Решение № 118 от 26.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Росен Димитров

Членове:Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20211100510964 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Д.Г.“ ЕАД срещу отказ на ЧСИ К.П. да прекрати да прекрати изп. дело № 20128520402228. В жалбата се посочва, изпълнителното дело е образувано въз основа на пет изпълнителни лист за вземания в полза на първоначалния взискател „П.л.Б.“. Последното валидно изпълнително действие е извършено на -7.12.2012 г. – налагане на запори на банкови сметки на длъжника и на 07.12.2014 г. и на 07.12.2014 г. са настъпили последствията на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването е настъпило по силата на закона. Постъпилата на 14.10.2016 г. молба от трето на изпълнителното дело лице не е основание за продължаване на действията. Допълнително следва да се съобрази, че след 25.11.2016 г. няма извършвани изпълнителни действия. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното постановление.

В отговор „Ф.И.А.“ ЕООД излага съображения за неоснователност на жалбата. Посочва, че вземането му е прехвърлено от „П.л.Б.“. В изпълнителното производство са предприемани множество изпълнителни способи, прекъсващи перемпцията. „Л.Ф.“ ЕАД е правоприемник на първоначалния кредитор „П.л.Б.“ АД и праводател на настоящия взискател „Ф.И.А.“ ЕООД.

Длъжникът е уведомен за цесията.

В становище ЧСИ П. сочи, че през 2013 г. изпълнителното дело е спряно. През 2015 г. е поискано възобновяване и предприемане на нови изпълнителни действия, а през 20176 г. – налагане на запор на банкова сметка на длъжника. През 2017 – 2020 г. взискателят е подавал молби за извършване на справки и предприемане на изпълнителни действия. По изложените съображения намира, че жалбата следва да се остави без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Изпълнително дело № 20128520402228 по описа на ЧСИ П. е образувано по молба вх. № 20081/12.11.20212 г. на „П.л.Б.“ АД въз основа на изпълнителни листове, издадени по ч.гр.дело № 36282/2012 г. на СРС, 31 с-в,, 36283/2012 г. на СРС, 39 с-в, 36284/2012 г. на СРС, 41 с-в, 36285/2012 г. на СРС, 35 с-в, 362250/2012 г. на СРС, 124 с-в и 2023/2014 г. на СРС, 124 с-в.

На 20.12.2012 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

На 21.11.2012 г. са изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Банка пиреос България“ АД

От служебно изискана справка от СРС е видно, че изпълнителното производство е спряно с определение от 18.03.2013 г. по гр. дело № 36284/2012 г. на СРС, 41 с-в. определение от 20.03.2013 г. по гр. дело № 36250/2012 г. на СРС, 124 с-в, Определение от 09.04.2013 г. по гр. дело № 36282/2012 г. на СРС, 31 с-в. Решение по гр. дело № 28987/2013 г. на СРС, 31 с-, е постановено на 19.05.2014 г., като искът е частично уважен.

С молба от 24.07.2015 г. „П.л.Б.“ АД е поискал събиране на конкретни суми по посочените изпълнителни листове, извършване на справка за регистрирани МПС и налагане на запор. Към молбата е приложено изявление за прихващане от 26.02.2015 г.

Молба за опис на движими вещи на длъжника е депозирана на 14.10.2016 г. от „Л.Ф.“ ЕАД.

Молителят се легитимира с договор за цесия от 301.12.2016 г., сключен между „Л.Ф.“ ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „П.л.Б.“ АД) и „Ф.И.А.“ ЕООД.

Приложена е уведомление за сключения до длъжника и обратна разписка с отбелязване „сменен адрес“.

Последващи молби за налагане на запори са депозирани от „Ф.И.А.“ ЕООД на 19.01.2018 г., изпратено запорно съобщение на 22.01.2018 г., 11.10.2019 г., 27.04.2020 г., 01.10.2020 г.

/запорно съобщение от 10.11.2020 г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдебното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В конкретния случай съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкови сметки и вземания на длъжника. През април 2014 г. изпълнението е спряно на основание чл. 410, ал. 1 вр. чл. 417, ал. 9 ГПК. Поради прехвърляне на вземането в рамките на изпълнителното производство като взискател е конституиран “Ф.И.А., като със сезиращата молба на цесионера на ЧСИ е възложено извършване на действия за събиране чрез налагане на запори. Няма прекъсване за период от 2 години, въпреки неефективността на предприетия способ. Взискателят не се е дезинтересирал за 2-годишен период от изпълнителното дело, а е сезирал съдебният изпълнител с молби за предприемане на допълнителни изпълнителни действия.

Съдът споделя възражението на ответника по жалбата, че цитираната разпоредба е приложима в хипотеза на бездействие на взискателя достатъчно продължително като време, което да доведе до извод, че същият се е дезинтересирал и не изисквал предприемане на същински изпълнителни действия. От служебно изисканата справка се установява, че през 2013 г. производството по изпълнителното дело е спряно, поради което не може да се счете, че в срока на постановеното от съда спиране е налице бездейсвие на взискателя. Ефективността на последващо поисканите изпълнителни действия – налагане на запори, също не се приравнява на бездействие.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна.

2

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Д.Г.“ ЕАД срещу отказ на ЧСИ Каталин П. да прекрати производството по изпълнително дело № 2228/2012 на основание чл. 435, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в постановление от 02.08.2021 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3