Решение № 891 от 03.08.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, .2018 г.

№

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, НО, ІІІ въззивен състав в публично заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

ЧЛЕНОВЕ : АНТОН УРУМОВ

АНЕТА ИЛЧЕВА при секретаря Радка Г. и в присъствието на прокурора Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х.д. № 5870 по описа за две хиляди и седемнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда постановена на 9.02.2017 г. по н.о.х.д. № 6679/2014 г. Софийският районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав е признал подсъдимия М.Д.К., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че около 20:10 часа на 16.01.2013 г., в гр.София, ж.к."********, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта, сива на цвят с формата на слонско ухо на стойност 10,00 лева, два броя червила марка „Голдън Роуз" на единична цена от 1,50 лева на обща стойност 3,00 лева, 2 броя моилви за устни марка „Голдън роуз", с единична цена от 1,50 лева на обща стойност 3,00 лева, очила с диоптър на стойност 7,20 лева, един брой калъф за очила марка „Кристиян Диор" на стойност 4,00 лева, ножичка за нокти на стойност 2,00 лева, сребърен пръстен с камъчета от 5 грама на стойност 25,00 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг", модел „ЕС401И", на стойност 30,00 лева, паричната сума от 400,00 лева, или всички вещи на стойност 484,20 лева, от владението на М.Г.К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал чантата с двете си ръце от пострадалата К., поради което и на основание чл. 198, ал. 1 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. На основание чл. 67, ал. 3 НК във вр. с чл. 42а, ал.

2, т.

2 във вр. с ал.1 от НК по отношение на подсъдимия К. е наложена през целия изпитателен срок пробационна мярка: задължителни периодични срещи с пробационен служител. На основание чл.

189, ал.

3 от НПК на подсъдимия К. е възложено да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 96,37 лева за извършени на досъдебната фаза експертизи и по сметка на СРС направените по делото разноски в съдебна фаза в размер на 380,00 лева. На основание чл. 190, ал.

2 НПК подсъдимият К. е осъден да заплати 10 лв. държавна такса за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.

Срещу присъдата в законустановения срок е постъпил протест от прокурор при Софийска районна прокуратура и жалба на подсъдимия М.Д.К..

В протеста се оспорва присъдата в частта относно наложеното наказание, като се твърди, че е явно несправедлива, защото наказанието е занижено. Прави се искане за изменение на присъдата, като наложеното наказание бъде увеличено и бъде отменено приложението на чл. 66, ал.

1 НК. В допълнението на протеста се оспорват изводите на районния съд по отношение на смекчаващите отговорността обстоятелства и се твърди, че е подценено значението на отегчаващите отговорността обстоятелства. Не се правят искания за събиране на доказателства.

В жалбата на подсъдимия се твърди, че присъдата е неправилна поради нейната необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон. В допълнителна молба от защитника на подсъдимия се изразява недоволство единствено срещу присъдата в частта относно наложеното наказание, като се твърди, че то е завишено и се прави искане за намаляването му. Не се правят искания за събиране на доказателства.

В откритото въззивно заседание пред въззивния съд прокурорът при Софийска градска прокуратура поддържа подадения протест и моли да бъде уважен, като първоинстанционната присъда бъде изменена, а наложеното на подсъдимия М.Д.К. наказание бъде увеличено и бъде отменено отлагането на изпълнението на наказанието по чл. 66, ал. 1 от НК. Подадената въззивна жалба счита, че следва да бъде оставена без уважение.

Частната обвинителка М.Г. К., редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по основателността на протеста и жалбата.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата с оплакването за несправедливост на наказанието. В случай че не бъде уважено, счита, че са налице законовите основания за оставяне на присъдата в сила.

