Решение № 133 от 16.09.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. гр.Велинград, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20225210200223 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М. АЛ. АЛ. против Наказателно постановление № 21-0367-000535/12.04.2021 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което са му наложени административни наказания, както следва: 1./ "глоба" в размер на 200,00 лв. на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и 2./ "глоба" в размер на 10, 00 лв. на осн. чл. 185 ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

Излагат се доводи незаконосъобразност на обжалвания акт, като постановен в противоречие на материалния закон. Жалбоподателят счита, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че е налице управление на МПС с несъобразената скорост от страна на водача. Излага, че няма вина за ПТП, а причината е в необезопасения, неопесъчен и непочистен пътен участък. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна, в писмено становище оспорва жалбата. Счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 10.05.2022 г., а жалбата е подадена на 16.05.2022 г. / от легитимирана страна и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена 1 следната фактическа обстановка:

На 04.04.2021 г. в 15,30 часа, на път III-842, участък км. 4+600 м., намиращ се на територията на Община Велинград, в посока от гр. Белово за с. Юндола, при управление на лек автомобил БМВ 120 Д, с рег. № ********, собственост на Зорница Симеонова Папирска, жалбоподателят М.А. изгубил контрол над автомобила, отклонил се в ляво, навлязъл в лентата за насрещно движение и паднал в крайпътно дере, с което реализирал ПТП с материални щети. Към момента в този участък имало снеговалеж и пътят бил заснежен и хлъзгав. За инцидента бил получен сигнал в РУ Велинград, на който се отзовали служителите- актосъставителят мл. автоконтрольор АС. ИВ. Л. и полицейски инспектор Г. АТ. Б., разпитани пред съда. При проверка на документите на водача и на автомобила, се установило и че автомобилът не е преминал годишен технически преглед.

На водача бил съставен АУАН № 373830 от 04.04.2021 г., за това че 04.04.2021 г, в община Велинград, на път III-842 (Юндола-Голямо БеловоБелово), управлява лек автомобил БМВ 120 Д, с рег. № ******** на км. 4+600 м., движейки се от гр. Белово за с. Юндола, като при избиране на скоростта не се съобразява с атмосферните условия и състоянието на пътя, а именно снеговалеж и заснежена пътна настилка, вследствие на което губи контрол над МПС, отклонява се в ляво, навлиза в лентата за насрещно движение и пада в крайпътно дере, като настъпва ПТП с материални щети -нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а също и че не е представил превозното средство за годишен технически преглед, в нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

За установените нарушения е издадено обжалваното Наказателно постановление № 21-0367-000535 от 12.04.2021 г., в което обективните признаци от състава на вменените на А. нарушения са възпроизведени по идентичен начин с тези в акта. Идентична е и дадената правна квалификация на нарушенията. С него на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1./ "глоба" в размер на 200,00 лв. на осн. чл. 179, ал.

2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и 2./ "глоба" в размер на 10, 00 лв. на осн. чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показанията на полицейските служители, свидетелите АС. ИВ. Л. и Г. АТ. Б. и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на служителите Л. и Б. като обективни, взаимно допълващи се и депозирани от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Независимо от служебната връзка между полицейските служители и АНО, същите нямат личен мотив да уличават жалбоподателя, като му приписват нарушение, което той не е извършил.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:

Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното 2 наказателно постановление са съставени от компетентни органи по чл. 189, ал. 1 и чл. 189, ал. 12, във вр. с т. 1. 3. и т. 3, т. 8 от Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в законоустановената форма и в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Относно извършеното нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП:

При описание на нарушението в акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт в тази част.

Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Обективните обстоятелства от състава на нарушението са описани в необходимата и достатъчна степен, за да разбере жалбоподателя, в какво е обвинен и да организира защитата си. Индивидуализиран е и нарушителя.

