Решение № 488 от 05.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Пазарджик, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220104613 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от Кодекса на застраховането за сумата 8203,31 лв., предявен от Гаранционен фонд - гр. София срещу П. И. Д. от гр. Пазарджик, с предмет регресно вземане за обезщетение, което ГФ е бил осъден да заплати и е заплатил на трето лице за вреди, причинени от ответника като водач на автомобил без валидна застраховка "Гражданска отговорност", заедно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба.

Вземането представлява сбор от присъдена главница на обезщетение, лихва за забава върху нея и разноски по производството пред двете инстанции по делото, по което е присъдено обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 22.10.2017 г. на кръстовище, намиращо се на републикански път между с. К. Д. и гр. П., ответникът управлявал автомобила си "*********" с несъобразена скорост в посока към гр. Пазарджик, навлязъл в кръстовището, като не пропуснал наближаващия отляво на път с предимство автомобил "*********" и се ударил в него. Водачът и пътникът на автомобила "*********" пострадали, а самият автомобил бил напълно унищожен. С решение по наказателно дело от общ характер ответникът бил признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение, като не е пропуснал другия автомобил, и това е в пряка връзка с инцидента, а решението е задължително за гражданските съдилища по силата на чл. 300 от ГПК. По искова молба, подадена от пътника в автомобила "*********" Д. И. М. с ответник Гаранционен фонд и 1 привлечен като трето лице помагач П. Д. ГФ е осъден да заплати на М. сумата 4800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на инцидента, заедно с лихва за забава в размер 2113,31 лв. и разноски по делото 432 лв., 192 лв. и 666 лв., тъй като към момента на инцидента автомобилът на П. Д. нямал застраховка "ГО на автомобилистите". Сумата била заплатена с платежно нареждане от 21.04.2022 г. и с изплащането и ГФ встъпва в правата на увреденото лице и претендира възстановяване на платеното от ответника.

Подаден е отговор от ответника, който заявява, че оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че е имал застраховка ГО, която е била с крайна дата 27.11.2017 г. и неоснователно е приета за прекратена на 15.03.2017 г., като такова прекратяване без основание е отразено в информационния регистър. Присъдата обвързва съдилищата само за извършването и противоправността на деянието и виновността на дееца, но не и за това, дали той е имал застраховка; в мотивите на решението по гражданското дело също, които обвързват Д. като трето лице помагач, също никъде не е прието, че за автомобила му няма застраховка. Освен това ответникът не е бил надлежно поканен да заплати вредите, а вземането на ГФ няма определен падеж, за него се прилага чл. 84, ал. 2 и следователно вземането още не е изискуемо според ответника. Той също счита, че няма причинно следствена връзка между действията му и плащането на обезщетение от ГФ; ПТП не е резултат единствено от действията на ответника, а е имало други съпричиняващи факти, като например непоставен предпазен колан на увреденото лице; че "липсват доказателства за реалния размер на претендираната сума"; на 22.10.2017 г. не е имало ПТП, налице е констативен протокол, според който процесният автомобил ("*********") е претърпял ПТП на 21.10.2017 г. и след това не е можел да се движи, от което според ответната страна следва, че никое от решенията не обвързва съда да приеме, че е имало произшествие на 22.10. и този факт подлежи на доказване в настоящото производство.

В хода на делото страните подържат становищата си.

По отношение на фактическата страна на спора съдът по настоящото дело е обвързан по силата на чл. 300 от ГПК да приеме, че ответникът П. Д. на 22.10.2017 г. е причинил виновно ПТП при управление на МПС по пътя между селата К. Д. и А. К. в нарушение на правилата за движение, за което е признат за виновен с решението по НОХД 889/2018 г. на съда.

Обвинението по това дело е било за престъпление по чл. 343, ал. 1, предл. 2, б. "б" от НК и за причиняване на средна телесна повреда на трето лице, различно от Д. М., пътувало в същия автомобил.

