Решение № 45 от 21.03.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Кубрат, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, ІІІ - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Петко П. Монев Гражданско дело № 20243320100122 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл.124, ал.1, пр. 2 от ГПК, предявени по реда на чл.415 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД, ЕИК 826043788, със седалище и адрес на управление в град Разград, ул. „Сливница“ № 3А, представлявано от управителя инж. С.Р.И. твърди, че ищцовото дружество действа в качеството на ВиК оператор, съгласно Допълнително споразумение към Договор № АВиК-Д-002/18.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на водоснабдителните и канализационни системи и съоръжения и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, считано от 01.01.2019 г. предоставя ВиК услуги на територията на Община Завет. Сочи се, че по см. на чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД, ответникът А. Х. Г., с оглед качеството му на собственик на имот с административен адрес **, се явява потребител на ВиК услуги, по открита партида с абонатен № 442347.

За Г. като потребител на ВиК услуги е възникнало и съществува задължението да осигурява свободен и безопА. достъп на длъжностните лица, упълномощени от ВиК оператора за отчет, монтаж или подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, включително и в сгради етажна собственост и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата, съгласно чл.5 от ОУ, да заплаща предоставените от оператора ВиК услуги, съобразно издадени ежемесечни фактури (чл.33 от ОУ), както и съгласно чл. 44 от ОУ да заплаща законна лихва върху просроченото задължение.

В периода от 26.04.2022 г. до 20.07.2022 г. потребителят Г. ползвал В и К 1 услуги, за които на основание чл. 33, ал. 1 от ОУ, ВиК операторът издал 3 броя фактури, както следва: Фактура № 3114070495/31.05.2022 г., Фактура № 3114091445/30.06.2022 г. и Фактура № **********/29.07.2022 г., на обща стойност 255,94 лв.

Така издадените фактури били просрочени и изскуеми съгласно чл.33, ал. 2 от ОУ, поради което и на осн. чл.44 от ОУ ищецът е начислил и законна лихва за просрочие в размер на 38,69 лв.

Поради допуснати нередовности в плащанията на ползваните ВиК услуги, операторът изпратил покана за доброволно изпълнение, която видно от обратната разписка не е била потърсена от получателя, но счита за редовно връчена, тъй като е изпратена на адреса посочен в партидата, съгласно чл.67, ал.4 от ОУ. Поради това, че сумите не били заплатени, кредиторът е подал заявление в РС–Кубрат, за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, образувано в ч.гр.д. № 781/2023 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 434/30.11.2023 г. била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А. Х.

Г.,

ЕГН

**********, че съществува изискуемо вземане на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД, ЕИК 826043788 в размер на сумите: главница в размер на 255,94 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.11.20223 г., до окончателното изпълнение; лихва за забава в размер на 38,69 лв., начислена за периода от 30.06.2022 г. до 21.11.2023 г., всички съставляващи неплатени задължения за предоставени ВиК услуги по 3 бр. фактури. Претендират се и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът А. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в **, чрез назначения му особен представител адв. М. Н., АК-Разград депозира писмен отговор, с който заявява становище, че исковата молба е допустима, но неоснователна.

Оспорва отчетените данни по

Фактура

№

3114070495/31.05.2022 г., тъй като отчетното устройство – водомер, не е преминало съответната метрологична проверка, както и че периода на отчетеното потребление по фактурата от 31.12.2018 г. до 18.05.2022 г. е далеч извън предвидения по чл.23, ал.1 от ОУ период на отчитане не по-дълъг от три месеца. Допълнително сочи, че представеният като доказателство по делото Протокол № 921696/26.04.2022 г. не е подписан от ответника, което е в разрив с ОУ на ищцовото дружество. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, също така да отхвърли отправеното искане за присъждане на разноски в настоящото и заповедното производства. Алтернативно, моли съда да присъди разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Ответникът А. Х. Г. е титуляр на партида с абонатен номер 442347 с адрес **, като същият се явява потребител на предоставяна от ищеца ВиК услуга.

