Решение № 2129 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2129 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100510251 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от В. М. П. срещу решение № 10135/14.06.2023г. постановено по гр.д. № 73373/2021г. по описа на Софийски районен съд в частта, ГО, 176 състав, с което са уважени предявените от „ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

-с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ за сумата от 1 336,36 лева – незаплатено задължение по фактура № 3273242/25.06.2020 г., сумата 107,92 лева – незаплатено задължение по фактура № 3280779/26.08.2020 г., сумата 1379,36 лева – незаплатено задължение по фактура № 3295634/07.12.2020 г., представляващи дължими суми за преизчисление на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия , ведно със законната лихва върху главниците считано от 12.10.2021г. до окончанелното им изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 162,22 лв. - мораторна лихва по фактура № 3273242/25.06.2020 г. за периода от 08.07.2020 г. до 24.09.2021 г., сумата от 11,28 лв.-мораторна лихва по фактура № 3280779/26.08.2020 г. за периода от 09.09.2020 г. до 24.09.2021 г., сумата от 104,61 лв. – мораторна лихва по фактура № 3295634/07.12.2020 г. за периода 22.12.2020 г. до 24.09.2021 г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2021 г. по ч.гр.д. 58362/2021 г., по описа на СРС, 176 състав.

В жалбата се твърди, че първоинстнационното решение в една част е недопустимо, доколкото за част от предмета на делото, а именно вземане въз основа на фактура от 26.08.2020г. е включено в претенцията на ищеца по гр.д. № 5438/2022г. по описа на СРС,ГО,26 състав. Отделно от горното се навеждат доводи за липса на материална 1 легитимация на ответника да отговаря по предявените искове, доколкото реалния ползвател на имота и който е извършвал неправомерната промяна на схемите е не ответника, а третото лице помагач. Оспорва дължимостта на вземанията по акцесорните искове, като счита, че не е поставена в забава за изпълнение на главницата, доколкото не е уведомена по надлежния ред както за извършената корекция на сметка, така и за размера на дължимите суми.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва наведените доводи за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че предмет на цитираното гражданско дело гр.д. № 5438/2022г. по описа на СРС,ГО,26 състав касае различни по основание и размер претенции на ищеца към ответника. Не е налице злоупотреба с права от страна на ищеца, предвид множеството и различни претенции, които ищеца има срещу ответника, като съединяването им в едно производство би затруднило хода на същото с оглед разнородността и многобройността на доказателствата, които е необходимо да се събират. Счита, че по несъмнен начин в настоящото производство е установена както дължимостта, така и размера на претенциите и за които отговаря именно ответника. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на В. М. П. – Ц. А. Я. не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Във връзка с направените възражения на недопустимост на част от производството:

Забраната за пререшаемост / чл. 299 ГПК/ е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор и като абсолютна процесуална пречка за допустимостта на последващото производство води до недопустимост на същото вкл. и на постановеното по такова производство решение.

А ако не е налице влязло в сила решение , на основание чл.126 от ГПК, по – късното заведеното дело се прекратява.

От служебно направената справка по гр.д. № 5438/2022г. по описа на СРС,ГО,26 състав и по което решението е представено с отговора на въззивната жалба за сведение,е 2 видно, че се претендира сума за презюмирано количество потребена енергия след корекция на сметка по фактура издадена на същата дата – 26.08.2020г., но с различен номер 3280781/26.08.2020г. и за различен период 02.07.2020г. – 21.08.2020г. т.е. факта, че претенцията на ищеца е обективирана във фактура издадена на същата дата като една от процесните, не определя идентичност на предявените вземания, предвид направената индивидуализация на същите както в исковата молба, по което е образувано настоящото дело, така и по това, по което е образувано гр.д. № 5438/2022г. по описа на СРС,ГО,26 състав.

Предвид изложеното, направеното възражение за недопустимост на производството е неоснователно.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран обективно кумулативно съединени искове предявени от „ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД срещу В. М. П., , както следва:

- с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, за общата сума от сумата от 2823,64лв., представляваща цена за презумирано количество електрическа енергия, начислена след корекция на сметка по абонатен номер ******* за имот, представляващ къща, находяща се в с. Септемврийци, община Вълчедръм, ул. „*******, по три броя фактури и за периода 19.03.2020г. – 02.12.2020г.;

- чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 278,11 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, както следва: 162,22 лв. мораторна лихва по фактура № 3273242/25.06.2020 г. за периода от 08.07.2020 г. до 24.09.2021 г., сумата от 11,28 лв. мораторна лихва по фактура № 3280779/26.08.2020 г. за периода от 09.09.2020 г. до 24.09.2021 г., сумата 104,61 лв. – мораторна лихва по фактура № 3295634/07.12.2020 г. за периода 22.12.2020 г. до 24.09.2021г.

