Протокол № 283 от 18.04.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 283 гр. Варна, 18.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостин Г. Петров при участието на секретаря Дарина Б. Баева

Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело № 20213100900703 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:31 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК:

Ищецът ВЛ. СТ. СТ. , редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява лично, представлява се от адв. Д.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД , редовно призован, представлява се от адв. Е.С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Вещите лица Й. Люб. М., Д. Анг. Д. и Д. Люб. К. , редовно призовани, явяват се лично.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 8233/05.04.2022 г. заключение по допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване

1 на допусната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и снемане самоличността на вещите лица, както следва:

В. л. Д. Анг. Д. - 54 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство и трудовоправни отношения със страните; предупреден за отговорността по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. Д. Люб. К. - 37 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство и трудовоправни отношения със страните; предупреден за отговорността по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. Й. Люб. М. - 41 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство и трудовоправни отношения със страните; предупреден за отговорността по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. Д.: Представили сме заключение, което поддържам.

В. л. К.: Представили сме заключение, което поддържам.

В. л. М.: Представили сме заключение, което поддържам.

На въпроси на адв. Д.:

В. л. К.: Лицето е бил с известна коронарна атеросклероза и байпаси някъде 10 години преди инцидента, но не е лекуван адекватно, тъй като не е приемал лекарства. Само мисля, че е приемал един бетаблокер, мисля, че статин беше. Не е лекувал адекватно хипертоничната болест. Както сме записали е бил с много висок риск от сърдечно-съдови инциденти и е пушач.

Има хипертрофия на лява камера, което говори, че е хипертоник и т.н.

Относно изложеното на стр. 8: Единият от двата медикамента, които е приемал пациента - бетаблокер и антиагрегант не е бил статин или такъв, който да лекува основния рисков фактор - хипертонията.

Пациентът е опериран по спешност и затова няма значение пациентът на каква хемодилуция е. Общо взето, първо се цели да се спре хеморагията, т.е. източника на кървене и се оперират пациентите при умерен към висок риск, няма значение. Операцията се предприема на фона на антиагрегант, който разрежда кръвта, при умерен към висок риск, но ако не се предприеме операция, човекът би загинал, т.е. по-важно е да се спаси живота първо, 2 отколкото да се изчислява рискът.

В. л. Д.: Оперативното лечение, което е извършено е животоспасяващо, на първо място. Няма значение дали пациентът е приемал или не антиагреганти. При разкъсване на слезката има излив на кръв. При т.нар. база в този момент - приемане на антиагреганти, изливът ще бъде значително посериозен и ще доведе до много по-голямо кръвотечение. В този смисъл д-р К.

Ви отговори, че рискът се преценява като умерен към висок риск, но животоспасяващо оперативно лечение. Не може да се изчаква спиране на антиагрегантна терапия, да се подготвя пациента, тъй като това е оперативно лечение, което се извършва по спешност.

В. л. К.: В случая концентрацията на антиагрегантния препарат се постига първо с пренасищане и второ, с поддържане на дозата. За да се изчисти този препарат от кръвта са нужди от 5 до 7 дни. При операции се спират подобни медикаменти от 5 до 7 дни.

Исхемията на миокарда е страдание от намален приток на кръв при запушване или стеснени коронарни артерии, което може да се получи и от натрупване на атеросклеротична плака.

Дефакто този антиагрегант не е бил спиран.

В. л. Д.: Действието на препарата не спира дори след като е приключил приемът му.

В. л. К.: До 5-тия ден имаме разреждане на кръвта, но това означава, че нямаме 100 % гаранция, че няма да се случи сърдечно-съдов инцидент, имаме 50 % сигурност, зависи от много фактори. Това означава, че имаме някаква защита, но не е пълна защита, никога нямаме 100 % защита.

Относно стр. 9 -та от заключението: Във връзка с таблиците към отговора на въпрос № 4: Това са специални кардиологични таблици, които се използват от Европейското и Американското кардиологични дружества. Те са консесусни таблици. Според рисковите фактори на пациента, които са много, и възрастта се прецезира 5 или 10-годишната преживяемост на човека и варират от зелено до много тъмночервено. В случая, човекът е в много тъмночервената зона – много високорисков пациент, тъй като той не се е лекувал правилно за сърдечното заболяване. Това означава, че дори и да е нямало инцидент, той в близките 5 години е можело да получи сърдечно3 съдово заболяване – инфаркт, инсулт, запушване на съдове по цялото тяло – дали на крайник, на глава, мозък, увреждане на съд.

ПТП-то пряко не е допринесло за развитието точно на инфаркта. Може би заради резките спадове в хемоглобина и вследствие на самата стресова ситуация се е развила плака, която е довела до запушване на съд и до такава камерна аритмия, защото той от това е починал.

Камерната аритмия няма нищо общо с оперативната интервенция и със стреса от инцидента. Той е починал в резултат от съдов инцидент. Ако не се извърши оперативното лечение, той би загинал от кръвозагуба. Нямаме много големи миграции на хемоглобина или спадове в хемоглобина, но в същото време рискът от създаване на плака си остава при каквато и да било интервенция.