2

За отчетен период 31.12.2018 г. до 18.05.2022 г. е била издадена Фактура № 3114070495/31.05.2022 г., за доставени и потребени 14 куб.м. питейна вода. За отчетен период 18.05.2022 г. до 20.06.2022 г. е била издадена Фактура № 3114091445/30.06.2022 г., за доставени и потребени 40 куб.м. питейна вода. За отчетен период 20.06.2022 г. до 20.07.2022 г. е била издадена Фактура № **********/29.07.2022 г., за доставени и потребени 29 куб.м. питейна вода.

Издадените фактури за общо 83 куб.м. питейна вода са на обща стойност 255,94 лв.

Ответникът е бил поканен да плати задължението си по издадените фактура, но тъй като плащане не е било извършено, ищецът на 29.11.2023 г. е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч.гр.д. № 781/2023 г. по описа на РС – Кубрат. Издадената по цитираното дело Заповед № 434/30.11.2023 г. е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което ищецът е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 781/2023 г. по описа на Районен съд – Кубрат.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор “ по смисъла на чл.198о, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на Община Завет. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл.8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл.3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.2, ал.1 т.1 и т.2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 от ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези 3 услуги, по смисъла на чл.2, ал.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД гр. Разград.

Съдът приема, че в случая ответникът е потребител на доставяните от ВиК оператора услуги и това приема за установено въз основа на събраните по делото доказателства.

Възраженията на ответника отностно отчетените данни по Фактура № 3114070495/31.05.2022 г. са неоснователни. Периодът на отчитане попада извън тримесечния обхват, тъй като ищцовото дружество стъпва в правата на доставчик на Вик услуги на 01.01.2019 г., а до 26.04.2022 г. имотът се е водил необитаем по подадени от ответника данни, което обстоятелство е установено за невярно при рутинна проверка. На същото основание на 26.04.2022 г. е извършена подмяна на водоотчетното устройство. Протокол № 921696/26.04.2022 г. в действителност не е подписан от ответника, което е в разрив с ОУ на ищцовото дружество, но валидността му не е обвързана с предмета на доказване по делото и не следва да се взима предвид при решението на спора.

В процесния период 31.12.2018 г. – 20.07.2022 г. в имота, за който е открита партида, са предоставяни ВиК услуги, за което са издадени 3 бр. фактури. Не е оспорен като изчисление размера на претендираната сума, а няма доказателства тази сума да е била заплатена на ищцовото дружество. Поради изложеното съдът намира, че ищецът чиято е доказателствената тежест установи, че за периода 31.12.2018 г. – 20.07.2022 г. е доставил на ответника посочените ВиК услуги на претендираната стойност от 255,94 лв., за което е приложена и справка, поради което главният иск е основателен. По отношение на акцесорния иск на основание чл.44 от ОУ за заплащане на лихва за забава за периода 30.06.2022 г. – 21.11.2023 г. претенцията в размер на 38,69 лв. е основателна.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора ищецът съразмерно уважената част, има право на разноски – 75,00 лв. за държавна такса в исковото производство, 300,00 лв. депозит за особен представител, както и 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Поради което ответникът следва да заплати 975,00 лв. за разноски. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство, които са в размер на 25,00 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в ** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, ЕИК 826043778, със седалище и адрес на управление: град Разград, област Разград, ул. „Сливница“ № 3А, представлявано от инж. С.Р.И., следните суми, за които е издадена Заповед № 434/30.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 781/2023 г. по описа на РС – Кубрат: 255.94 лева (двеста петдесет и пет лева, деветдесет и четири ст.) – главница, представляваща стойност на неплатени ВиК услуги за абонатен № 442347, за имот находящ се в с**, за което са издадени: Фактура № 3114070495/31.05.2022 г., Фактура № 4

3114091445/30.06.2022 г. и Фактура № **********/29.07.2022 г., ведно със законната лихва считано от 29.11.2023 г. до окончателното плащане; 38.69 лева (тридесет и осем лева, шестдесет и девет ст.) – лихва за забава, начислена за периода от 30.06.2022 г. до 21.11.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА А. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в **, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, ЕИК 826043778, със седалище и адрес на управление: град Разград, област Разград, ул. „Сливница“ № 3А, представлявано от инж. С.Р.И. – Управител, сумата 975.00 лева (деветстотин седемдесет и пет лева, нула ст.) представляваща направени разноски в исковото производство и сумата 25.00 лева (двадесет и пет лева, нула ст.) – разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.