Решение № 243 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

СЛАВИ Г. СЛАВОВ при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора М. Н. Т. като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600722 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

С присъда от 12.06.2025 г. по НОХД №9447/21 г., СРС, НО, 97 състав е признал подсъдимия И. Й. А. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Съдът не се е произнесъл по предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от дружество Астреко Транспорт и Логистика ООД за имуществени вреди от инкриминираното деяние срещу подсъдимия. Липсва произнасяне и по въпроса за разноските и по веществените доказателства, приобщени по делото. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП и допълнение към протеста, в които се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че съдът е установил правилно фактите по делото, но е извел неправилни правни изводи въз основа на тях. Оспорва се тезата на съда, че подсъдимият е придобил автомобила на правно основание, заплащайки цената на същия, поради което липсва обективна страна на деянието, тъй като не е имало как да извърши действия спрямо автомобила, с които да го присвои.

Оспорват се и изводите на СРС за липсата на субективна страна на деянието, според които подсъдимият бил напълно убеден, че владението и собствеността на автомобила са му прехвърлени от собственика на автомобила и то срещу насрещна престация. Прокурорът оспорва тези изводи на СРС, като сочи, че подсъдимият не само, че не е сключил сделка в надлежна форма за придобиване на автомобила, но и е представил неистински документи в тази връзка, за което е бил признат за виновен и осъден. Според прокурорът липсата на 1 надлежно прехвърляне на собствеността на автомобила и последващите действия на подсъдимия, с които се е разпоредил с автомобила, сочат на разпоредителни действия, чрез които се твърди подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК- протИ.законно присвояване на чужда вещ, която подсъдимият е владеел на правно основание. Според прокурора плащането на определена парична сума от подсъдимия може да се приеме само като смекчаващо отговорността му обстоятелство, но не и като изключващо наказателната му отговорност. Прокурорът оспорва и изводите на съда за липса на субективна страна на деянието, като посочва, че подсъдимият е бил убеден, че не е собственик на автомобила, най- малкото поради това, че той не е получил владението на вещта от дружеството- собственик на автомобила, както и поради това, че именно и за да се легитимира като собственик, какъвто подсъдимият е знаел, че не е, той е осъществил и документно престъпление във връзка с това, за което е осъден и му е наложено наказание. С оглед на това прокурорът иска от въззивния съд, последният да отмени присъдата на СРС поради неправилно приложение на материалния закон, като постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи справедлИ. наказание. В протеста и допълнението към него не се правят искания по доказателствата.

Срещу присъдата е постъпила жалба и от управителя на гражданския ищец- дружество Астреко Транспорт и Логистика ООД- К.Г., чрез пълномощника му адв.Л. Т., в която се твърди, че присъдата, в частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск е неправилна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, в резултат на което дружеството е претърпяло сериозни имуществени вреди, представляващи лишаване от възможност като действителен собственик да се разпорежда с автомобила. Твърди, че вредите са в размер на пазарната стойност на автомобила към датата на прехвърлянето му05.05.2015 г., като същите са пряка и непосредствена последица от виновното протИ.правно поведение на подсъдимия, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия за същите на основание чл.45 от ЗЗД. Иска от въззивния съд, да отмени присъдата на СРС в частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск и делото да бъде решено по същество, като подсъдимият бъде осъден да заплати на дружеството сумата от 9975 лв.- пазарната стойност на автомобила към датата на прехвърлянето- 05.05.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение. В жалбата не се правят искания по доказателствата.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели или вещи лица, както и събирането на нови писмени и веществени доказателства.

Постъпила е допълнителна жалба от ГИ- дружество Астреко Транспорт и Логистика ООД, в която се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не се е произнесъл изрично по предявения граждански иск от дружеството нито с присъдата, нито с допълнителна такава по реда и в срока на чл.301, ал.3 от НПК. Сочи, че с това са били 2 нарушени правата на ГИ, поради което моли въззивният съд да отмени присъдата на СРС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът при СГП заявява, че поддържа депозирания от СРП протест и допълнението към него по изложените съображения, които няма да преповтаря. Сочи, че не е съгласен с тезата и мотивите на СРС, че деянието, за което е внесен обвинителния акт спрямо подсъдимото лице е несъставомерно и в частност липса на осъществени признаци от субективната страна на престъплението по чл.206, ал.1 от НК. Акцентира върху това, че с цел да с е разпореди с процесния лек автомобил подсъдимият е извършил действия, които в последствие са били инкриминирани и в тази връзка никак не е обоснован извода на СРС за липса на умисъл. Той е бил наясно, че вещта е била чужда и заплащането на стойността на процесния автомобил единствено може да бъде основание за прилагане на правилата за смекчаващи вината обстоятелства. Освен това, моли въззивният съд да има предвид и показанията на свидетеля С., който е бил счетоводител в дружеството, управлявано от покойния Л. С., който е заявил, че не е имало дори уговорка за прехвърляне на процесния автомобил, а по-скоро той е трябвало да бъде изплатен и да се вземе от дружеството собственик на автомобила друг по-нов модел.