Подсъдимият М.Д.К. моли да му бъде намалено наказанието.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Протестът и жалбата са неоснователни.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез показанията на свидетелите М.Г.К., Р.П.С., дадени в хода на съдебното следствие и депозирани в досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК, С.М.К., дадени в хода на съдебното следствие и депозирани в досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, И.Н.П.; писмени доказателства и доказатествени средства – протокол за разпознаване на лица, справки за съдимост, справка от „Глобул“, изх.№ 2225/29.01.2013 г. с разпечатка на гласови повиквания, справка от „Теленор“ ЕАД, изх. № 754/2015 г. с приложение към нея – копие на заявление за смяна на сим - карта (л.49-50 от съдебното дело), справка от „Теленор“ ЕАД, изх. № 3742/20.02.2015г. с приложение към нея – карта на покритие на клетка с адрес гр. София, Овча купел, бл. 610, справка от „Теленор“ ЕАД с изх.№ 413/11.01.2016г., фактура за закупуване на телефонен апарат и гаранционна карта към нея, справка от Дирекция „Национална система 112“, веществените доказателствени средства и доказателства – фотоалбум към протокол за разпознаване от 21.01.2013 г., диск, съдържащ записи от Дирекция „Национална система 112“.; експертните способи за събиране на доказателства – заключението по съдебно-оценителна експертиза, заключението по съдебно-техническата експертиза по протокол № 310 - Ф/13 г.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност.

Правилно районният съд е установил, че подсъдимият М.Д.К., роден на *** ***, няма образование, не е осъждан, работи като общ работник. Св. М.Г.К. работела като зъболекар в кабинет, разположен на адрес в гр. София, ж.к. „********, на партерния етаж.

Нейни пациенти от продължителен период от време били подсъдимият и неговият приятел св. Р.П.С..

На 16.01.2013 г. следобед св. С.и малолетният му син И.след записан час за лечение на зъби при св. К. посетили кабинета й, придружени от подсъдимия. Преди да започне прегледа на детето св. К. поискала от св. С.парите, които той й дължал за предходни посещения. Св. С.казал, че не е в състояние да се издължи и двамата разменили остри реплики. Подс. К., който до този момент наблюдал иронично св. К., се намесил с неприлични реплики за външния й вид. Св. К. реагирала на думите му, като го нарекла „грозен циганин" и поискала да напусне кабинета й. Подсъдимият първоначално отказал, като продължил със словесните нападки, което наложило св. С.да го помоли да си тръгне. Подсъдимият си тръгнал, като преди да излезе, се обърнал към св. К.и я заплашил със саморазправа. Св. К. се притеснила, но продължила работата си. Малко по-късно св. С.също си тръгнал.

Същия ден, около 20:10 часа, св. К. приключила работа, заключила кабинета си и се отправила към дома си. След като излязла от бл. 501, тя започнала да се придвижва по улицата, разположена между оградата на намиращия се в близост магазин „Фантастико" и бл. 501. След края на бл. 501 тя поела към бл. 503. Мястото било леко осветено от улични лампи, разположени на близката улица. Св. К. държала в дясната си ръка дамската си чанта. Вещта била изработена в сив цвят, с дизайн на слонско ухо на стойност 10 лв., като в нея свидетелката била поставила лични вещи – два броя червила марка „Голдън Роуз“ на единична цена от 1,50 лева на обща стойност 3,00 лева, 2 броя моливи за устни марка „Голдън роуз“ на единична цена 1,50 лева, на обща стойност - 3,00 лева, очила с диоптър на стойност 7,20 лева, един брой калъф за очила марка „Кристиян Диор“ на стойност 4,00 лева, ножичка за нокти на стойност 2,00 лева, сребърен пръстен с камъчета от 5 грама на стойност от 25,00 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „ЕС401И“ на стойност 30,00 лева и паричната сума от 400 лв. В лявата си ръка тя носела плик с покупки.

