Решение № 27 от 08.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20235330205875 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от „П. “ ООД с ЕИК 115794546, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, против Наказателно постановление № 16– 2300195/05.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пловдив, с което на ООД „П.“ – гр. Пловдив е наложена имуществена санкция от 1500 лева на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ.

С жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв.П., се прави искане за отмяна на наказателното постановление. Излагат се конкретни съображения относно незаконосъобразно процедиране на наказващия орган при несъобразяване наличието на маловажност на нарушението, като се сочи приложимост на разпоредбата на чл.415в от КТ.

Моли се съдът да отмени изцяло наказателното постановление, или да измени същото, като намали имуществената санкция до размер от 100 лева.

Претендира се присъждането на разноските за адвокат.

Въззиваемата страна Дирекция ИТ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., моли да се потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Сочи се, че случаят не е бил маловажен, като в тази връзка се изтъкват съображения за наличието на настъпили вреди за работника, както и за неприложимост на привилегированата разпоредба на чл.415в от КТ. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, срещу предвиден за обжалване в чл.58д от 1

ЗАНН акт и от лицето, адресат на наказателното постановление, поради което и е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-2300195 от 10.08.2023 г., с който се констатира, че при извършена проверка в периода от 23.06.2023 г. до 25.07.2023 г. на „П.“ ООД с обект на контрол шивашка фабрика в гр. Пловдив, **, от представените по време на проверка на 13.07.2023 г. в обекта на контрол и по електронен път на 17.07.2023 г. и 20.07.2023 г. в ДИТ документи /бланка на трудов договор № 368/27.06.23 г., справка за присъствия и отсъствия за месец юни 2023 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ/ се установило, че от страна на работодателя „П.“ ООД в стопанисваната от него фабрика на 28.06.2023 г. е приета на работа като ** промишлеността В. Н. Т., без да е сключен с нея преди постъпването на работа на 28.06.2023 г. трудов договор. Отразено е още в АУАН, че в справката за присъствията и отсъствията за юни 2023 г. е записано, че Т. е отработила 3 работни дни, като в ДИТ е представено копие на бланка на трудов договор, неподписана от работника. Конкретизирано е още в АУАН и че нарушението е извършено на 28.06.2023 г. в шивашката фабрика на ** в гр. Пловдив и с това е нарушен чл.61, ал.1 от КТ.

По сходен начин е описана фактическата обстановка и в обжалваното наказателно постановление, като и там е посочена същата правна квалификация на констатираното поведение на жалбоподателя. Изрично е посочено, че е разгледана постъпила от жалбоподателя молба и е преценено, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ.

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят Б., който е потвърдил напълно констатациите по АУАН и е пояснил, че в хода на вече започналата проверка и проведено едно посещение от 23.06.23 г. във фабриката на жалбоподателя, е постъпила в ДИТ жалба-сигнал от В. Т., което е станало причина и за второ посещение във фабриката на 13.07.2023 г., като при първото посещение Т. все още не била започнала работа при „П.“ ООД, а при второто вече била с прекратено правоотношение. Установено било, че Т. е била допусната до работа, без да е подписала трудов договор, бланка за какъвто била представена с подпис само на работодателя, както и без да е представено уведомлението до НАП за сключен трудов договор, каквото било депозирано. Съгласно показанията на свидетеля, констатирало се и че на работничката е било заплатено възнаграждение за положения труд, внесени били дължимите осигурителни вноски.

Съдът кредитира показанията свидетеля Б. като логични, последователни и напълно съответни на приетите писмени доказателства по делото.

Като свидетел по почин на съда е разпитано и лицето В. Т., посочена в акта и наказателното постановление. Според показанията на същата, тя е 2 постъпила на работа при жалбоподателя на 28.06.2023 г., без да е подписвала трудов договор, какъвто е очаквала да бъде предоставен за подпис, предвид извършена от нея проверка в НАП за изпратено уведомление за сключен договор, като впоследствие е подписала заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 06.07.2023 г., тъй като е имала притеснения, че ако не подпише заповедта, няма да се изплати възнаграждението. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., но само отчасти и то само доколкото са съответни на другите гласни и писмените доказателства по делото, както и предвид факта, че са налице вътрешни противоречия в показанията на лицето, предвид това, че заявява да е работило на 8 часов работен ден от 08,00 часа до 16,30 часа за всички дни, посочени от свидетеля, а същевременно, че е започнало работа на 28.06.2023 г. на обяд, или след обяд на същия ден. Отделно от това, съдът намира, че показанията на посочената свидетелка са и до известна степен заинтересовани, предвид факта, че същата е депозирала и жалба –сигнал против жалбоподателя като работодател.