В. л. Д.: Да разсъждаваме, че има някакво обременяване на сърцето от ПТП-то, можем да тръгнем от кръвоснабдяването в малкия кръг на кръвообращението – примерно някакво затруднение откъм белите дробове.

По време на аутопсията и при пролежаването в болницата, освен трите счупени ребра не са установени огнища в белите дробове, които да затруднят действието на сърцето. Реално, ние и в експертизата сме отговорили, този човек с наличния тежък увреден сърдечен статус, с тежката генерализирана атеросклероза, дори и без ПТП, можеше да получи тромбоза на сърдечносъдовата артерия, подхранваща сърцето и да настъпи смърт.

В. л. К.: Само да вметна, че се намират специфични клетки в белия и черния дроб, което говори за венозен застой в дясната половина на сърцето, а последното говори за тотална сърдечна недостатъчност. Това означава, че неговото сърдечно заболяване не е лекувано адекватно. Всеки, дори и малък стрес на организма, би довел до подобен инцидент. Подобни операции се правят всекидневно в МБАЛ „Св. Марина“, защото те са травматичен център, но не се стига всеки ден до такъв изход.

В. л. Д.: В медицината всичко се разглежда в теоретичен план. Тези данни са посочени теоретично. Когато човекът е в тъмночервената зона, той е с тежък сърдечен риск, независимо дали оперативно или извъноперативно, което дава основание да се приеме, че и минимално физическо усилие без ПТП, минимална емоция, било положителна или отрицателна, може да доведе до този фатален край.

4

Адв. Д.: Нямам повече въпроси.

Адв. С.: Нямам въпроси към вещите лица. Моля да се приеме заключението.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещите лица по допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като доказателство по делото.

С оглед представените от вещите лица справки-декларации по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на вещите лица следва да бъде определено окончателно възнаграждение в размер на 400.00 лв. за всяко от тях, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА изслушаното заключение на автотехническа експертиза. като доказателство по делото днес комплексната съдебномедицинска и

ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Й.М. в размер на 400.00 лева.

ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Д.Д. в размер на 400.00 лева.

ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Д.К. в размер на 400.00 лева.

ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 400.00 лв. в петдневен срок от днес, като при неизпълнение ще бъде приложена разпоредбата на чл.

77 от ГПК.

На вещите лица ще бъдат издадени разходни касови ордери, след представяне на доказателства за внесен депозит от ответната страна.

АДВ. Д.: Оспорвам заключението частично. Тъй като отговорите на стр.

9 на въпросите № № 5 и 6, които са били поставени от съда, свързани с психическия стрес, вещите лица са посочили, че това е от компетентност на психиатър и психолог. Въпросите са така поставени - стресът допринесъл ли е за влошаване на здравето на пострадалия и има ли причинна връзка между 5 възникналите усложнения в здравословното му съС.ие непосредствено след произшествието и настъпилата смърт, мисля, че за обективното решаване на случая за отговор на тези въпроси трябва да бъде назначена допълнителна експертиза с участието на вещи лица психиатър и психолог, както са посочили експертите в заключението. В тази връзка Ви моля да приемете, че правя доказателствено искане за назначаване на допълнителна експертиза с компетентни вещи лица.

АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, считам, че експертизата е в достатъчна степен пълна, ясна и обоснована. Не възниква никакво съмнение относно нейната правилност, обективност и безпристрастност. Във връзка с така направеното оспорване, считам, че същото е неоснователно. Въпросът е настъпил ли е физически и психически стрес у пострадалия С. С. вследствие на процесното ПТП. Считам, че за отговора на този въпрос дори не са нужни каквито и да било знания и специални умения в областта на психологията и психиатрията. За всеки нормално и логически мислещ човек в зряла възраст е ясно, че претърпяването на ПТП предизвиква психически стрес. Точно в този смисъл е и дадения от вещите лица отговор по този въпрос.

Относно измерването на физическия и психическия стрес у пострадалия и доколко той е допринесъл за влошаване на здравето му или не, няма как вещото лице да изпълни тази задача, доколкото подобно обследване и даване на подобен отговор изисква освидетелстване на лицето, а именно разговор с лицето или достъп до документация, която е била налична и съставена от лекар със същата специалност между периода между настъпване на ПТП и леталния изход за пациента, който период е само 1 ден. В този период е ясно или поне не се твърди от ищцовата страна да са провеждани прегледи, да е била снета анамнеза от психиатър или психолог на пострадалия, поради което дефакто, каквото и да говори вещото лице психиатър или психолог, то би било имало само теоретично значение без каквато и да било връзка с конкретния казус. В този смисъл, вещото лице психиатър или психолог би било в невъзможност да изпълни задачата си, поради липса на каквито и да било обективни данни. Ето защо ще Ви моля да оставите искането за назначаване на допълнителна експертиза без уважение.

Съдът намира, че действително вещите лица са дали отговор на въпроси № 5 и № 6, че въпросите от психическия стрес са от компетентността на 6 психиатър и психолог, като те не са компетентни да дадат заключение по този въпрос. На следващо място, съдът намира, че за правилното решаване на делото не е необходимо да бъде поставяна допълнителна задача на психиатър и психолог, които да дадат заключение дали е настъпил психически стрес у пострадалия. По делото са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които съдът да може да обоснове изводите си и да прецени дали психически стрес е бил налице.