Неочаквано, в близост до бл.503, пред себе си частната обвинителка видяла силует на мъж с височина около 170 см, с тъмно облекло, а качулката на връхната му дреха била поставена на главата. Когато св. К. приближила непосредствено фигурата, мъжът се обърнал рязко, хванал с двете си ръце дамската й чанта и започнал да я дърпа. При това движение той се извъртял изцяло с лице към св. К., което й позволило да го разгледа добре и да разпознае подсъдимия. Св. К. се опитала да запази чантата си и не я пускала, но подсъдимият успял в крайна сметка да я издърпа. В хода на съприкосновението подсъдимият й казал „Божичко, колко си смешна!”, след което побягнал и се отдалечил от местопрестъплението, като се скрил в междублоковото пространство, отнасяйки чантата и нейното съдържание, като общата стойност на отнетите вещи възлизала на 484,20 лева. Св. К. започнала да крещи, че е ограбена. Виковете й били чути от живущия в бл. 501 св. С.М.К., който в този момент излизал от своя вход „Г", за да разходи кучето си. Св.

К. го видяла и се затичала към него, като продължавала да повтаря, видимо разстроена, че е била нападната от неин пациент. Св. К.по нейна молба й предоставил мобилния си телефон, от който тя се обадила на тел. 112 в централата на на Дирекция „Национална система 112“ – МВР и съобщила за това, че е била нападната и за вида на отнетите вещи. За извършителя обяснила, че е неин пациент, с когото по-рано през деня се срещнала.

По-късно същата вечер св. К. подала молба за съдействие за разкриването на престъплението в 6 РУ – СДВР.

Въззивният съд установи, че приетата фактология на разглежданото събитие, на деянието и неговото авторство е всеобхватно и точно изведена от първостепенния съд, който е извършил изключително задълбочен и пълен анализ на всички доказателствени материали. По отношение на направените логически връзки между отделните доказателства и изясняването на тяхното комплексно значение за изграждане на картината, представляваща достоверно отражение на действителността, изводите на районния съд са изградени напълно в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл.

107, ал. 5 НПК.

На първо място районният съд обосновано е възприел показанията на св. К. като достоверен доказателствен източник, тъй като тя последователно – извънпроцесуално (в сигнала си на тел.

112 и в разказа си пред св. К.) и в хода на целия процес, еднопосочно и безпротиворечиво е излагала възприятията си за времето и мястото на нападението, за личността на извършителя и за предисторията на техния конфликт по-рано същия ден. Показанията на св. К., освен че съдържат ценни косвени доказателства за състоянието на пострадалата след нападението и за това, какво му споделила, са и съществен контролен коректив за достоверност на нейните показания. Св. К.разказва, че св. К. му съобщила накратко какво точно й се било случило, какви вещи, включително пари са й били отнети, както и че нападателят бил неин клиент, когото била виждала вече този ден. Същото в основните детайли свидетелката заявила и на тел. 112, което се изяснява от заключението на аудио-техническата експертиза на записа на подадения за случая сигнал.

По отношение на стойността на вещите обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че тя се изяснява по експертен път, като приобщеното заключение на оценителната експертиза правилно е възприето като обективно и компетентно изготвено.

На следващо място първата съдебна инстанция правилно е формирала устойчив идентификационен извод на основата на показанията на св. К. и проведеното с нейно участие разпознаване, протоколът за което представлява годно писмено доказателствено средство. Св. К. в показанията си детайлно е описала извършителя по начин, който убедително обосновава способността й да го разпознае. За проведеното разпознаване е изготвен фотоалбум, който допълнително позволява да бъде извършена проверка на външните белези на подс. К., когото свидетелката посочва като нападателя си, с даденото непосредствено преди това описание в показанията й. В подкрепа на законосъобразността на извършеното процесуално действие, която е гаранция и за достоверност на съдържанието на изготвения протокол, са и показанията на поемното лице св. Петров. Косвено доказателство за авторството на подсъдимия е писмената справка от мобилния доставчик „Теленор"ЕАД, от която става ясно, че в периода преди деянието – 17:56 – 19:50 ч., подсъдимият е провел разговори, като телефонният апарат, ползван от него, е излъчвал сигнали от две клетки на оператора, разположени непосредствено една до друга, обхващащи района на блоковете с номера „600“ и „500" от ж.к."Овча купел", т.е. в близост до мястото на престъплението.