Относно главният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 327 ТЗ чл. 8, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават и част от съдържанието на мотивите на настоящия съдебен акт, като във връзка с доводите заявени във въззивната жалба намира следното:

Съгласно т. 41 б от § 1 на ДР на ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ, а съгласно т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Ответникът попада в тези дефиниции от момента, в който е придобил собствеността върху електроснабдения имот. Няма спор, а и се установява непротиворечиво от представената справка от Агенцията по вписванията и писмо от „Електрохорд продажби“ че за процесния период ищеца се легитимира като носител на вещно право на собственост относно електрозахранения обект, представляващ къщата, 3 находяща се в с. Септемврийци, област Монтана, община Вълчедръм, ул. „******* .

Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител, и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл.

98а ЗЕ. С публикуване от електроразпределителното предприятие общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник - ОУ от 2007г. на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД публикувани във в-к „Телеграф“ бл.927 от 26.11.2007г. , /централен ежедневник/ и местни такива - вестник „Вяра“ – бр.276/26.11.2007г. и вестник „Монт прес“ –бр.бр.92/27-29.11.2007г. /областен вестник за Монтана/, вестник „Конкурент, вестник „Посредник“, вестник „Народен глас“ – всички от 26.11.2007г. и вестник „Софийски вестник“ – бр.48/05.12.2007г., вестник „Струма“ бр.279/26.11.2007г. влизат в сила за потребителите без да е необходимо изрично писмено приемане от тях / чл.98 а и чл.98б ал.4 от ЗЕ/ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/, като по делото не са представени доказателства, че по реда на чл.98а ал.5 от ЗЕ е сключено допълнително писмено споразумение.

С оглед тази нормативна уредба, се установява, че между „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ЕАД от една страна и ответника от друга е сключен договор за продажба на електроенергия енергия при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ЕАД, към настоящия момент – „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ЕАД от 2007г., одобрени от ДЕКЕВР с решение № ОУ059/07.11.2007г. т.е. същия има качеството на

„потребител на енергийни услуги“/електроенергия/, в обект абонатен номер ******* и с адрес: гр. с. Септемврийци, област Монтана, община Вълчедръм, ул. „*******.

Т.е. именно ответникът има качеството на клиент на електрическа енергия относно описания електрозахранен обект, като наличие на облигационни правоотношения между него и трети лица, са ирелевантни за отговорността му по договора при ОУ, при условие, че по съответния ред операторът не е уведомен, не е поискано и извършено промяна на титуляра на партидата при наличие на основанията за това. В този смисъл възражението, че третотото лице помагач на страната на ответника е реалния ползвател в имота, е ирелевантно и не експулпира ответника от отговорност.

В случая титуляр на оспореното вземане не е продавачът на електроенергия енергия по облигационно правоотношение с битовия клиент – „Електрохолд Продажби“ АД, а операторът на разпределителната мрежа – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, който има право да начислява едностранни корекции на количеството доставена електроенергия енергия по реда на корекционната процедура, регламентирана в обнародваните в Държавен вестник, бр. 35/30.04.2019 г.

Към момента на извършване на корекционните процедури и съответно издаване на процесните три фактури се прилага ЗЕ в ред. ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., като промяната на чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ несъмнено предвижда, че в рамките на законовата делегация изрично е включено и правомощието на КЕВР да регламентира процедура по налагане на корекция /преизчисляване на количеството ел. енергия/ при констатирано неизмерване, неправилно или неточно измерване на електрическа енергия.

Новите правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 г. са издадени от председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г/ в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за 4 измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21,ал. 1, т. 3 и т. 9 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните, Т.е. основанието за корекцията на сметки при неточно измерено количество на електрическа енергия намира основанието си в закона, а не в подзаконов нормативен акт или въз основа на общи условия на крайният снабдител на електрическа енергия и в този смисъл са ирелевантни възраженията на въззивника за необходимостта от упражняване на косвен съдебен контрол върху подзаконовия нормативен акт /въз основа на законовата делегация по чл.83 ал.1 т.3 от ЗЕ/, който е и недопустим /доколкото не се касае за индивидуален админстративен акт/, съответно - неравноправност на клаузите от ОУ предвиждащ такава корекция на сметките по смисъла на чл.146 от ЗЗП.