Определение № 976 от 31.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 976 гр. София, 31.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20268002900447 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Камчия Вали“ ЕООД, гр.

Чирпан срещу решение № 62 от 07.10.2025г. по в.т.д.№ 109/2025г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решението по т.д.№ 514/2023г. на Бургаския ОС. С последното е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Хранекспорт БГ“ ООД, гр.Бургас иск за заплащане на сумата 150 342лв., дължима по фактура 270/13.12.2021г. - цена за доставени през 2018 година 526.140 тона пшеница, реколта 2018г., от продавача „Марина Гардън“ ЕООД, чието вземане за продажна цена срещу купувача „Хранекспорт БГ“ е цедирано на „Ксара трейдинг“ ЕООД на 26.06.2019г., а след това придобито от ищеца по силата на последващ договор за цесия от 13.10.2023г. Отхвърлени са и претенциите за мораторна и законна лихви.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърдението е, че апелативният съд е нарушил задължението си да изложи мотиви по всички въведени релевантни доводи и възражения на ищеца, които са от съществено значение за решаване на спора. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно, очевидно необосновано в хипотеза, при която може да се констатира логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите и направения въз основа на тях извод. Апелативният съд възприел 1 неправилно фактическата обстановка, поради което направил и погрешни изводи. Посочено е, че първоинстанционният съд също не е възприел правилно фактите и доказателствата, не е обсъдил доказателствата, не е анализирал подробно всички доводи и е мотивирал погрешни правни изводи, а неизпълнението на това задължение е основание за отмяна на решението му.

Възразява се, че неправомерно въззивната инстанция е отказала да уважи направеното в жалбата доказателствено искане за нова съдебно-счетоводна експертиза.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на факултативния касационен контрол по въпросите:

1/ „Длъжен ли е съдът да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК с позоваване на цитирана практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.

2/ „Когато представителят на ответника в търговска комуникация е изпратил условията за уреждане на насрещните вземания между двете страни, едно от които е вземането на частния праводател на ищеца срещу ответника, това доказателство ли е за постигнато съгласие чрез размяна на две насрещни волеизявления, т.е. налице ли е търговски договор по силата на чл.318 ТЗ?“

3/ „Разменените електронни съобщения между страните (водената кореспонденция от два IP адреса), представляват ли електронни изявления на основание чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и могат ли да служат за доказателство за сключване на търговска сделка, след като съответните страни признават тяхното авторство или авторството им е доказано чрез съдебни експертизи?“

4/ „Невключването на търговска фактура, изпратена от продавача на купувача по търговска сделка в дневниците за покупки на купувача, може ли да е основание за неплащане на продажната цена от купувача, като така купувачът черпи права от собственото си противоправно поведение?“ 5/ „Получаването на стоки, предмет на търговска сделка, от свързани лица по нареждане на купувача и отказът му да поеме насрещна престация 2 за плащане на продажната цена, задължава ли свързаното лице, собственик на автомобилите и орган по назначаване на водачите към продавача?“ Въведената към последните четири въпроса допълнителна предпоставка е т.3 на чл.280,ал.1 ГПК с доводите, че „не е формирана практика по тълкуването на непълната, неясна или противоречива правна уредба по чл.318 ТЗ, а когато тя трябва да бъде осъвременена, се налага създаването на нова съдебна практика по конкретните разпоредби на чл.318 ТЗ и чл.2 ЗЕДЕУУ“.

Поддържа се и довод за очевидна неправилност, тъй като решението на въззивния съд възприема изцяло мотивите на първоинстанционния, който от своя страна незаконосъобразно е отхвърлил исковете.

В писмен отговор ответното дружество оспорва основателността на искането за допускане на касационното обжалване. Счита за неоснователна и касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Ищецът е обосновал активната си процесуална легитимация с договор от 13.20.2023г. за продажба на вземане с дружеството „Ксара трейдинг“ ЕООД, което е прехвърлило на цесионера „Камчия вали“ ЕООД вземане в размер на 150 342 лв. от „Хранекспорт БГ“ООД, произтичащо от договор за продажба на вземане от 26.06.2019г. между цедента „Марина гардън“ ЕООД (заличено дружество) и цесионера „Ксара трейдинг“, което вземане съставлява цена за доставка през 2018г. по фактура 270/13.12.2018г. на 526,140 тона пшеница, реколта 2018г., с твърдян падеж за плащане 13.12.2018г.

Като доказателство, установяващо възникването на вземането му, ищецът е представил фактурата, договорите за продажба на вземането и гаранционно писмо от м.декември 2018г., издадено от ответника. Според ищеца, гаранционното писмо установява, че „Хранекспорт БГ“ е приспаднал задължението си от 150 342 лева от насрещните си вземания към „Марина гардън“ и „Ксара трейдинг“, които останали в размер на 266 268.66лв. Ищецът се е позовал и на проформа фактура със същия номер, дата, сума и стока, под текста на която, с ръкописен текст, непосочен автор е отразил: „Задължение по договори на „Марина гардън“ - 194 542.44лв.; Задължение по фактура № 270 на „Хранекспорт“ - 150 342лв.; Дължими от „Марина гардън“ 44 200.44лв.; дължими от „Ксара трейдинг“ - 222 067.82лв.; общо - 266 268.66 лв.“ Представена е електронна кореспонденция и други писмени 3 доказателства, въз основа на които инстанциите са формирали следните правни изводи, възприемайки, че спорът е концентриран върху това установено ли е валидното възникване на правоотношение по договор за търговска продажба на пшеницата, изпълнено ли е задължението на цедента продавач да предаде стоката и настъпила ли е изискуемостта на вземането.

