органи извършили измерване с техническо средстворолетка № * ., от което установи, че измерената ширина на ППС е 3 метра, при допустима максимална ширина на ППС от 2,55 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т.

1, буква „а“ от Наредбата, респективно, че измерената ширина на ППС надвишава с 0,45 м допустимата и е извънгабаритна.

От справка за първоначална регистарция, се установява, че собственик на пътното превозно средство е фирма * ЕООД, с управител В. Р., а жалбоподателят е осъществявал фактически превоз на товара, въз основа на 2 пътен лист, серия * № *

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля А. А. и предявен на нарушителя срещу подпис.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление с № * г., издадено от Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“- София, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1533,88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем цента) евро.

Препис от наказателното постановление е връчен на въззивника на * г., лично и срещу подпис, който в законоустановения срок, на * г., е подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, заповед с № * г., заповед с № * г., акт за встъпване в длъжност, справка за регистрация, пътен лист, серия * № * , както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите – Е. Л. С. и А. М. А., актосъставител и свидетел при съставяне на АУАН.

Съдът кредитира посочената доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на свидетелите Е. Л. С. и А. М. А. се установява, начинът на извършената проверка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство 3 районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът счита, че административнонаказващият орган в обжалваното Наказателно постановление е описал всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние на нарушението. Налице е съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. В този смисъл признаците на състава на административното нарушение са ясно и конкретно описани както от фактическа така и от правна страна. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че в издаденото наказателно постановление липсват посочване на датата, мястото и описание на извършеното нарушени, тъй като в описателната част на обжалвания акт същите са ясно посочени.

Неоснователно е възражението, че шофьорът, извършващ фактически 4 превоз на товар не може да носи административно наказателна отговорност на посоченото основание в обжалваното наказателно постановление.

Съгласно Тълкувателно Постановление № 2 от 08.10.2025 г. на Общо събрание на съдиите от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл.

139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

В мотивите на Тълкувателно Постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС се сочи, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ ЗП. Когато водачът на извънгабаритното и/или тежко ППС е и собственик на същото или извършва превоза в качеството си на лицензиран превозвач, при допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ ЗП следва да понесе административнонаказателна отговорност основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП.

Настоящият състав като взе предвид цитираното Тълкувателно Постановление, счита, че по отношение на жалбоподателя е правилно ангажирана административнонаказателната отговорност.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че К. П. М., е управлявал процесното ППС, с рег. № * не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. Субект на нарушението е водачът, който фактически управлява ППС.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, се наказва с глоба 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното 5 развитие и благоустройството. По делото и в хода на проведеното административнонаказателно производство е установено, че водачът, на посочените в АУАН дата, час и място, се е управлявал извънгабаритно пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това. Наложените на водача наказания съответстват на нормативно установения размер по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП.

Съдът счита, че случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От приетите по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, се установява, че в конкретния случай жалбоподателят е управлявал извънгабаритно пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, на автомагистрала, през деня, когато трафика е интензивен, без да е налице разрешение за това. Съдът намира, че управлението на извънгабаритни превозни средства създава реална опасност от настъпване на пътни произшествия.

Съдът споделя и материалноправните административнонаказващия орган. изводи на

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.

Жалбоподателят е съзнавал, че управлява извънгабаритно пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, на АМ *

По вида и размера на наказанието.

Вида на наказанието законосъобразно е определен от административнонаказващия орган съобразно предвиденото в нормата на чл.

177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Размерът на наказанията е правилно определен съобразно абсолютно определения в посочените норми размери. Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. с чл.

58д, т. 1 от ЗАНН.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № * г., издадено от Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна 6 мрежа“ към Агенция „Пътна инфраструктура“- София, с което на жалбоподателя К. П. М., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1533,88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем цента) евро.