При наличните гласни и събраните писмени доказателства, съдът намира, че отразената в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка по осъществяване и последващо установяване на нарушение е безспорно и категорично доказана. Впрочем, жалбоподателят и не оспорва отразените по акта и наказателното постановление факти, а именно, че на 28.06.2023 г. В. Т. е била приета на работа в шивашката фабрика на дружеството-жалбоподател в гр. Пловдив на посочената длъжност, без да е сключен с нея преди постъпването ѝ на работа трудов договор.

Съгласно чл.61, ал.1 от КТ, т рудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. В разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е въведена писмена форма за сключването на трудовия договор, а според чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни .

Следователно и за да е налице валидно сключен трудов договор е необходимо същият да е изготвен в писмена форма и да е подписан и от двете страни по него. Ето защо и не се възприемат като основателни възраженията на жалбоподателя досежно това, че щом е било налице установено изпълнение на трудовите задължения на свидетеля Т., от една страна и съответно изпълнение задълженията на работодателя, от друга страна, то формално е бил налице сключен трудов договор. Посоченото изпълнение на задълженията е свидетелство за наличието на трудово правоотношение между страните, което обаче, както се каза, съгласно изискванията на КТ и с оглед на характера на тези особено значими обществени отношения, следва да бъде формално изявено чрез сключването на трудов договор в писмена форма, предполагащо полагането на подписи на всяка от страните по договора. В конкретния случай е установено наличието на проектодоговор, който е бил подписан само за работодател, като е видно от представеното копие на същия, че липсва изобщо подпис на работника, както под текста на договора, така и 3 за удостоверяване датата на постъпване на работа. Наличието на отправено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ до съответната ТД на НАП в тази насока по никакъв начин не води до извод за надлежно сключен трудов договор, като напротив, сочи на некоректно изпълнение на това задължение на работодателя, защото уведомлението до съответната ТД на НАП се изпраща в определения в закона срок след сключването на трудовия договор, но не и преди това да е сторено. В тази насока и според съда категорично е установено вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Същото се явява субект на нарушението, тъй като има качеството на работодател /съгласно §1, т.1 от ДР на КТ/, на когото е възложено задължението за сключване на трудов договор в писмена форма с лицето, което наема на работа /арг. от чл.63, ал.1 от КТ/.

Като не е сторило това, дружеството е нарушило разпоредба на трудовото законодателство, а именно чл.61, ал.1 от КТ, поради което и правилно е била определена приложимата санкционна норма по чл.414, ал.3 от КТ. В случая, предвид административно-отговорното лице, не следва да се издирва въпросът за вината при наличие на установено формално осъществяване на нарушението.

Що се касае до възражението на жалбоподателя относно неправилното определяне на приложимата норма при определяне на санкцията му и искането за прилагане привилегированата такава по чл.415в от КТ, предвиждаща отговорност за маловажно нарушение, то следва да се има предвид, че съгласно чл.415в, ал.1 от КТ, за да е налице възможност да се приложи по-леката санкция е необходимо кумулативно да са установени конкретни условия - незабавно отстраняване на нарушението, веднага след откриването му и липса на настъпили вредни последици за служителя или работника, което в случая не може да се приеме за установено. Нещо повече, в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ нарушението по чл.61, ал.1 от КТ изрично е изключено от кръга на маловажните. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя. В тази насока и според съда съвсем правилно наказващият орган е преценил невъзможността за приложение нормите на чл.415в от КТ, както и чл.28 от ЗАНН.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че с оглед спецификата на случая е следвало да му се издаде предписание и същият да не бъде санкциониран, доколкото, както се каза, категорично е установено осъществяването на административно нарушение. Прилагането на задължително предписание е възможност, предвидена с оглед отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, която може да бъде осъществена 4 заедно с ангажиране на административнонаказателната отговорност при осъществено нарушение, а не вместо нея, като се има предвид, че съгласно чл.414, ал.3 от КТ всякога се предвижда налагане на имуществена санкция на работодател за установено нарушение по чл.61, ал.1 от КТ. Затова и санкционна разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ е правилно приложена от наказващия орган, като определената имуществена санкция в минималния предвиден размер държи сметка за спецификата на конкретния случай на установено административно нарушение и е съобразена с тежестта на същото и с вида на нарушителя – юридическо лице.

При извършената и служебна проверка съдът не установи при издаване на наказателното постановление да са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени. Както АУАН, така и наказателното постановление са издадени от компетентни за това лица и в предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. В тази връзка и с оглед посоченото в жалбата, съдът взема предвид, че съгласно чл.416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, като според чл.399, ал.1 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство се осъществява от ИА „Главна инспекция по труда“. Съгласно чл.21 от Устройствения правилник та ИА ГИТ служителите в териториалните дирекции “Инспекция по труда“ имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция , като инспекторът, каквата длъжност има актосъставителят, е контролен орган с правомощия по КТ. Обжалваното НП е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата н а чл.416, ал.5 от КТ и съобразно представената по преписката Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителн ия директор на ИА „Главна инспекция по труда“.