Неоснователно е възражението, че АУАН е съставен от лице, което не очевидец на извършване на нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН актосъставител може да бъде и лице, което не е присъствало при извършване на нарушението, а само го е констатирало. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, жалбоподателят сам е съобщил за възникналото ПТП с негово участие на свидетеля Г.Б., а и не оспорва, че е реализирал такова. Б. е посетил местопроизшествието. След това там е пристигнал и актосъставителят Л.. Както актосъставителя, така и свидетеля по акта са възприели лично и непосредствено фактическата обстановка относно настъпилото ПТП. Следователно имат качеството на лица установили нарушението и изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН са спазени.

Правноирелевантно за съставомерносттта на нарушението е и обстоятелството, че към датата на извършването му на водачите е разрешено да се движат с гуми с дълбочина на протектора по-малка или равна на 4 mm.

Това не ги освобождава от задължението да се съобразява с конкретните особености на пътната обстановка и не ги оневинява.

Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин, съобразен с конкретните пътни условия, като е при управление на автомобила избере такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други 3 отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността-колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа примерно, а не изчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори.

Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова помалка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл. 73 ППЗДвП. Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия.

В съдебната практика съществува различие при установяване съдържанието на понятието "съобразена скорост", като в отделни разпоредби на закона за обозначаването й се използват понятията "намалена скорост", "бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се спре", "безопасна скорост" и др., но при тълкуване на тези разпоредби е видно, че не съществуват отделни видове намалени скорости със съответния диапазон на тяхната величина. Скоростта се определя като "съобразена", като се вземат предвид факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. При констатирано движение с несъобразена скорост наказващият орган няма задължение да посочи каква е била конкретната скорост на движение – принципно всеки водач при управление на МПС е длъжен да избере такава скорост, която да е съобразена не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП обективни факти от действителността, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации и пр., така че да са в състояние да спрат пред предвидимо препятствие.

В случая е несъмнено установено, че жалбоподателят се е движел с такава скорост на движение, която обективно не е била съобразена със снеговалежа и заснежената пътна настилка. Въпреки че е бил длъжен и е могъл да съобрази с тях, водачът е загубил управлението на автомобила и е предизвикал ПТП с материални щети, след като навлиза в лентата за насрещно движещите се автомобили и пада в крайпътно дере. Съдът приема, че ако скоростта е била съобразена с пътните условия, независимо от заснежената пътна настилка, то ПТП не би настъпило.

В този смисъл съдът счита, че атакуваното наказателно постановление в тази част е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

На М. АЛ. АЛ. е вменено допуснато нарушение на посочената в акта и наказателното постановление норма на закона, поради несъобразяване на скоростта на движение с пътната обстановка, при което губи контрол над автомобила и реализира ПТП. По делото е безспорно установено, че 4 жалбоподателя е бил наясно с атмосферните условия и зимната обстановка, със състоянието на пътната настилка, обстоятелство, което е трябвало да го мотивира да изпълни задълженията си за движение със скорост, при която да бъде в състояние във всеки един момент да предотврати настъпването на автопроизшествие. Жалбоподателят не е възприел околната обстановка снеговалеж и заснежена пътна настилка, имащи отношение към определяне на безопасна скорост на движение.

Предвид изложеното, скоростта, с която А. се е движил се явява "несъобразена", тъй като е била неподходяща на конкретните условия и на другите обективно посочени в чл. 20 от ЗДвП неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с причиняване на материални щети.

Неоснователно е възражението, че произшествието се дължи на поведението на собственика, поддържащ пътния участък и неизпълнение на задължението му да опесъчи и почисти пътя и не може да му се вмени във вина. Несъставомерността на деянието от субективна страна предполага незнание на фактическите обстоятелства от състава на нарушението, което в случая не се установява. М.А. е бил наясно, че е налице снеговалеж и че участъка на пътя е заледен и хлъзгав, които факти лично е възприел и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя при избиране на скоростта. А. е правоспособен водач и е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при такава пътна обстановка при управление с несъобразена скорост в конкретния случай има вероятност да настъпят общественоопасни последици.