Изобщо не имало изначално уговорки за прехвърляне на автомобила. Моли съдът да вземе предвид и показанията на свидетелката Г., която е живяла на съпружески начала с Н.С., която е станала свидетел на комуникация и срещи между подсъдимия и покойния С., досежно порцесния автомобил и която заявява „Излизаше, че колата не е заплатена“. В заключение моли въззивният съда да отмени првоинстанционния съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен и да постанови нова осъдителна присъда, по силата на която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

ГИ редовно уведомен, не изпраща представител и не взима допълнително становище по делото.

Защитникът на подс.А.- адв.Б. М. моли съдът да остави в сила пръвоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Счита изводите на СРС за правилни и законосъобразни, които кореспондират със събрание по делото доказателства. Твърди, че е безспорно установено, че владението на процесния автомобил повече от 4, 5 години е било в подсъдимия и същият многократно е излизал в чужбина с него, сумата е платена, като автомобилът му е предаден от Н.й с уговорката да бъде прехвърлен. Същият е осъден за документи с невярно съдържание. Твърди, че след доста години се възбужда и това производство, което е неоснователно. Моли въззивният съд да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият И. А. лично в своя защита заявява, че поддържа казаното от защитника си, като моли съдът да остави в сила първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на решението, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

3

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил множество гласни и писмени доказателства, подробно обсъдени в мотивите на съда, като е посочил кои конкретни факти на база на които доказателства е установил по делото, както и кои писмени и гасни доказателства и в кои техни части кредитира и кои не кредитира, респ. по какви съображения.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като в хода на производството пред въззивната инстанция не бяха събрани нови доказателства, респ. не бяха установени и нови фактически положения, различни от тези установени от първостепенния съд.

В обобщение следва да се посочи, че възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка като цяло се споделя и от въззивната инстанция, и не са налице основания за промяна във фактическите изводи на първостепенния съд досежно релевантните предвид на повдигнатото обвинение факти, нито има основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал- направените от първостепенния съд фактически констатации, както и оценката на доказателствения материал, дадена от този съд, изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция, като въззивният съд намира за необходимо да направи някои уточнения във връзка с показанията на св.С., съпоставени с тези на св.С.а и св.Г., като намира, че на база съпоставката помежду им се изяснява въпроса за това бил ли е изплатен процесния автомобил на дружеството- собственик на същия или не е бил изплатен.

Независимо от това обаче като цяло въззивният съд възприема фактическата обстановка установена от първостепенния съд и намира за необходимо единствено да я допълни и уточни досежно отделни обстоятелства, като възприетата от въззивният съд фактическа обстановка е в следния смисъл:

Подсъдимият И. Й. А. е роден на **** г. в гр.София, българин, български гражданин, разведен, осъждан, работи, ЕГН **********.

Св.К.Г. бил управител на дружество Астреко Транспорт и Логистик ООД от създаването на дружеството, като към онзи момент наименованието на дружеството било Бултрако рент а кар ООД.

Л. С. бил управител на дружество Инко ООД, като между двете дружества съществували търговски отношения, а управителите им- св.Г. и Л. С. били и близки приятели.

Докато дружеството, на което управител бил св.Г. носело името Бултрако рент а кар ООД, основният предмет на дейност на дружеството бил предоставяне на автомобили под наем. След смяната на името на Астреко Транспорт и Логистик ООД основният предмет на дейност на дружеството също се променил и вече бил транспорт и логистика. В тази връзка дружеството притежавало редица автомобили, като собственост на дружеството били и три автомобила Хонда. Сред тях бил и процесният лек автомобил Хонда, модел CRV с рег.

№**** и номер на рама №SHSRD97605U004552.

На 08.04.2005 г. представител на дружество Астреко Транспорт и Логистик ООД- св.А., който бил служител на дружеството в периода 2003 г.- 2012 г., предоставил с приемопредавателен протокол процесния автомобил на управителя на дружество Инко ООД- Л. С..

Основанието за предаването на автомобила не било посочено в самия протокол, но в него 4 изрично било отбелязано, че срокът на предаване на автомобила е „без срок“. Заедно с автомобила били предадени един от двата оригинални ключа на автомобила и малкия талон за регистрация на автомобила.

Освен този автомобил на дружество Инко ООД били предоставени от дружество Астреко Транспорт и Логистик ООД и още два автомобила Хонда.