Решение № 533 от 27.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 533

-, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530101105 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН и искане по чл. 344, ал.

2 ГПК, като производството е във фаза по допускане на делбата. и. - твърди в исковата си молба, че с о. били единствени законни наследници – -, на -, който починал на - г., б.ж. на - - - -, и на -, която починала на - г., б.ж. на - - -. Те им оставили в наследство следния самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор -, с адрес на самостоятелния обект: -, който самостоятелен обект се намира на етаж в сграда с идентификатор -, с предназначение: -, с брой етажи: , която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в -, с брой нива на обекта: с площ на самостоятелния обект: -, с прилежащи части: -, ниво:, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: - под обекта: -, над обекта: -, с предишен идентификатор: няма.

Данъчната оценка на описания недвижим имот била -. Р. им и - наследодатели били собственици на описания апартамент по силата на н.а. № -. След смъртта им, страните, двете им -, придобили на основание наследствено правоприемство гореописания недвижим имот и били съсобственици на същия при равни права. Въпреки желанието й, опитите й да уредели отношенията си доброволно, останали безрезултатни. В момента о. ползвал процесния апартамент, а тя била лишена от възможност да го ползва 1 съобразно правата си. Тъй като о. ползвал този съсобствен имот, а и. била лишена от възможност да го ползва, съобразно правата си, той й дължал обезщетение за ползите, от които била лишена, за частта й от имота - ½ ид.част, поради което с исковата й молба, като писмено поискване на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, отправяла покана към него да й заплащал обезщетение за ползите, от които била лишена, за частта й от имота, а именно по 350 лева месечно, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите, които следвало да заплаща по банковата й сметка в -, като с исковата молба го предупреждавала да пазел имота с грижата на добър стопанин, да не го увреждал, както и да не извършвал никакви промени, ремонти, подобрения в общия имот. Искането по същество е да се допусне и извърши съдебна делба между страните, при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях, на следния съсобствен между тях самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор -, с адрес на самостоятелния обект: -, - който самостоятелен обект се намира на етаж в сграда с идентификатор -, с предназначение: -, с брой етажи: , която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в -, с брой нива на обекта: с площ на самостоятелния обект: -, с прилежащи части: -, ниво:, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: - под обекта: -, над обекта: -, с предишен идентификатор: няма. В първото по делото заседание, пълномощникът на и., предяви и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, което е основано на следното твърдяно от нея обстоятелство, че о. държал и ползвал целия имот, който не можел да се ползва от двете страни, поради което моли съда да постанови, като привременна мярка, в хода на процеса, о. да ползва процесния имот до приключване на делбата, срещу сума, която да заплаща на и.. о. -, редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание, чрез пълномощника си, заема становище за допустимост и основателност на предявения иск за делба, който моли съда да уважи, като допусне до делба между страните процесния имот при равни права, а по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК заема в първото заседание становище, че никога не бил възпрепятствал и. да ползва имота, в който в момента живеел - си, а и. го напуснала по собствено желание през - г. и се установила да живее на друго място, като предвид квадратурата му, същият имот можел да се ползва заедно 2 от тях, а в хода на делото по същество, моли съда да отхвърли искането на пълномощника на и. за постановяване на тази привременна мярка, като неоснователно, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в съдебно заседание, и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

По иска за делба

Страните не спорят, че с представения нотариален акт за собственост върху жилище от сграда построена върху парцел отчужден за групово жилищно строителство съгласно чл. 55-к ЗПИНМ (отм.) и §163 ППЗПНИМ (отм.), - им - е признат за собственик на процесния апартамент, който попада в район с одобрени със заповед - г. на изпълнителния директор на А. кадастрална карта и регистри, и представлява съгласно представената схема – самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор -, с адрес на самостоятелния обект: -, - който самостоятелен обект се намира на етаж в сграда с идентификатор -, с предназначение: -, с брой етажи: , която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор -, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в -, с брой нива на обекта: с площ на самостоятелния обект: -, с прилежащи части: -, ниво:, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: - под обекта: -, над обекта: -, с предишен идентификатор: няма (л. 7-8). В този нотариален акт е посочено, че -та на страните е придобил този имот чрез покупко-продажба (л. 7-8).

Страните не спорят, че това му възмездно придобиване е станало по време на брака на - им с - -. На това основание Р. на страните са придобили този имот в режим на съпружеска имуществена общност между тях (чл. 13, ал. 1 СК 1968 г. отм.).

