Решение № 1624 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1624 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20221110213726 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. И. Д. срещу Наказателно постановление № BG09032022/5800/Р8-289/25.08.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София, с което му е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалб. Д., който го обжалва изцяло, като счита, че НП е незаконосъобразно. Твърди, че не е установен субектът на нарушението, както и че на посочената в НП дата той не е управлявал товарен автомобил с ДК № Е****КХ. Представил е подписано от него удостоверение за дейности съгласно Регламент (ЕО) № 561/2006, според което за периода от 00.00 ч. на 22.02.2022 г. до 23.59 ч. на 25.02.2022 г. е извършвал друга работа, а не управление на ППС. В тази посока е представил и служебна бележка от управителя на дружеството „*********“ ЕООД – негов работодател. Счита, че липсват каквито и да е било доказателства, че е управлявал посоченото ППС на 22.02.2022 г. Твърди, че името му било изписано в АУАН и НП с латински букви, а не на български език, което било неправилно индивидуализиране на нарушителя. Твърди, че докладите за извършени нарушения, установени чрез електронна система за събиране на пътни такси не се ползват с презумтивна доказателствена сила и с оглед на липсата на представени от АНО доказателства в подкрепа на този доклад, нарушението се явява недоказано. Изложени са съображения за несъответствие между 1 описаната в АУАН фактическа обстановка и приложената правна квалификация. Сочи се, че в АУАН и НП не се съдържат никакви констатации относно съставомерните обстоятелства – относно неизпълнение на задълженията на собственика, съответно ползвателя на ППС за установяване на изминатото разстояние, както е предвидено в приложената санкционна норма, а не за неплащане на пътна такса, което неплащане може да е вследствие на неизпълнението на тези задължения, но може и да е поради други обстоятелства. Сочи се, че работодателят му е бил заплатил три маршрутни карти, с посочени номера и приложени към жалбата, което доказвало, че водачът е смятал, че пътните такси са платени. С оглед на това жалбоподателят счита, че не е налице нарушение. Алтернативно излага съображения, че дължимата тол такса в размер на 119 лв. е заплатена в цялост в деня на съставяне на АУАН, поради което, а и с оглед несъразмерния размер на наложената глоба (над 10 пъти повече от евентуално неплатената тол такса) се претендира за маловажен случай. Липсва искане за присъждане на разноски.

Жалбоподателят Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Административнонаказващият орган в качеството му на въззиваема страна-началникът на отдел в НТУ към АПИ – гр. София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Димитров, който оспорва жалбата. В съдебно заседание процесуалният представител пледира за оставяне на жалбата без уважение, респективно потвърждаване на издаденото наказателно постановление, и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 80 лв.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 09.03.2022 г. в 12:38 часа, жалбоподателят Д. И. Д. пристигнал на граничен контролно-пропускателен пункт "Илинден", като водач на пътно превозно средство – влекач, марка „Рено Т“ с peг. № Е **** КХ, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, в направление излизане от територията на Република България. След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на 22.02.2022 г. в 21:39 часа горепосоченото пътно превозно средство, попадащо в категорията на ППС, за които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, е било заснето да се движи по път № А-6 без да е заплатена дължимата за него пътна такса. Нарушението е извършено в отсечката от пътен участък км. 50 + 427 на път № А-6, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложението към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние тол такса.

От извършена справка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП било установено, че управляваното ППС е с 2 обща техническа допустима максимална маса над 12 тона с 5 на брой оси и съответно при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за него е дължима такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от ЗП. От представените от жалб. Д. копия от маршрутни карти се установява, че за ППС е била закупена маршрутна карта с № 22022184848396 с валидност от 06.00 ч. на 22.02.2022 г. до 05.59 ч. на 23.02.2022 г., но същата не включвала правото на преминаване пред сегмента 1777710988, в границите на който се намирало контролно устройство с идентификатор № 10181. При спирането на граничния контролно-пропускателен пункт митническите служители разяснили на водача правото му да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал.

2 от ЗП, с което да бъде освободен от административнонаказателна отговорност за използването на републиканската пътна мрежа без заплатена тол такса, както и за правото му да заплати максимална такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. Жалбоподателят възприел втория подход, но въпреки това срещу него било образувано административнонаказателно производство по доклада, генериран от електронната система на АПИ. Така след като инспектор Ю. К. в отдел "ПТРР", териториална дирекция "Митница София" към Агенция "Митници" установила самоличността на жалбоподателя, съставила срещу него АУАН № BG09032022/5800/Р8-289/09.03.2022 г. за нарушение на чл.

179, ал. 3а от ЗДвП в присъствието на един свидетел и на нарушителя, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят вписал, че възразява срещу акта, но на практика конкретни писмени възражения не са постъпили по АНП.

Въз основа на акта и при сходно описание на нарушението и неговата правна квалификация, на 25.08.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началника на отдел "Контрол и правоприлагане" в НТУ към Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свид. Ю. К. и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, на които съдът се доверява изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът дава вяра на показанията на свид. К., тъй като същите подробно и последователно изясняват фактите по установяване на нарушението, а същевременно гласните доказателства са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от останалия доказателствен материал, събран по делото. Следва да се отбележи, че съдът изключва от доказателствената съвкупност представените от жалбоподателя писмени доказателства – удостоверение за дейности от 22.02.2022 г. и служебна бележка от управителя на „*********“ ЕООД, тъй като те са в противоречие с постъпилото от ИА „АА“ извлечение от дигиталната карта на водача Д. И. Д., според което на 22.02.2022 г. в 13.21 ч. водачът е извършвал управление на ППС с peг. № Е **** КХ. Ето защо 3 съдът прие, че посочените писмени доказателства - удостоверение за дейности от 22.02.2022 г. и служебна бележка от управителя на „*********“ ЕООД са с невярно съдържание и са създадени единствено за целите на настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.

1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН давностни срокове, от материално компетентни за това административни органи. В подкрепа на това виждане е чл. 56, ал. 2, която делегира на длъжностните лица от Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници" прерогативите по съставяне на актове за установяване на нарушения, извършени по републиканските пътища. В р. I, т. 1 от Заповед № 3АМ-332/32-66544/28.02.2020 г. е отредено именно служителите на отдел "Пътни такси и разрешителен режим" в териториална дирекция "Югозападна" на Агенция "Митници" да съставят актове за нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а от ЗДвП. Що се касае до издателя на процесното наказателно постановление, компетентността му произтича от чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП, в който е предвидено издаването на НП за нарушения, извършени на пътищата от републиканската пътна мрежа, да се осъществява от упълномощени длъжностни лица от Агенция "Митници", определени от страна на председателя на управителния съвет на Агенцията. В този смисъл, относими са приложените по делото заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. за преназначаване на наказващия орган на длъжност директор на Националното ТОЛ управление, както и заповед № РД11-167/08.02.2021 г., с която лицето е пряко оправомощено от председателя на УС на Агенцията да издава НП на физически и юридически лица въз основа на съставени актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП (р.

I, т. 1 от заповедта).

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени, съобразно съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП повелява тол таксата да се заплаща 4 от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като заплащането на такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.