Решение № 4550 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4550 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110209955 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9955 по описа за 2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. М. А. срещу Наказателно постановление /НП/ № 244332-033734 от 02.04.2025 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

1

Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което иска наложеното административно наказание да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 20.12.2024 г. И.Н. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения.

Такива не били депозирани и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

На 02.04.2025 г. Г.Б. – началник група към ОПП СДВР е издала наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и на НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това не бе констатирано наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 20.12.2024 г. около 16.09 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал по бул.

„Ботевградско шосе“ с посока на движение от ул. „Екзарх Йосиф“ към ул. „Витиня“ лек автомобил модел *** с № *********, собственост на Ц. В.. При извършена проверка от страна на служители при ОПП-СДВР било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 11.12.2024 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, при което било прието, че водачът е извършил нарушение на ЗДвП и му бил съставен процесният АУАН.

Собственикът на МПС не е бил уведомяван за прекратяването на регистрацията на МПС, като не се установява и това да е било известно на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост като поради липса на противоречия и по аргумент за 2 обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лева за водача, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП (в актуалната към процесната дата редакция) служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото не се твърди, а и няма данни собственикът на процесното МПС да е бил уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията му. Действително разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не съдържа изрично такова задължение за административния орган по дерегистрацията. Трайна е практиката на АССГ обаче, това не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му досежно този факт.

На по-силно основание няма данни и жалбоподателят, като трето лице, на което е бил предоставен лекият автомобил да е бил уведомяван за този факт, като противно на изложеното в НП неговото знание не би могло да се презумира.

Предвиденият в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП ред за прекратяване на регистрацията чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на индивидуален административен акт волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно: неизпълнение на задължението за регистриране на МПС в двумесечен срок. Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт чрез отбелязването в автоматизираната информационна система. Следователно, налице е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК, който подлежи на съдебно обжалване (в този смисъл са Определение № 2785/01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 г. на ВАС, VІІ отд.; Решение № 7391/22.07.2022 г. по адм. д. № 1295/2022 г на ВАС, VІІ отд., Определение № 14092 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д.

№ 9510/2020 г., VІІ отд.). Съобщаването на този индивидуален административен акт не е изрично предвидено в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, но според АПК индивидуалният административен акт не поражда действие преди да е доведен до знанието на неговия адресат, независимо от способа на съобщаването. Едва след съобщаването му, а при липса на допуснато предварително изпълнение - и след влизането му в сила, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация.

Константна е съдебната практика, че за да има нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – субективната страна на деянието изисква водачът да е знаел за служебно прекратена регистрация, което се явява и предпоставка за формиране на вина, като психично отношение към деянието. Както вече бе посочено по-горе при липса на презумпция за знание от страна на собственика на лекия автомобил, не би могло да се предполага такова знание у трето лице, управляващо МПС, какъвто в случая се явява жалбоподателят, за което не е съществувало нормативно задължение да извърши служебна справка преди да поеме управление на автомобила.

3

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно състава на вмененото му административно нарушение. Изложената в НП фактическа обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. В случая не се установи, че управлението на МПС с прекратена регистрация е осъществено от жалбоподателя виновно, респективно поведението му не представлява административно нарушение, тъй като липсва изискуем от закона елемент от субективна страна, поради което е налице неправилно приложение на материалния закон, което представлява и самостоятелно основание за отмяна на наказателно постановление.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, но не претендира такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-033734 от 02.04.2025 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на К. М. А. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4