Определение № 33281 от 08.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33281 гр. София, 08.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110175189 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. П. Л. против ФИРМА АД.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия.

В отговора на исковата молба ответникът навежда възражение за недопустимост на предявените искове, което съдът намира за неоснователно, доколкото наведените твърдения за недопустимост касаят въпроси по същество на спора, а не по неговата допустимост.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ФИРМА АД Д е предявил насрещен иск, който също е процесуално допустим.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е нередовна, но за процесуална икономия, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Съдът констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба по предявения иск за нищожност на договора за потребителски кредит.

В обстоятелствената част са изложени твърдения за нищожност на договора поради противоречие на клаузата, предвиждаща ГПР по договора с императивни изисквания на закона, а е формулиран петитум за прогласяване нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи в него. На ищцата следва да бъде указано,че формулираният петитум не отговаря на обстоятелствената част на исковата молба, като й се укаже да приведе петитума в съответствие с обстоятелствената част.

Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото.

Доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставените в исковата молба въпроси е неоснователно, доколкото за изясняване на част от въпросите не са необходими специални знания, а другите – са безспорни между страните.

Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи по делото цялото кредитно досие по процесния кредит е неоснователно, доколкото една част от исканите документи са представени като приложение към исковата молба, а друга част са представени от ответника с отговора на исковата молба и насрещната 1 искова молба, а по отношение на договор за предоставяне на гаранция – никъде в исковата молба не се сочи, че такъв е сключен във връзка с процесния договор за кредит.

Доказателственото искане на ответника и ищец по насрещния за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставените в насрещната искова молба въпроси е неоснователно, доколкото същото е направено за установяване на обстоятелства, които не са спорни между страните.

Искането на ответника да бъде задължена ищцата да посочи банкова сметка за плащане при евентуално уважаване на иска, е неоснователно, доколкото същата е необходима при предявен осъдителен иск, същата не е предявила.

Искането на ответника за извършване на служебна справка за заведени други претенции за нищожност на договори от ищцата срещу ответника и други кредитни институции, също е неоснователно, доколкото същото не касае спорния предмет на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №6559/15.11.2024 г., подадена от Р. П. Л., чрез адв. Б..

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен от получаване на настоящото определение с нарочна молба, с препис за насрещната страна, да приведе петитума на исковата си молба в съответствие с обстоятелствената част съобразно указанията на съда, по-горе.

При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на исковете.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.10.2025 г. от 10:15 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от ФИРМА АД срещу Р. П. Л. насрещен иск.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Производството е образувано по искова молба на Р. П. Л. против ФИРМА АД, с която е предявен установителен иск с искане за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № ****** от 18.06.2024 г., поради съдържащи се в него противоречащи на закона, на добрите нрави или заобикалящи закона неравноправни клаузи – чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4, както чл. 4, ал. 1 и 2 от договора, а при условията на евентуалност да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузите на чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4 от Договор за паричен заем № ****** от 18.06.2024 г., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане, както и клаузите на чл. 4, ал. 1 и 2 от Договор за паричен заем № ****** от 18.06.2024 г., предвиждащи неустойка за непредоставяне на обезпечение в срок, са нищожни поради противоречие на закона, заобикаляне на закона или противоречие на добрите нрави.

