Решение № 10521 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10521 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. М. при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. М. Гражданско дело № 20251110149946 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Г. А. срещу К. М.

А..

Ищецът твърди, че преди сключване на граждански брак с ответницата е изтеглил банков кредит, от който сума в общ размер на 24 000 лв. е предал на ответницата на части, както следва:

1. на 21.06.2022 г. е предадена сума в размер на 8 000 лв. – лично в брой;

2. на 07.09.2022 г. е предадена сума в размер на 16 000 лв. – лично в брой, срещу задължение на ответницата да върне така предоставените суми. Впоследствие страните са сключили граждански брак на 19.09.2022 г., поради което ищецът не е претендирал връщане на сумите до този момент.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от общо 12 271, 01 евро (24 000 лв.), представляваща сбор на вземания за: сумата 8 000 лв., предоставена в заем на ответницата на 21.06.2022 г.; сумата 16 000 лв., предоставена в заем на ответницата на 07.09.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 21.07.2025 г. по ч.гр.д.

№ 70296/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, с отстранена ОФГ с разпореждане от 01.06.2026 г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К. М. А., с който оспорва иска. Оспорва да е получавала от ищеца сума в размер на 24 000 лв., както и да е поемала задължение за връщане на 1 същата. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 25.11.2024 г. заявителят С. Г. А. е сезирал СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника К. М.

А..

Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника К. М.

А. по ч.гр.д. № 70296/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, с отстранена ОФГ с разпореждане от 01.06.2026 г.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване съществуването на вземането по исков ред.

С влязло в сила решение от 16.01.2026 г. по гр.д. № 62997/2024 г. на СРС е прекратен сключеният на 19.09.2022 г. граждански брак между С. Г. А. и К.

М. А..

По делото е представен договор за потребителски кредит № FL1315407 от 07.09.2022 г., сключен между С. Г. А. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, по силата на който на кредитополучателя е предоставен потребителски кредит в размер на сумата 24 000 лв. за текущи нужди.

По делото е представен договор от 25.10.2024 г., по силата на който К.

М. А. се задължава да внесе в срок до две години на С. Г. А. сумата 8 000 лв. за погасяване на кредит.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240 ал. 1 ЗЗД.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

В тежест на ищеца е да докаже сключване на процесните договори с ответницата със соченото от него съдържание, а именно: предаване на процесните суми както и поемане от страна на ответницата на задължение за връщането им.

Страната, която търси изпълнение по договор за заем, носи тежестта при 2 условията на пълно и главно доказване да установи с всички допустими от закона доказателствени средства, създавайки сигурно убеждение в истинността на съответното фактическо твърдение, съществуването на този договор, вкл. и наличието на съгласие от насрещната страна за тази сделка и неговите клаузи /в посочения смисъл – решение № 390/20.05.2010 г. по гр.д.№ 134/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 174/23.07.2010 г. по гр.д.№ 5002/2008 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 97/22.03.2011 г. по гр.д.№ 417/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д.№ 584/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 524/28.12.2011 г. по гр.д.№ 167/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

В случая твърденията на ищеца са, че е предоставил лично в брой на ответницата сумата 8 000 лв. на 21.06.2022 г. и сумата 16 000 лв. на 07.09.2022 г. срещу задължение на ответницата за връщане на сумите.

Тежестта за установяване на горните обстоятелства се носи от ищеца, като в случая същите не се установяват от него. Не се установява предаването на сумите. От самия факт, че ищецът е изтеглил кредит, не следва автоматично, че е предавал суми от него на ответницата. Не се установява и ответницата да е поемала задължение за връщане на посочените от ищеца суми.

Извод в различен смисъл не следва от представения по делото договор от 25.10.2024 г., по силата на който К. М. А. се задължава да внесе в срок до две години на С. Г. А. сумата 8 000 лв. за погасяване на кредит. Договор от посочената дата не е предмет на настоящото производство. В същото време не може да се приема, че в него се съдържа задължение за връщане именно на сумата 8 000 лв., която ищецът твърди да е предал на 21.06.2022 г. Дори от този договор от 25.10.2024 г. да може да се изведе някакво задължение за ответницата, то същото е извън предмета на настоящия спор.

С оглед изложеното искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответницата претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 670 евро по договор за правна защита от 15.12.2025 г.

От страна на ищеца своевременно е заявено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, като взе предвид естеството на спора, обстоятелството, че след отстраняване нередовностите на исковата молба, делото не представлява фактическа и правна сложност, както и вида и обема на осъществената правна защита. Съдът не е обвързан с минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно практиката на СЕС – решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I ТО. Същевременно, правото на достъп до съд 3 налага разноските да бъдат обосновани и разумни и да не са прекалено обременителни за страната, в чиято тежест се възлагат. При това положение адвокатското възнаграждение следва да се намали до сумата 600 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. А., ЕГН ********** срещу К. М. А., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240 ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че К. М. А. дължи на С. Г. А., както следва: сумата от общо 12 271, 01 евро (24 000 лв.), представляваща сбор на вземания за: сумата 8 000 лв., предоставена в заем на ответницата на 21.06.2022 г.; сумата 16 000 лв., предоставена в заем на ответницата на 07.09.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 25.11.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 21.07.2025 г. по ч.гр.д.

№ 70296/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, с отстранена ОФГ с разпореждане от 01.06.2026 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С. Г. А. да заплати на К. М. А., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 600 евро разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4