Разпореждане № 28492 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 28492 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20261110100815 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Е. В. К. срещу „Вива кредит“ АД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски паричен заем № 6154428/10.05.2025г., съгласно който на ищеца следвало да бъде отпусната сумата от 2250лв. при срок за погасяване от 15 месеца. Размерът на ГЛП бил 48,50%, а на ГПР 61,94%. Посочва, че й е такса за допълнителни услуги на обща стойност 2421лв., с която общо дължимата сума възлиза на 5465,40лв., а на месечната вноска 364,36лв. вместо 202,96лв.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР. Същият бил посочен единствено като процент, като не било изпълнено изискването за посочване на компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Отделно, същият бил посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй като таксата трябвало да бъде включена в него. Евентуално посочва, че клаузите за дължимост на възнаградителна лихва и за заплащане на такса за експресно разглеждане са нищожни като неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Счита, че е платила недължима сума в размер на 2591,45лв., която подлежи на връщане поради недействителността на договора.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.

2, ал. 1, т. 5 и клаузата за дължимост на такса за допълнителни услуги са нищожни, както и кумулативно ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2591,45лв.

(1324,99 евро) – платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Посочва, че исковете били недопустими поради липсва на правен интерес, а исковата молба била нередовна. Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит, но отрича същият да е недействителен. Посочва, че същият отговаря на всички изисквания по ЗПК, като отрича и оспорваните клаузи да са нищожни. Излага допълнителни съображения за неоснователност.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

1

Съдът намира следното:

Исковата молба отговора на изискванията за редовност, противно на твърденията на ответника. Предявените искове са допустими, доколкото за ищеца винаги съществува правен интерес да установи недействителност на договор, по който е страна, и от който произтичат задължения за него.

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на сочените императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието на посочените клаузи, които противоречат на императивни правни норми и на добрите нрави; плащане на суми по договора.

В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно по делото, че между тях е сключен описания договор за кредит.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Съдът намира, че следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца задачи, както и на служебно поставени такива.

Останалите искания са неоснователни, тъй като няма необходимост от тях.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2026г. от 09:50ч., за която дата и час да се призоват страните по ел. път.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи /л. 18/, както и на следните задачи: Усвоена ли е от ищеца сумата по кредита, по какъв начин и в какъв размер?

НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Ру. И..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 200 евро, платими от ищеца в 1-седмичен срок.

ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за изготвяне на заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него 2 информация и документация и му осигурят достъп до всички счетоводни записи и документи. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК, а именно ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на искова молба с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3