Че става дума за едно и също ПТП, се установява както от мотивите на решението по наказателното дело, така и от мотивите на решението на гражданския съд по гр. дело № 283/2020 г. на РС - Пазарджик, по което Д. е подпомагаща страна на страната на ответника Гаранционен фонд. Помагачът и подпомаганата страна, които са ответник и ищец по настоящото дело, са обвързани в отношенията помежду си от мотивите на гражданското дело по силата на чл. 223, ал. 2 от ГПК, а тези мотиви установяват както причиняването на вреди от същото ПТП на Д. М., така и размера на тези вреди и липсата на валидна 2 застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" за автомобила, управляна от П.

Д.. Впрочем и от извлечението от информационния регистър, представено от ищеца, се вижда именно, че застраховката на автомобила, сключена за срок то 27.11.2017 г., е била прекратена още на 15.03.2017 г., но този факт е отразен като установен в решението на районния съд по това дело като един от елементите на фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ - стр. 11 от решението, а на стр. 9 е отбелязано, че това обстоятелство е както неоспорено, така и установено от представена по делото справка.

По отношение на размера на вредите, оценени на 4800 лв., страните също са обвързани от мотивите на решението по гражданското дело. Ответникът е можел да направи възраженията си относно размера и относно валидността на застраховката, ако е имал такива, в производството, в което е бил подпомагаща страна.

Плащането към Д. М. на сумата 7783,31 лв., представляващи сбор от главница от 4800 лв., лихва за забава до плащането в размер 2113,31 лв. и присъдените на М. разноски от 432 лв. пред районния съд и 666 лв. пред въззивната инстанция - окръжен съд, след прихващане на присъдените за отхвърлената част на иска разноски, е установено с копие от платежно нареждане, а не се и оспорва. По съшия начин се установява и заплащането на сумата 192 лв., държавна такса, която ГФ е бил осъден да заплати по сметката на съда със същото решение.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Причиняването на вредите, липсата на валидна застраховка "ГО" за причинителя на вредата и плащането от страна на ГФ пораждат правото на фонда съобразно чл. 558 от КЗ да претендира платеното от прекия причинител "до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му".

Настоящият състав на съда не споделя становището, че понесените от ГФ като ответник деловодни разноски по гр. дело 283/2020 г. следва да се преценят като разходи за определянето и изплащането на обезщетението. Те не са неизбежен разход, без който тази стойност не може да бъде определена и заплатена, а санкция за ответник по дело, който с неизправното си поведение е дал повод за завеждането му - подобно на всички разноски по дела. Казаното не се променя от обстоятелството, че неимуществените вреди се определят по справедливост и размерът, който съдът ще определи, не може да бъде предвиден с точност. Правилата за разноските по дела са едни и същи за всички видове искове изобщо и за всички видове искове за неимуществени вреди в частност, както за тези, при които ответникът разполага с обратен иск, така и за тези, с които не разполага. Ако той е заплатил дължимото обезщетение доброволно, няма да понесе деловодни разноски, но ако бъде осъден, деловодните разноски, понесени от него като ответник, са пряка последица от неговото собствено поведение, а не само от това на длъжника по регресното вземане.

Последният на свой ред би трябвало да заплати единствено разноските по делото, по което той самият е осъден. Такова е разрешението по разноските по всеки обратен иск, независимо от неговия предмет.

3

Поради изложеното съдът счита, че искът следва да бъде уважен до размер 6913,31 лв. заедно със законната лихва от предявяването на иска и съразмерна част от разноските по настоящото дело, с оглед на което

РЕШИ:

Осъжда ответника П. И. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. ********* № **, ет. *, ап.*, да заплати на ищеца Гаранционен фонд - гр. София, ЕИК 121446665, сумата 6913,31 лв., платена от Гаранционния фонд на Д. И. М. като обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава на основание решение по гражданско дело № 283/2020 г. на Пазарджишкия районен съд, заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска на 04.11.2024 г. до изплащането на сумата, като отхвърля иска за разликата над 6913,31 лв. до пълния предявен размер от 8203,31 лв.

Осъжда П. И. Д. да заплати на Гаранционния фонд сумата 799,03 лв., представляваща разноски по настоящото дело.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника след влизане в сила на решението по следната банкова сметка на ищеца Гаранционен фонд: IBAN *********, "УниКредит Булбанк" АД.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

Запази редакцията

4