Ищцата твърди, че на 18.06.2024 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем Standard 30 № ****** за сумата от 2300 лева при фиксиран ГЛП от 40,32 % и ГПР от 49,39 %. В чл. 1 ал. 3 и 4 от договора страните уговорили, че кредиторът 2 предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем срещу такса в размер на 1689,60 лева, платима наред с погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал. 1 страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия. В ал. 2 на чл. 4 било уговорено, че в случай на непредоставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 1126,35 лева, платима наред с погасителните вноски. Излага подробни аргументи, че в договора липсвало ясно разписана методика за формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в същия, което било в противоречие с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и поставяло потребителя в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него продукт, поради което договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага, че кумулирането на таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредоставено обезпечение в срок, всъщност представлявало скрито оскъпяване на кредита, доколкото ГПР нараствал допълнително и така се стигало до неоснователно обогатяване на кредитора. Поддържа, че предвидената сума за такса за експресно разглеждане е част от дейността по управление на кредита, поради което клаузата, уреждаща същата противоречала на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съответно била нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Сочи, че неустоечната клауза се отклонявала от обезпечителната и обезщетителната си функции, като доколкото същата водела до затрудняване на доброволното погасяване на кредита, както и да увеличаване разноските при евентуално принудително събиране, то била уговорена с единствената цел да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора. С оглед предходното излага, че клаузата за неустойка била уговорена в противоречие на добрите нрави, поради което била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Изтъква, че всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4 ЗПК, е нищожна. В този смисъл посочва, че уговореното по кредита обезпечение възлизало на повече от една трета от стойността на заетата сума. Допълва, че клаузата за предоставяне на обезпечение била нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК, доколкото същата заобикаляла изискванията на чл. 71 ЗЗД, предвид уговорката между страните, че ако длъжникът не е дал обезпечение, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди изтичане на срока. Твърди че, до настоящия момент е погасила задължения по процесния кредит в общ размер на сумата от 776,44 лева, от които сумата от 385,44 лева, платена на 19.07.2024 г. и сумата от 391 лева, платена на 06.09.2024 г. Излага, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При тези твърдения и останалите подробно изложени такива в исковата молба моли съда да уважи предявените искове.

Претендира съдебни разноски и възразява такива да бъдат присъждани на ответната страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ФИРМА АД е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по допустимост и основателност, за което излага подробни съображения. Не оспорва сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, но навежда подробни твърдения в насока, че същият е действителен и отговаря на всички законови изисквания, както и че оспорваните клаузи са валидни и не страдат от твърдяните в исковата молба пороци, като в тази връзка посочва, че претендираните с клаузите възнаграждения не следва да се включват в размера на ГПР. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

3

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ФИРМА АД предявява насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с който се иска, ответницата Р. П. Л. да бъде осъдена да заплати на ищеца ФИРМА АД сумата в размер на 1523,56 лева – главница по договор за паричен заем #******/18.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 30.04.2025 г. до окончателното изплащане. С насрещната искова молба, на основание чл. 9, ал. 3 от Договор за паричен заем № ****** от 18.06.2024 г., обявява вземанията по договора за предсрочно изискуеми, като моли същата да се счита и за уведомление на длъжника в този смисъл.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата по насрещните искове Р. П. Л. е подала отговор на насрещната искова молба, с който признава за основателен предявения насрещен иск за сумата от 1523,56 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ****** от 18.06.2024 г.

Съдът намира, че е сезиран с установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № ****** от 18.06.2024 г., в условията на евентуалност за прогласяване нищожност на клаузите на чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4 от Договор за паричен заем № ****** от 18.06.2024 г., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане, както и клаузите на чл. 4, ал. 1 и 2 от Договор за паричен заем № ****** от 18.06.2024 г., предвиждащи неустойка за непредоставяне на обезпечение в срок, поради противоречието им със закона, заобикаляне на закона или противоречие с добрите нрави, както и насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищцата по иска за прогласяване нищожност на договора е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително че част от съдържанието на договора са клаузи, предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане и неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и че договорът е нищожен на сочените основания, а по предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожност на клаузите на чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4, ал. 1 от Договор за паричен заем № ****** от 18.06.2024 г., следва да докаже нищожност на разпоредбите на посочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за заем, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтичат процесните вземания, както и че същите са индивидуално уговорени.

В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски заем, предоставянето на кредита на кредитополучателя, размера и изискуемостта на вземането за главница.

Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за паричен заем № ****** от 18.06.2024 г. със соченото от ищцата съдържание, че таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение не са включени при изчисленията на ГПР по договора, както и че Р. П. Л. е заплатила на ФИРМА АД сумата в размер на 776,44 лева, с която сума по процесния договор за заем са погасени вземания за главница в размер на 492,15 лева и договорна лихва в размер на 284,29 лева, както и че по същия е останало непогасено задължение за главница в размер на 1523,56 лева.