Прието е, че възражението на ответника относно оспорването на авторството на подписите върху договорите за цесия е недоказано, недоказано е и твърдението му, че като длъжник той не е уведомен за цесиите.

При обосноваване на становището, че договорите за цесия биха легитимирали ищеца като носител на вземането за продажната цена само ако прехвърленото вземане действително е възникнало валидно и е съществуващо, (също спорен по делото въпрос), е анализирано на първо място обстоятелството, че не е съставен двустранен писмен договор, поради което от значение е съдържанието на процесната фактура, която е издадена от „Марина гардън“ (заличен търговец). Като получател на стоката е посочен ответникът, а предметът на доставката е пшеница, реколта 2018г. Във фактурата, освен количество и цена на зърното, са посочени датите на извозване, от които е видно, че получаването на стоката следва да е приключило най- късно на 14.09.2018г., след която дата са сключени двата договора за прехвърляне на вземането към купувача.

За несъмнено е прието за установено въз основа на заключението на счетоводната експертиза, че процесното търсено вземане по фактурата, е осчетоводено при цесионера по първата цесия и цедент по втората „Ксара трейдинг“, осчетоводено е и при последния цесионер „Камчия вали“, но не е осчетоводено в счетоводството на ответника; фактурата не е отразена в дневниците за покупка на „Хранекспорт БГ“, не е включена в месечната справка декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, съответно по нея не е ползван данъчен кредит, стоката не е заприходена като доставена на ответника от продавач „Марина гардън“, а същевременно фактурата не носи подпис на купувача. При тези констатации на експерта, е прието, че няма основание, въз основа на което да се приеме, че между страните по твърдяното продажбено правоотношение е постигнато съгласие за предмета и цената, в който смисъл е и тезата на ответника - че нито е поръчвал, нито е получавал описаната в договора стока.

4

Обсъдено е гаранционното писмо, за което е установено, че е подписано от законния представител на „Хранекспорт БГ“ и е адресирано до „Марина гардън“, което да послужи и на „Ксара трейдинг“, с което е удостоверено: „ в случай, че в срок до 30.12.2018г. бъде заплатена сума в размер на 266 268.66лв., „Хранекспорт“ ще предприеме всички необходими действия за заличаване на договорни ипотеки, учредени с ...“ (три посочени нотариални акта от 2016г. върху три посочени недвижими имота). Този документ е преценен като свидетелстващ за заявено намерение на ответника да предприеме действия по вдигане на наложени вещни тежести върху недвижими имоти на двете дружества, но отсъства изявление на автора по какъв начин е формирана посочената сума, този документ не доказва твърдението на ищеца за съгласие от ответника и признаване от издателя му на задължение по процесната фактура. Акцентирано е, че вещото лице по второто заключение на счетоводната експертиза, депозирана на съдебното заседание за 13.11.2024г., е установило, че в счетоводството на ответника, съгласно справка на сметка 419 по партидите на „Марина гардън“ и „Ксара трейдинг“, задължението към „Хранекспорт БГ“ е: на първото дружество 182 217.45, на второто - 207 999лв. За сумата 226 268.66лв., описана като задължение в гаранционното писмо, няма конкретни изчисления и информация и записвания в счетоводството, а по данни на последното, тази сума е „мениджърско решение, която да бъде платена към 31.1.2018г.

Гаранционното писмо е обсъдено в контекста и на ръкописните отбелязвания върху проформа фактурата, но е прието, че техният автор не е установен, въпреки възложените задачи към графическата експертиза, която е изследвала и установила, че автор на ръкописният текст не е адвокат А. К., който е представлявал ответното дружество в част от търговските му взаимоотношения, нито и другите, посочени от ищеца евентуални автори като представители на ответното дружество - Карен Аветисян (отговорящ за търговските операции) и Методи Балбов (счетоводител). Мотивирано е, че няма как отразените в проформа фактурите ръкописни записи да бъдат свързани с рекапитулацията, посочена в гаранционното писмо само като крайна сума. Въззивната инстанция прецизно е анализирала, че и допълнителното заключение на счетоводната експертиза от 28.01.2025г. (трето по ред), което в контекста на изследване на формирането на сумата 266 268.66 лв., посочена в гаранционното писмо, е изследвало представени от ищеца в 5 съдебното заседание на 13.11.2024г. пред окръжния съд (което е трето по ред редовно проведено) нови писмени доказателства (договори за заем, договор за встъпване в дълг, протокол за прихващане, заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК, издадени изпълнителни листове, справки за образувани изпълнителни дела), независимо от преклузията на представянето им, не може да обоснове извод за съществуването на търсеното задължение на ответника и домогванията на ищеца да установи извънсъдебно признание на задължението за заплащане на цената по доставката са неуспешни.

Обсъдена е и водената между страните електронна кореспонденция, предмет на приетата съдебно-техническа експертиза. Счетено е, че тя е изцяло еднопосочна, изхожда от ищеца и отсъстват данни ответникът или негов представител да е изразявал съгласие или да е потвърдил изявленията на продавача, представляван от Т.И.

Обсъдени са и представените от ищеца кантарни бележки в аспекта на извода, че категорично отсъстват доказателства те да имат за предмет количества от процесната доставка, тъй като същите носят подписи единствено на служител на продавача. Нарежданията за експедиция са коментирани като представени отново при настъпила преклузия и съдържащи номера на фактури, различни от процесната. Въззивната инстанция изрично е посочила, че късното представяне на тези нареждания не може да е основание за ангажиране на нови доказателства, включително и на исканата в жалбата експертиза.