На - г. -та на страните е починал, като за свои наследници по закон, при равни права, е оставил - – - и страните по делото – - - (л. 5). Със смъртта му е прекратена бездяловата съпружеска имуществена общност върху този имот и превърната в обикновена съсобственост при равни права (чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 44, т. 1 и чл. 28 СК). След прекратяването й, равният си дял от 3/6 идеални части от правото на собственост върху този имот, -та на страните е 3 оставил в наследство на своите наследници (чл. 28 СК и чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.

1 ЗН). Така след смъртта на този им наследодател, - - е притежавала общо 4/6 идеални части от процесния имот (3/6 идеални части на лично основание по чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 44, т. 1 и чл. 28 СК от прекратената СИО и 1/6 идеална част по наследство от - – чл. 9, ал. 1 ЗН), а всяка от страните по делото е притежавала по наследство от своя - по 1/6 идеална част от същия имот (чл. 5, ал. 1 ЗН).

На - г. е починала и - на страните, която е оставила същите за свои наследници по закон при равни права (л. 6). По наследство от нея те са придобили при равни права притежаваните от нея към момента на смъртта й общо 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот или по 2/6 идеални части от него (чл. 5, ал. 1 ЗН).

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че между страните е възникнала по наследство от Р. им и съществува към датата на приключване на съдебното дирене по делото, обикновена дялова съсобственост при равни права върху процесния имот, в която и. участва с 1/2 идеална част, а о. с останалата 1/2 идеална част от същия имот (чл. 5, ал. 1 ЗН).

При това положение предявеният иск за допускане и извършване на съдебна делба на тази съсобственост е основателен и следва да се уважи, като с настоящото решение се допусне съдебна делба между страните по делото върху процесния имот, при посочените равни права/квоти за всяка от тях (чл.

69, ал. 1 ЗН, във вр. с чл. 34 ЗС и чл. 344, ал. 1 ГПК).

По искането по чл. 344, ал. 2 ГПК

В задължителната си практика ВКС приема, че по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти да се ползва до окончателното извършване на делбата, или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство.

Определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на това производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт по чл. 344, ал. 2 ГПК има действие и значение само за делбеното производство. С него съответната привременна 4 мярка може да бъде постановена само занапред във времето, и само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота винаги и само занапред във времето - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила.

Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС е допустимо да бъде предявена и разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство, или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК (включително, когато е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС е допустимо да бъде разгледана единствено по реда на чл. 346 ГПК, във втората фаза на делбеното производство, дори и да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако то касае обезщетение за ползване за минал период, е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред, до извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК (Опр. 308-2014IV г.о.).

В случая следва да се приеме, че искането на пълномощника на и. в първото по делото заседание на 02.10.2025 г., е такова по чл. 344, ал. 2 ГПК, защото иска от съда по същество да постанови, до приключване на делбата, о. да продължи да ползва делбения имот, като заплаща на и. сума срещу ползването му (л. 27). При това положение, доколкото ВКС приема, че според чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът може да определи привременна мярка само по искане на някой от съделителите и в обема на това искане, то в случая съдът ще следва да се произнесе само в рамките на това искане (Опр. 364-2013-I г.о.).

В задължителната си практика ВКС приема още, че привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, се налага, когато имотите се ползват само от част от съделителите, или когато установеното им ползване несъответства на дяловете от съсобствеността. Основанието за определяне на такова 5 обезщетение е постановеното от съда разпределение, но не следва същото да е източник на неоснователно разместване на имуществени блага. Поради това съдът следва, разпределяйки ползването на имотите между съделителите, да присъди и обезщетение, което да съответства на правата им. Определянето на такова не е противопоставено, като алтернатива, на реалното разпределение.

Съюзът "или" е използван в чл. 344, ал. 2 ГПК, за да уреди и двете хипотези когато съсобствените имоти не са достатъчни, за да бъдат разпределени между съделителите, в който случай на неполучилите имот се определя обезщетение, и хипотезата, когато за всички съделители има имот, в който случай обаче законът не изключва присъждане и на обезщетение, а няма и разумен правен довод, който да налага това (Опр. 122-2013-I г.о.). Според ВКС критерии, при определяне, кои от съделителите от кои имоти да се ползват, са правата им върху поисканите за разпределение имоти и установеният начин на ползването им (Опр. 364-2013-I г.о.).